Тайната на българските руни
За да заслужи някоя знакова система да бъде наречена книжовност, би трябвало наличието ѝ да е минало през вековете и да е достигнало до нас през днешния ден. Това значи, че би трябвало въпросното наличие в миналото да е изрично разчетено и тази знакова система да се е сдобила с традиция в четенето си. Такива знакови системи – писмености – са да вземем за пример гръцката и латинската. Тяхното четене има непрекъсната традиция от преди Христа до през днешния ден.
Знакова система, която не се е сдобила с традиция и по тази причина е изчезнала – това са античните български руни. Българските руни са протописменост. Опитите за разчитането им не престават. Това ще рече, че наличието им е останало недостъпно или недоизяснено за нас през днешния ден. Освен това традицията им е прекратена, поради повсеместното разбиране на глаголицата и кирилицата в българската страна след IX в. Затова българските руни не могат да се дефинират като книжовност, защото по наличието, което предават, към момента се спори, а традицията им е хронологически недоизяснена и прекратена.
Въпреки това руните са индикатор за напредналото развиване на българите. Те са явен белег за българска същина, който се резервира за известно време даже след приемането на християнството (след 865 г.). Знае се, че прабългарските административни трофеи не престават да се употребяват и при християнските царе Симеон Велики (893-927) и Петър I (927-970). Титлите ичиргу боил, канартикин, кавхан, миник и прочие, присъщи за езическа България, ги има и в първите десетилетия на християнството. Същото е и с руните.
Най-много на брой рунически надписи има в българския манастирски комплекс в Мурфатлар, в днешна Румъния, който е съществувал в интервала от края на IX до XI век. Там българските монаси са издълбали към 60 рунически надписа. Заедно с тях в комплекса са засвидетелствани надписи на глаголица, кирилица и с гръцки букви. Видно е за каква висока начетеност става дума в средите на българското духовенство – с какъв брой разнообразни графични системи са си служели българските монаси.
Изглед на манастирския комплекс Мурфатлар отвън.
Изглед на манастирския комплекс Мурфатлар от вътрешната страна.
Най-вероятно е руните да са представлявали тип тайнопис. Още от езическо време руните са имали паметно предопределение и с тях са си служели българите, занимаващи се с вълшебен ритуални практики – жреците колобри. След приемане на християнството пък с руни известно време си служат монасите.
Опит за разчитане на рунен надпис от църква B1 в Мурфатлар – Басараби, Румъния.
Български руни има в крепостта Слон в Карпатите, в Шудиково, Сърбия, в Плиска, евентуално върху съкровището от Над Сент Миклош и други Руните са значими и тъй като обрисуват границите на разпространяване на българската страна.Остава открит въпросът, от къде българите са възприели руните и допустимо ли е руните да са някакво автентично, българско събитие. Факт е, че дълго време се е търсило роднинство на българските с тюркските руни.
Съкровището от Над Сент Миклош – Снимка: http://www.spacedmm.com/?space=10&type=image&detail=5226
Образцов монумент на тюркските са Орхоно-енисейските надписи, разчетени от Томсен и Радлов. Сведенията от тях се отнасят за събития от началото на VIII в (за Кюлтегин, Билге хан и Тонюкук от каганата). Някъде към това време и в Дунавска България се използват руни. Наистина, на външен тип има огромна аналогия сред едните и другите руни, само че тя подвежда. Българските руни не могат да бъдат разчетени по метода, употребен за разчитане на тюркските. Това кара откривателите да търсят роднинство с други източни писмени обичаи.От една страна, проследимо е културно въздействие на Персийската империя, траяло епохи наред. Твърде евентуално е и друго, на което се упорства в последно време – за въздействието на сирийски християнски проповедници измежду „ варварите “ в Прикавказието. Именно под това въздействие да е „ създаден “ и българският тайнопис – руните. Проблемът остава отворен.
Руните са част от българското културно завещание, което би трябвало да се познава и уважава. Тяхното разчитане ще разбули мистерията на езическите култове на българските жреци.
