Загърбили сме полигамията заради венерическите заболявания
За да се преборят с инфекциите, излъчени по сексуален път, доисторическите хора са прибегнали до моногамията. До това умозаключение са достигнали канадски учени от университета във Ватерло в публикация в списание Nature Communications.
Когато ловците-събирачи почнали да се сплотяват в огромни групи, трансформирайки се в уседнали земеделци, зародил риск от взрив на полово излъчените инфекции. Това е вероятната причина за смяната на половото държание на античните хора и появяването на обществени правила, в частност верността към единствено един сътрудник.
Биолозите създали компютърен модел, с цел да схванат по какъв начин демографските параметри и епидемии въздействат върху обществените правила, свързани със половия живот. Открили, че в случай че мъжете имат няколко партньорки и популацията е задоволително огромна (над 300 души), венерическите заболявания стартират да понижават раждаемостта. Така контролът върху чифтосването става по-изгоден за индивидите, както и за групата като цяло.
Често ловците-събирачи имали по няколко дами, с цел да усилят потомството си. Групите обаче рядко надхвърляли 30 души, по тази причина и полово излъчените заболявания не били толкоз публикувани и не оказвали значимо въздействие на популацията. С появяването на земеделието обаче групите се разраснали и полигамията довела до серозен растеж на заболявания като сифилиса, хламидозата и гонореята. При неналичието на медицина последвало високо равнище на неплодородие. Логичният излаз станала моногамията, както и наказванията за тези, които я отхвърлят. Това пък довело до различен обществен развой – групите с насилствена моногамия – по-здрави и по-многобройни, почнали да изтласкват полигамните групи.
