Тънката линия между добрата подготовка и безцелното отлагане
За да се приготви за ролята си в „ Пианистът “, Ейдриън Броуди смъква 30 кг, продава колата си, зарязва жилището си в Ню Йорк и се реалокира в Европа с два куфара. Актьорът се учи да свири на пиано, оди на езикови уроци и не се срещна с никакви външни лица. Боруди се разделя и с другарската си. В последна сметка през 2003 година той печели " Оскар " за най-хубав артист за тази си роля. Година по-късно обаче Броуди споделя пред в. „ Гардиън “, че всичко това се е отразило извънредно зле на психологичното му здраве.
Много постоянно чуваме, че рисковата подготовка дава на филмовите звезди и спортистите това преимуществото, от което те се нуждаят, с цел да изпъкнат измежду своите сътрудници и съперници. В бизнеса обаче, границите са по-неясни. Започването на нов бизнес без каквато и да е било предварителна подготовка е повече от рисково, само че в същото време с това отделянето на прекалено много време за разбори и размишления може да забави прекалено много целия развой и да ви сложи в позиция, в която ще бъдете принудени да догонвате останалите.
Линията сред отлагането и подготовката е сложна за дефиниране, а и друга за всеки човек. Ето по какъв начин да намерите личната си граница:
Изследвайте импулсите си
Ако желаете да започнете бизнес, добре е да имате проект, съдържащ стъпките, които би трябвало да предприемете. Имайки това поради, в случай че сте провели 200 изявленията с евентуални клиенти, прочели сте 30 книги то тематиката и сте участвали на повече от дузина конференции, то значи е време да извършите стъпка обратно и да осъзнаете, че към този момент сте навлезли в цикъл на отсрочване.
Аз основах компанията си JotForm през 2006 година Спомняйки си за тези години аз се сещам, че тогава отделях доста време за задания, които бяха изцяло безсмислени и незначителни. През останалото време отлагах по-трудоемките и комплицирани отговорности, които трябваше да извърша. След като забелязах този модел, аз си зададох въпроса: „ Какво тъкмо страня? “. Опитите ми да схвана аргументите за хроничното отсрочване, на което бях станал зависим, ми разрешиха да основа действителен проект за деяние.
Вместо да пробвате да „ тичате против вятъра “, установете какво тъкмо ви пречи да вървите напред. Имате ли в реалност потребност от повече време и информация? Ще ви помогне ли спомагателната подготовка, или просто си губите времето?
В последна сметка стигнах до заключението, че има 4 съществени аргументи, които карат човек да отсрочва. Разпознаването на виновника за вашите проблеми измежду тях ще ви помогне да се върнете в правия път:
1. Чувствате, че сте в невъзможност
Хората жадуват за задоволство на мига. Това е кодирано в нашето ДНК. Полагането на солидни основи обаче изисква време. Ако имате възприятието, че сте застинали на едно място и не постигате никакъв прогрес, то значи или сте прекомерно нетърпеливи, или сте се заседели прекомерно дълго в подготвителната фаза – и двете водят до отсрочване.
За да се справите с този проблем, би трябвало да се фокусирате върху един въпрос: От какво имате потребност, преди да скочите в дълбокото? След като му дадете отговор, продължете с разбиването на дилемите, които би трябвало да извършите по-малки и елементарно изпълними елементи. Празнувайте всеки ваш триумф и продължавайте напред.
2. Чувствате се претрупани
Спомням си, че в първите дни от започването на моя бизнес аз доста постоянно се озовавах в една и съща поза - седнал, вторачен в лист със задания, без да зная какво да върша. Понякога това означаваше, че в границите на деня аз не правех безусловно нищо потребно. Тази реакция обаче не е нито ненормална, ноти рядка. Истината е, че нашите мозъци могат да бъдат натоварени с стеснен брой задания, преди да блокират.
За да се преборите с парализата, породена от претоварването със задания, може да употребявате техниката на Ейми Джен Су, съосновател на коучинг компанищта Paravis Partners. Тя кара своите клиенти да си дават отговор на два въпроса:
Кои са нещата, към които изпитвам интерес и пристрастеност?
Какъв е най-големия ми принос в работата?
Приоритетите ви би трябвало да се намират някъде върху плоскостта, където отговорите на тези два въпроса се пресичат. Внимавайте обаче с думата „ пристрастеност “ – актуалната просвета слага тази идея на фундамент, само че пристрастеността не значи непрекъснато и безпределно благополучие. В последна сметка, работа си е работа. Идеята е в това, че когато работите нещо, което ви е забавно, вие имате задоволително мотивация и ентусиазъм, с цел да преодолеете неприятните елементи от работата.
3. Страхувате се от неуспеха
Страхът от неуспеха постоянно е замаскиран като така наречен „ продуктивно отсрочване “. Тук подготовката се показва като нерешителност и разчетност. Ако чакате „ съвършения миг “, с цел да започнете нещо, то вие просто отлагате нещата, тъй като се страхувате от опцията да се неуспехите. Същият този боязън доста постоянно ни кара и да заровим глава в пясъка и да отбягваме работата, която би трябвало да бъде свършена.
В изследване от 2014 година, оповестено в European Psychologist, Катрин Краус и Александра М. Фройнд настояват, че фокусирането на вниманието върху стъпките и средствата, вместо върху мечтаните крайни резултати при дадена задача, може да ви помогне да намалите желанието си да отлагате нещата, когато сте обзети от боязън от неуспеха.
4. Не харесвате работата
Започването на нещо ново в никакъв случай не е елементарно. Със сигурност ще има аспекти на работата, които ще харесвате, и такива, които ще ненавиждате. При вторите има няколко разновидността – да запретнете ръкави и да свършите работата допустимо най-бързо, с цел да се захванете с нещо по-приятно, или пък да я делегирате на някой различен.
Ако делегирането не ви е по бюджета, то обърнете модела, препоръчан от Краус и Фройнд и се концентрирайте върху крайните резултати. Когато задачата е неприятна, мисълта за това, което тя ще ви помогне да постигнете, може да ограничи желанието за отсрочване.
В последна сметка най-важното е да бъдете откровени със себе си. Отлагането постоянно е знак за това, че вие сте подготвени да продължите напред, стига да се решите да извършите първата стъпка.
...........................
Айтекин Танк , създател на JotForm за FastCompany.com
Много постоянно чуваме, че рисковата подготовка дава на филмовите звезди и спортистите това преимуществото, от което те се нуждаят, с цел да изпъкнат измежду своите сътрудници и съперници. В бизнеса обаче, границите са по-неясни. Започването на нов бизнес без каквато и да е било предварителна подготовка е повече от рисково, само че в същото време с това отделянето на прекалено много време за разбори и размишления може да забави прекалено много целия развой и да ви сложи в позиция, в която ще бъдете принудени да догонвате останалите.
Линията сред отлагането и подготовката е сложна за дефиниране, а и друга за всеки човек. Ето по какъв начин да намерите личната си граница:
Изследвайте импулсите си
Ако желаете да започнете бизнес, добре е да имате проект, съдържащ стъпките, които би трябвало да предприемете. Имайки това поради, в случай че сте провели 200 изявленията с евентуални клиенти, прочели сте 30 книги то тематиката и сте участвали на повече от дузина конференции, то значи е време да извършите стъпка обратно и да осъзнаете, че към този момент сте навлезли в цикъл на отсрочване.
Аз основах компанията си JotForm през 2006 година Спомняйки си за тези години аз се сещам, че тогава отделях доста време за задания, които бяха изцяло безсмислени и незначителни. През останалото време отлагах по-трудоемките и комплицирани отговорности, които трябваше да извърша. След като забелязах този модел, аз си зададох въпроса: „ Какво тъкмо страня? “. Опитите ми да схвана аргументите за хроничното отсрочване, на което бях станал зависим, ми разрешиха да основа действителен проект за деяние.
Вместо да пробвате да „ тичате против вятъра “, установете какво тъкмо ви пречи да вървите напред. Имате ли в реалност потребност от повече време и информация? Ще ви помогне ли спомагателната подготовка, или просто си губите времето?
В последна сметка стигнах до заключението, че има 4 съществени аргументи, които карат човек да отсрочва. Разпознаването на виновника за вашите проблеми измежду тях ще ви помогне да се върнете в правия път:
1. Чувствате, че сте в невъзможност
Хората жадуват за задоволство на мига. Това е кодирано в нашето ДНК. Полагането на солидни основи обаче изисква време. Ако имате възприятието, че сте застинали на едно място и не постигате никакъв прогрес, то значи или сте прекомерно нетърпеливи, или сте се заседели прекомерно дълго в подготвителната фаза – и двете водят до отсрочване.
За да се справите с този проблем, би трябвало да се фокусирате върху един въпрос: От какво имате потребност, преди да скочите в дълбокото? След като му дадете отговор, продължете с разбиването на дилемите, които би трябвало да извършите по-малки и елементарно изпълними елементи. Празнувайте всеки ваш триумф и продължавайте напред.
2. Чувствате се претрупани
Спомням си, че в първите дни от започването на моя бизнес аз доста постоянно се озовавах в една и съща поза - седнал, вторачен в лист със задания, без да зная какво да върша. Понякога това означаваше, че в границите на деня аз не правех безусловно нищо потребно. Тази реакция обаче не е нито ненормална, ноти рядка. Истината е, че нашите мозъци могат да бъдат натоварени с стеснен брой задания, преди да блокират.
За да се преборите с парализата, породена от претоварването със задания, може да употребявате техниката на Ейми Джен Су, съосновател на коучинг компанищта Paravis Partners. Тя кара своите клиенти да си дават отговор на два въпроса:
Кои са нещата, към които изпитвам интерес и пристрастеност?
Какъв е най-големия ми принос в работата?
Приоритетите ви би трябвало да се намират някъде върху плоскостта, където отговорите на тези два въпроса се пресичат. Внимавайте обаче с думата „ пристрастеност “ – актуалната просвета слага тази идея на фундамент, само че пристрастеността не значи непрекъснато и безпределно благополучие. В последна сметка, работа си е работа. Идеята е в това, че когато работите нещо, което ви е забавно, вие имате задоволително мотивация и ентусиазъм, с цел да преодолеете неприятните елементи от работата.
3. Страхувате се от неуспеха
Страхът от неуспеха постоянно е замаскиран като така наречен „ продуктивно отсрочване “. Тук подготовката се показва като нерешителност и разчетност. Ако чакате „ съвършения миг “, с цел да започнете нещо, то вие просто отлагате нещата, тъй като се страхувате от опцията да се неуспехите. Същият този боязън доста постоянно ни кара и да заровим глава в пясъка и да отбягваме работата, която би трябвало да бъде свършена.
В изследване от 2014 година, оповестено в European Psychologist, Катрин Краус и Александра М. Фройнд настояват, че фокусирането на вниманието върху стъпките и средствата, вместо върху мечтаните крайни резултати при дадена задача, може да ви помогне да намалите желанието си да отлагате нещата, когато сте обзети от боязън от неуспеха.
4. Не харесвате работата
Започването на нещо ново в никакъв случай не е елементарно. Със сигурност ще има аспекти на работата, които ще харесвате, и такива, които ще ненавиждате. При вторите има няколко разновидността – да запретнете ръкави и да свършите работата допустимо най-бързо, с цел да се захванете с нещо по-приятно, или пък да я делегирате на някой различен.
Ако делегирането не ви е по бюджета, то обърнете модела, препоръчан от Краус и Фройнд и се концентрирайте върху крайните резултати. Когато задачата е неприятна, мисълта за това, което тя ще ви помогне да постигнете, може да ограничи желанието за отсрочване.
В последна сметка най-важното е да бъдете откровени със себе си. Отлагането постоянно е знак за това, че вие сте подготвени да продължите напред, стига да се решите да извършите първата стъпка.
...........................
Айтекин Танк , създател на JotForm за FastCompany.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ