Проф. Емануел Мутафов: За да има будители е нужно душевно здраво общество
За да се реализира обществено благополучие съгласно Ерих Фром е нужно да се опознаят законите, характеризиращи човешката природа, както и присъщите цели на нейното развиване и разрастване, тъй като с преобразуването на света към себе си личността преобразува самата себе си в хода на историята.
И тук идва въпросът с какви персони разполага сега българското общество, те имат ли качествата на същински водачи, имат ли хáризма да увлекат със словото и „ фасона “ си мнозина и най-важното какви идеали им оферират. Другото значимо събитие е историята (събитийност), която се разпростира сега, до каква степен динамична е и дали предлага подиум за достоверна изява. Със сигурност историята като нереално разбиране, под което разбирам събитията в света сега, е удобна сцена – предлага се избор сред цивилизации, сред враждуващи страни, предусеща се пренареждане на международния ред, има апетит за духовни водачи, които да дадат нова посока в развиването на мирозданието, което по едно и също време се глобализира посредством технологиите, само че и се фрагментира, с помощта на страховете и упоритостите си. Именно посредством това: посредством развиването на личния си капацитет и посредством преобразуването му в сходство със личните му благоприятни условия, човек се намесва в хода на историята.
А тук имаме комедийни обществени изяви, които не съумяват да надвишават границите на нашата затворена група и най-много не сколасват да прикрият очевидния персонален интерес. Затова не трябва да се не помни, че главните пристрастености и желания на личността произлизат от цялостното му битие, а те водят било то към здраве и благополучие (личностно и социално), било то към заболявания и злощастие. Човек придобива психологично здраве, единствено в случай че доближи посредством развиването си цялостна зрялост съгласно характерностите и законите на човешката природа, а душевните заболявания, респ. нездравият обществен климат, се състоят в неуспеха да се реализира точно това развиване. Успяващите у нас са доста, само че съумелите са малко на брой и постоянно охулени, сложени под подозрение, сегрегирани.
Обществото ни е болно, изгубило вярата си и ненапълно идентичността си. То не може да се откъсне от злободневието, да надмогне завистта, да се сплоти към национални идеали, каквито са съществували през XIX и началото на XX в., тъй като е по-лесно да идеализираш предишното, в сравнение с да строиш крепко бъдеще. И не на последно място, тъй като българският социум към този момент не държи на хора „ от сой “. А да си „ от сой “ значи да носиш отговорност освен за своето име, а за това на татко ти, дядо ти и прародител ти; да стъпваш в ценза си и върху техните дипломи; да имаш „ чейне и маниер “; да влизаш в борби за другите и да си патриот.
Та по тази причина в днешна България будители няма. Има боледуващи, които честват Деня на будителите. /БГНЕС
--------------
Проф. д.н. Емануел Мутафов, историк на изкуството. Анализът е написан за БГНЕС.
