Прочелник, подбрадник, кюстек - с какво са се гиздили българите в миналото
За дамите (и господата също), които прекаляват с бижутата и аксесоарите към облеклото си, постоянно използваме израза „ Накичил/а се като коледна елха “. Дали е израз на самостоятелен жанр или демонстрация на неприятен усет, киченето оказва, се, е закодирано в нашето ДНК.
Българският етнос се отличавал от другите балкански нации с потреблението на доста и разнообразни декорации по цялото тяло. Съществуват доста доказателства, че на местата, където са живели огромни групи български общности, накитите са били в огромни количества.
Украшения и амулети против зли сили
В предишното българските възрожденски украшения не просто завършвали празничния тип на българската носия, само че били заредени със знаци от националните вярвания, носили скрита символика и имали магическа мощ. В ранните години на Средновековието и по-късно по време на Възраждането, накитите се употребявали като вълшебен амулети против зли очи и уроки. Върху бижутата от едно време се срещат орнаменти като орел, светци, флорални детайли, геометрични фигури, цветя и други
Доста по-късно стартират да се употребяват и възприемат като декорация, която придавала комплектност на празничния костюм и била явен белег за обществен и фамилен статус. Така богатите се кичили с нанизи от злато и сребро, а бедните си разрешавали скромни декорации от бронз и мъниста.
“В обичайна просвета още от раждането се обръща внимание на детската шапчица ”, споделя гл. ас. Андрей Тонев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките (ИЕФЕМ-БАН). Майката я ушивала от тъничък памучен или копринен плат в бяло или розово и я украсявала със сини мъниста, кордели, кръстчета или монетки, с цел да пазят бебето от уроки до 40-ия им ден.
От всички обичайно български гиздила, женските са най-многобройни и разнородни. В всекидневието дамите носили дребни украшения като обеци. Тяхната висока стойност също била причина те да се пазят в сандъците и да се демонстрират единствено на значими мотиви. “Накитите на една жена са били колкото два чифта волове ”, споделя Тонев, по тази причина те са се носили най-вече на празници.
Сокаят няма аналог на Балканите
„ От етнографска позиция най-интересни са женските украшения, защото са най-многобройни и разнородни “, отбелязва Андрей Тонев. Българката е обичала да се кичи, а тази показност демонстрирала богатство на фамилията и неговия висок обществен статус. Жените слагали по няколко гривни от сребро и позлата и на двете ръце и пришивали пендари по облеклата си от главата до петите.
По българските земи са открити към 37 типа забраждания, а от тях най-силно се отличава женският сокай. “Сокаят е един неповторим и характерен накит, който няма аналог на Балканите ”, споделя етнологът. Това комплицирано забраждане се среща до към края на 19 век и е особено за Северна България. Представлява торбовидна шапка за прибиране на косата с доста нанизи от монети, върху който могат да се подреждат и други дребни украшения.
На главата си българката слагала и тепелък - кръгла леко издута сребърна пластина, която е орнаментирана и се пришива под забрадката. Думата произлиза от турската дума tepe - връх. Кованата железна плочка не се виждала под забрадката и имала по-скоро символичната функционалност да закриля дамата от зли сили.
Българската жена постоянно се е киприла с косичник и прочелник. Сребърните парички в косичника пазили от зли очи и се нанизвали на вълнени шнурове или ленти с друга дължина. Има къси косичници, само че на множеството се нанизвали монети колкото е растежът на дамата.
Прочелникът е бижу от източен генезис и се поставял като диадема на челото. Той е бил част от одеждите за празненства и обредни традиции. „ Има елементарни прочелници с висулки от ковани пластинки от сребро, а по-късно и ляти прочелници от бронз. Орнаментирани са със симетрично ситуирани изображения на птици и съгласно вярванията имало скъпоценни камъни, замествани постоянно със стъклена паста “, изяснява ученият от ИЕФЕМ.
На главите си момите носили също тежки игли за коса от медна тел или сребро с прикрепени огромни топковидни форми и гранули, които завършвали с разтворен орел. Българските майстори създават също фиби и фуркети, които навлизат от Западна Европа в годините след Освобождението.
Жените носили както дребни обеци, по този начин и огромни наушници. Пробиването на ушите се случвало в ранна детска възраст като на ухото се оставял конец с восък, който да пази дупката от зарастване до слагането на обеците. Наушниците също били обилни бижута, които за разлика от обеците не се закачвали на ухото, а се прикрепвали с връв и куки през забрадката и увисвали от двете страни на ушите.
Както към този момент стана ясно, българката се е кичила с огромно количество монети - от дребни до огромни български, а след Освобождението и турски монети, които към този момент не са имали парична стойност. Като подарък на сватбата си булката получавала от майка си нагръдник, който да прикрие гърдите ѝ. “Нагръдник са си разрешавали единствено богати дами ”, прецизира Тонев. Той се изработвал от плат, към който също се пришивало огромно количество монети. Теглото на обилно украсения нагръдник стигало до 2-3 кг. След празника тежкото украшение се прибирало за идващите булки в фамилията.
Пафтите са измежду най-разпознаваемите дамски декорации. Привидната им роля на колан за пристягане на полите, е в действителност да защищити бременната жена и бебето от несгоди. Традиционно ги носят единствено омъжени дами, откакто ги получат като подарък при годежа или сватбата си. Пафтите са срещат най-често с флорални детайли, геометрични фигури или даже религиозни претекстове, още веднъж с магична символика. Първоначално се коват от сребърни пластини, по-късно се създават от лят бронз. Рядкосрещани пафти са кръстачките, присъщи за региона на Кюстендил. Малките девойки в заможни фамилии носили умалени пафти и дамски украшения с опростени орнаменти.
Носенето на обеца от мъж носи магическо значение
В съпоставяне с дамите, мъжките украшения са по-малобройни. Позабравено мъжко декорации е силяхът, който се е носил още през Средновековието и представлявал кожен пояс с загради за слагане на нож, пищови, тютюн, и други Освен практичната си функционалност, тези колани били украсявани с бронзови или стоманени детайли с естетическа роля.
Кюстекът бил знак на имотност и се носил най-вече от мъже. Няколко оплетени сребърни верижки се свързвали в двата края с декоративни орнаменти и се закачвали начело на сюртука (дълга мъжка дреха) като преди този момент изтривали украшението с хлебна сода, с цел да свети. По-късно с навлизането на модата за носене на часовник, мъжете го поставяли начело в отвора на кюстека си или го закачвали на кука в единия му край.
„ Пръстените са универсални украшения за мъже и дами “, споделя специалистът, като присъщи за мъжете били пръстените с щемпел. Като глава на фамилията, мъжът се е занимавал със занаятчийска активност и с пръстена е подпечатвал значими документи.
Мъжете са носили по една обеца, а съвсем всеки мъж носил кръст. Обеца се слагала по изключение на момче в семейство, в което децата умирали дребни. „ Носенето на обеца от мъж носи магическо значение, тъй като съществува национално поверие, че момчето с обеца безусловно ще оцелее “, изяснява Тонев.
Както и в този момент, Бъдни вечер и Коледа били фамилни празници и празничното облекло е било наложително, макар че най-вероятно българите не са се гиздили доста вкъщи. Тонев прецизира обаче, че сигурно, хората са били празнично пременени и са носили украшения, когато са ходили на черква.
Още от създателя:
Българският етнос се отличавал от другите балкански нации с потреблението на доста и разнообразни декорации по цялото тяло. Съществуват доста доказателства, че на местата, където са живели огромни групи български общности, накитите са били в огромни количества.
Украшения и амулети против зли сили
В предишното българските възрожденски украшения не просто завършвали празничния тип на българската носия, само че били заредени със знаци от националните вярвания, носили скрита символика и имали магическа мощ. В ранните години на Средновековието и по-късно по време на Възраждането, накитите се употребявали като вълшебен амулети против зли очи и уроки. Върху бижутата от едно време се срещат орнаменти като орел, светци, флорални детайли, геометрични фигури, цветя и други
Доста по-късно стартират да се употребяват и възприемат като декорация, която придавала комплектност на празничния костюм и била явен белег за обществен и фамилен статус. Така богатите се кичили с нанизи от злато и сребро, а бедните си разрешавали скромни декорации от бронз и мъниста.
“В обичайна просвета още от раждането се обръща внимание на детската шапчица ”, споделя гл. ас. Андрей Тонев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките (ИЕФЕМ-БАН). Майката я ушивала от тъничък памучен или копринен плат в бяло или розово и я украсявала със сини мъниста, кордели, кръстчета или монетки, с цел да пазят бебето от уроки до 40-ия им ден.
От всички обичайно български гиздила, женските са най-многобройни и разнородни. В всекидневието дамите носили дребни украшения като обеци. Тяхната висока стойност също била причина те да се пазят в сандъците и да се демонстрират единствено на значими мотиви. “Накитите на една жена са били колкото два чифта волове ”, споделя Тонев, по тази причина те са се носили най-вече на празници.
Сокаят няма аналог на Балканите
„ От етнографска позиция най-интересни са женските украшения, защото са най-многобройни и разнородни “, отбелязва Андрей Тонев. Българката е обичала да се кичи, а тази показност демонстрирала богатство на фамилията и неговия висок обществен статус. Жените слагали по няколко гривни от сребро и позлата и на двете ръце и пришивали пендари по облеклата си от главата до петите.
По българските земи са открити към 37 типа забраждания, а от тях най-силно се отличава женският сокай. “Сокаят е един неповторим и характерен накит, който няма аналог на Балканите ”, споделя етнологът. Това комплицирано забраждане се среща до към края на 19 век и е особено за Северна България. Представлява торбовидна шапка за прибиране на косата с доста нанизи от монети, върху който могат да се подреждат и други дребни украшения.
На главата си българката слагала и тепелък - кръгла леко издута сребърна пластина, която е орнаментирана и се пришива под забрадката. Думата произлиза от турската дума tepe - връх. Кованата железна плочка не се виждала под забрадката и имала по-скоро символичната функционалност да закриля дамата от зли сили.
Българската жена постоянно се е киприла с косичник и прочелник. Сребърните парички в косичника пазили от зли очи и се нанизвали на вълнени шнурове или ленти с друга дължина. Има къси косичници, само че на множеството се нанизвали монети колкото е растежът на дамата.
Прочелникът е бижу от източен генезис и се поставял като диадема на челото. Той е бил част от одеждите за празненства и обредни традиции. „ Има елементарни прочелници с висулки от ковани пластинки от сребро, а по-късно и ляти прочелници от бронз. Орнаментирани са със симетрично ситуирани изображения на птици и съгласно вярванията имало скъпоценни камъни, замествани постоянно със стъклена паста “, изяснява ученият от ИЕФЕМ.
На главите си момите носили също тежки игли за коса от медна тел или сребро с прикрепени огромни топковидни форми и гранули, които завършвали с разтворен орел. Българските майстори създават също фиби и фуркети, които навлизат от Западна Европа в годините след Освобождението.
Жените носили както дребни обеци, по този начин и огромни наушници. Пробиването на ушите се случвало в ранна детска възраст като на ухото се оставял конец с восък, който да пази дупката от зарастване до слагането на обеците. Наушниците също били обилни бижута, които за разлика от обеците не се закачвали на ухото, а се прикрепвали с връв и куки през забрадката и увисвали от двете страни на ушите.
Както към този момент стана ясно, българката се е кичила с огромно количество монети - от дребни до огромни български, а след Освобождението и турски монети, които към този момент не са имали парична стойност. Като подарък на сватбата си булката получавала от майка си нагръдник, който да прикрие гърдите ѝ. “Нагръдник са си разрешавали единствено богати дами ”, прецизира Тонев. Той се изработвал от плат, към който също се пришивало огромно количество монети. Теглото на обилно украсения нагръдник стигало до 2-3 кг. След празника тежкото украшение се прибирало за идващите булки в фамилията.
Пафтите са измежду най-разпознаваемите дамски декорации. Привидната им роля на колан за пристягане на полите, е в действителност да защищити бременната жена и бебето от несгоди. Традиционно ги носят единствено омъжени дами, откакто ги получат като подарък при годежа или сватбата си. Пафтите са срещат най-често с флорални детайли, геометрични фигури или даже религиозни претекстове, още веднъж с магична символика. Първоначално се коват от сребърни пластини, по-късно се създават от лят бронз. Рядкосрещани пафти са кръстачките, присъщи за региона на Кюстендил. Малките девойки в заможни фамилии носили умалени пафти и дамски украшения с опростени орнаменти.
Носенето на обеца от мъж носи магическо значение
В съпоставяне с дамите, мъжките украшения са по-малобройни. Позабравено мъжко декорации е силяхът, който се е носил още през Средновековието и представлявал кожен пояс с загради за слагане на нож, пищови, тютюн, и други Освен практичната си функционалност, тези колани били украсявани с бронзови или стоманени детайли с естетическа роля.
Кюстекът бил знак на имотност и се носил най-вече от мъже. Няколко оплетени сребърни верижки се свързвали в двата края с декоративни орнаменти и се закачвали начело на сюртука (дълга мъжка дреха) като преди този момент изтривали украшението с хлебна сода, с цел да свети. По-късно с навлизането на модата за носене на часовник, мъжете го поставяли начело в отвора на кюстека си или го закачвали на кука в единия му край.
„ Пръстените са универсални украшения за мъже и дами “, споделя специалистът, като присъщи за мъжете били пръстените с щемпел. Като глава на фамилията, мъжът се е занимавал със занаятчийска активност и с пръстена е подпечатвал значими документи.
Мъжете са носили по една обеца, а съвсем всеки мъж носил кръст. Обеца се слагала по изключение на момче в семейство, в което децата умирали дребни. „ Носенето на обеца от мъж носи магическо значение, тъй като съществува национално поверие, че момчето с обеца безусловно ще оцелее “, изяснява Тонев.
Както и в този момент, Бъдни вечер и Коледа били фамилни празници и празничното облекло е било наложително, макар че най-вероятно българите не са се гиздили доста вкъщи. Тонев прецизира обаче, че сигурно, хората са били празнично пременени и са носили украшения, когато са ходили на черква.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ