За да се състои енергийният преход, Европа трябва да има

За да се състои енергийният преход, Европа би трябвало да има задоволително ресурси от горива. Заради дефицитът им енергийният преход може да завърши и даже да не стартира. Това се споделя в обява на Irirna Slav за OilPrice. В скорошният си отчет Global Energy Perspective 2022 консултантската компания McKinsey показва, че вятърът и слънцето ще станат своего рода генериращи мощности още през 2030 година. Докладът съдържа и доста похвали за софтуерния прогрес, който разреши цената напразно, слънчевите лъчи, електрическите автомобили и акумулаторните акумулатори да спаднат доста през последните няколко години. Това, което не се споделя в този отчет, е, че „ сюжетът за базово натоварване “ ще се реализира единствено при съществуването на задоволително първични материали. Като водеща в конкуренцията за енергийния преход, Европа е изключително уязвима, от какъвто и да е дефицит на тези първични материали. Именно заради този дефицит преходът може да завърши още преди да е почнал. Засега наподобява, че всичко върви добре. Цените на електрическите автомобили се повишават, продажбите не престават да са високи, само че частично поради държавни тласъци от една страна, а от друга поради покачващите се цени на горивата. На хоризонта обаче се задават облаци. Китайската CATL, една от огромните компании в региона на батериите неотдавна регистрира спад в облагата си за първото тримесечие заради по-високите индустриални разноски. Това допуска, че компанията до момента е поемала нарастването на разноските вследствие на стягането на доставките на първични материали, а докога ще продължава да прави това е под въпрос. Авторката се базира и на коментар за Wall Street Journal на основния изпълнителен шеф на Riviian, компания за електрически автомобили, подкрепяна от Amazon, съгласно който международното произвеждане дружно съставлява много под 10% от това, което ще е належащо след 10 години. Човек би си помислил, че най-малко веригата на доставки за вятърната и слънчева сила е добре развита. Това може и да е по този начин, само че снабдяването с металите, нужни за поддържане на тази верига на доставки са проблематични. Подобно на изкопаемите горива, Европа има дребен локален рандеман, тъй че е мощно подвластна от вноса. Това, което прави нещата доста по-сложни е, че главният снабдител на алуминий, никел и цинк е Русия. Почти целият литий и редкоземни детайли, употребявани в Европа, също се доставят от чужбина, се показва в обявата. Както се показва, локалното произвеждане е желателно, само че е малко евентуално, най-малко в мащаб, който би имал смисъл. Анализ на Reuters за обстановката, изработен от Анди Хоум, отбелязва, че регулаторният режим в съюза е подобен, че за всяка нова мина ще са нужни 15 години от планирането до началото на производството. С други думи, Европа направи невероятно личните й миньори да създават металите, от които континентът се нуждае, с цел да премине от изкопаеми горива към новите източници. В същото време, с позицията си към Русия и Китай се рискува доставката на огромна част от актуалните метали и други сериозни материали. И този път Съединени американски щати не могат да се притекат на помощ, тъй като се борят с намаляването на личната си взаимозависимост от непознати източници на сериозни метали и минерали. Решението? Рециклиране, съгласно създателите на проучването на белгийския KU Leuven. Между 2040 и 2050 година Европейски Съюз може да получи от преработване сред 50% и 75% от сериозните минерали, от които се нуждае. Тоест, това е допустимо единствено в случай че Европейски Съюз работи в този момент, с цел да развие верига за доставки за преработване. И в случай че открие по какъв начин да преодолее разликата сред търсенето и предлагането на тези минерали през годините до 2040 година, заключава обявата.