За да се предотврати разпадането на ЕС, Западът трябва да

За да се предотврати разпадането на Европейски Съюз, Западът би трябвало да вземе на съществено страховете на източноевропейците, счита известният български политолог Иван Кръстев. Ето какво четем в негово есе, написано особено за Дойче Веле:

„ Човекът е податлив да възприема като натурален реда, в който живее " - по този метод през 1951 Чеслав Милош обобщава трагичния опит на военното потомство в Европа. Големият полски публицист и притежател на Нобелова премия за литература написа и това: „ Къщите, около които минава на път за работа, той възприема по-скоро като естествени скали, в сравнение с като дело на човешката ръка… И не може да си показа, че на улицата, която добре познава, на улицата, където дремят няколко котки, а децата са улисани в своите игри, един ден може да се появи конник, който лови хората с ласото си… Казано с две думи: той се държи като Чарли Чаплин във кино лентата „ Треска за злато ", който тича напред-назад в бараката, рисково увиснала на ръба на пропастта ".

Повратни времена

За европейците Европейски Съюз беше сходен, изцяло натурален свят. Но това към този момент не е по този начин. В края на 2016 мнозина европейци изпаднаха в обезсърчение, тежко ударени от Брекзита и обезверени от успеха на Тръмп в американските избори. И се наложи убеждението, че времената на Европейски Съюз са отминали.

Сега, девет месеца по-късно, настроението към този момент е друго. Изборната победа на Тръмп и дейностите му в Белия дом накараха доста европейци да преоткрият полезността на европейския план. А успеха на Макрон във Франция, който завоюва изборите с една горда проевропейска платформа, убеди мнозина, че Евросъюзът получава втори късмет, от който ще се възползва по най-хубавия вероятен метод. Последният Евробарометър записва поврат в публичните настройки в интерес на Европейски Съюз и на общата валута. Окуражаващи са и икономическите индикатори в Европа.

Ала въодушевлението от лятото на 2017 може да се окаже тъкмо толкоз мимолетно, колкото и отчаянието в края на 2016. „ Звездният момент " на Макрон в действителност съществено промени настроенията в Европа, само че той не реши нито един от проблемите, които сега раздират Европейски Съюз. Да, надяваме се, че с обединени сили Франция и Германия ще съумеят да трансферират мост над разлома, който породи сред европейския Север и европейския Юг по време на финансовата рецесия. В същото време обаче има признаци, че от ден на ден се уголемява разломът сред Изтока и Запада, зародил поради бежанската рецесия.

Парадоксът

Според допитванията, по въпроса за бежанците и мигрантите мненията на запад и на изток сега като че ли леко се сближават: западните общества към този момент са по-угрижени и скептични, до момента в който средноевропейците посмекчиха позицията си спрямо предходната година. Парадоксът обаче е в това, че таман на този декор напрежението сред Изток и Запад като че ли ескалира.

Миналия месец унгарският министър председател Виктор Орбан съобщи напълно ясно: „ Преди 27 години ние в Средна Европа вярвахме, че Европа е нашето бъдеще. Сега обаче усещаме, че ние сме бъдещето на Европа ". Няколко седмици по-късно, откакто във Варшава разкритикуваха проектите му за промени на трудовия пазар, френският президент Макрон отговори с думите: „ Позицията на една страна, която е решила да се самоизолира в Европа, по никакъв метод няма да заплаши постигането на един доста упорит компромис ".

В резюме можем да кажем, че от една страна политическите водачи на Средна Европа към този момент не считат Европейски Съюз и неговите полезности за модел, заслужен за подражателство. От друга страна фактът, че средноевропейците си избират хора като Виктор Орбан или Ярослав Качински, дава на западноевропейците мотив да пренебрегват законните страхове на своите средноевропейски съседи. Защото последните с съображение се притесняват, че в случай че не бъдат придружени от избрани политически начинания, някои от предлаганите промени ще увредят конкурентоспособността на средноевропейските стопански системи.

Не е мъчно да предскажем, че конфликтът сред средноевропейските държавни управления, които загърбват нормите и полезностите на Европейски Съюз, и западноевропейските държавни управления, които загърбват ползите на Средна Европа, може да срине Евросъюза тъкмо сега, когато болшинството европейци още веднъж му гласоподават доверие.

Нови стени

Хората в източната част на Европейски Съюз към момента са най-горещите последователи на Евросъюза, само че все пак у тях към този момент се надигат подозрения по отношение на преимуществата на европейската интеграция. Днес сред Изтока и Запада се издига освен стената, която разделя безразличието и съпричастието към ориста на идващите бежанци - те са разграничени и от въздействието, което отварянето на границите упражнява върху бъдещето на Източна Европа.

Дълго време хората смятаха, че таман отворените граници са най-важната смяна, настъпила след 1989 година. Днес, когато милиони източноевропейци потеглят да следват, да работят и да живеят на Запад, тези, които са решили да останат в страните си, изпитват възходящи опасения, че свободата на напредване и на усядане в Европейски Съюз от ден на ден отваря ножицата сред приходите в другите европейски страни.

Парализирани от демографските си страхове, доста източноевропейци възприемат отворените граници най-много като шлюз, през който евентуалното богатство на Изтока изтича в западна посока. И мнозина се питат за какво страните им да влагат в обучение, откакто в последна сметка от това най-вече ще завоюват западноевропейските общества.

Брюксел, Берлин и Париж с цялостно съображение подлагат на критика властническия курс, стихотворец от някои източноевропейски страни. Те обаче не трябва да употребяват Орбан и Качински като предлог, с цел да пренебрегват новопоявилите се страхове на Средна Европа за личното ѝ бъдеще вътре в Европейски Съюз.
-----------------------------------------------------------
Иван Кръстев е шеф на Центъра за демократични тактики в София и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена. Негови разбори постоянно излизат в „ Ню Йорк Таймс ". Това есе е написано особено за Дойче Веле.