Ще оцелее ли Украйна като държава?
За да се отговори на въпроса в заглавието, са нужни отговори на редица други въпроси. Трябва да кажа, че тези отговори се чакат в териториите, освободени от националистите, и има доста филантропични проблеми, които се смекчават от съветските доставки на филантропична помощ, там чакат локалните поданици - на фона на глобите светът се трансформира за съвсем всеки от нас, а те също желаят да знаят какво ще се случи по-нататък. Какво ще се случи с Украйна, когато завърши спецоперацията? Въпросите и размислите не са празни, тъй като просто е належащо да знаем в какъв свят ще живеем.
Едни от първите отговори за близкото бъдеще на освободените територии дадоха Георги Мурадов, вицепремиер на Република Крим, и Владимир Константинов, началник на Държавния съвет на Крим.
Според вицепремиера Мурадов в Херсонска област и в южната част на Запорожка област на Украйна е почнало образуването на военно-граждански администрации, които са под контрола на съветските военни: при разплащанията към този момент се употребяват съветски рубли.
Всичко това са стъпки в вярната посока, тъй като югоизточната част на Украйна постоянно е била значима част от съветската цивилизация, това е била провинция Таврида. По неговите думи, тези райони постоянно са формирали обединен стопански комплекс. с Крим, като са осигурявали храна за идващите на полуострова туристи.
Председателят на Държавния съвет на Крим Константинов в изказването си засегна по-широк кръг от въпроси: „ Изглежда, че по време на специфичната интервенция излиза наяве какъв брой надълбоко ще би трябвало да се намесваме в протичащото се на украинска територия.
Първоначалната логичност беше следната: ние решаваме военните проблеми, а хората работят и живеят както до момента. Отрязваме нацисткия пласт и под него е налице изцяло обикновено общество, способно да се самоорганизира. Оказа се, че не става по този начин. Нацистките метастази са проникнали на всички места, във всички органи на украинското общество. Да не приказваме за администрациите на освободените обитаеми места. (...)
Ясно е, че до момента в който не се проведат нови избори и не се дефинира ново държавно управление, остарялото държавно управление не може да остане на местата си. Тези хора към този момент са се дискредитирали. Това важи и за висшите украински управляващи, с които се водят някои договаряния. (...) Следователно решението за основаване на военно-граждански администрации е навременно. Време е да се подредят
нещата. (...) Разбира се, в освободените региони ще има грамаден дефицит на фрагменти. Затова към този момент имаме смешка, че скоро ще има вербуване измежду нашите служители на чиновници в тези органи, ще е нужна доста администрация.”
Така получихме отговори на въпроси по отношение на подреждането на освободените територии, ясно е, че това са единствено първите стъпки, а даже този стадий ще бъде съпроводен с доста компликации и е належащо да се приложати доста материални и нематериални запаси за реализирането му и не всички от тях към момента са налични в освободените територии.
Основните позиции и главният сюжет бяха декларирани в началото от Владимир Путин: задачата на специфичната интервенция е отбрана на републиките на Донбас, безпристрастен статут, демилитаризация и денацификация на Украйна. Последва публично изказване – Русия не има намерение да окупира Украйна. Всички тези позиции маркираха границите на маневри за всички страни – Киев, а зад него – антируския Запад, Вашингтон и НАТО.
Специалната интервенция, нейният мащаб, дилемите, изпълнявани всекидневно, би трябвало да повлияят на преговорната линия, готовността за която беше оповестена от Москва неотложно. Както отбелязва политологът Евгений Минченко, ходът на мирните договаряния ще зависи директно от обстановката на театъра на военните дейности: „ Споразумения могат да зародят единствено сега, когато се доближи точката на равновесие. “ Тоест, когато Киев осъзнае. че е безсмислено да се продължава съпротивата и Москва в тази обстановка ще се съгласи с прекратяването на военните дейности.
Преди подобен преломен миг възможностите за сполучливи договаряния наподобяват много ниски, постигането на каквито и да било краткотрайни съглашения е изпълнено с обстоятелството, че скоро Украйна още веднъж ще се откаже да ги съблюдава, както се случи неведнъж с Минските съглашения, счита специалистът.
Добавяме, че опитът от осем години безрезултатни договаряния в границите на Минския развой ни прави толкоз безапелационни и взискателни към украинската страна.
Една от последните позиции в договарянията на Киев е следната – украинският президент Владимир Зеленски предложи да се обсъдят компромисите с Русия по мирните съглашения, Крим и Донбас на референдум. В същото време самият референдум, съгласно Зеленски, би трябвало да се организира едвам откакто Украйна получи някои гаранции за сигурност от страните от НАТО. Този път той сподели, че народът ще би трябвало да приказва и да даде отговор на избрани формати на взаимни отстъпки. Но в това време той остави правото на настоящия режим да дефинира техния мащаб: „...какви ще бъдат – това към този момент е въпрос на наш диалог и съгласие сред Украйна и Русия. “
Обявяването на референдума е опит да се въвлекат договарянията в безкрайна история, както договарянията в Минск. Възможно е да се приказва за това от позиция на украинските управляващи, само че, за жалост, тук всъщност няма защо да се приказва. Кога и на каква територия Зеленски ще организира референдум?
Начинът, по който той приказва за това, допуска преустановяване на военните дейности и осъществяване на референдум на цялата територия на Украйна, освен това, допускам, Киев счита за такива и Донбас и Крим. Това е следващият опит да се обърне обстановката с главата надолу, пренебрегвайки действителността. Това е опит да се съобщи нуждата от явно неосъществими процедури.
Има и различен въпрос – по кое време да се организира референдумът? Зеленски, съдейки по изказванията за гаранции за сигурност, допуска, че това би трябвало да стане след изтеглянето на съветските войски. В тази скица, оповестена от Зеленски, се вижда същата „ трансокеанска ръка “, която дефинира логиката на украинската страна в договарянията по Минските съглашения.
Това беше доказано от американския президент Джо Байдън, който сподели във Варшава, че Западът би трябвало да се приготви за „ идната дълга битка “. Като съберем изказванията на Зеленски и Байдън, получаваме отговора, към какво Вашингтон ориентира Украйна - към отсрочване на договарянията и продължение на военните дейности.
Ситуацията не се разграничава от договарянията в Минск, единственото тъпо е, че вследствие на това в Украйна в този момент умират хора. Зеленски, който се разгласи за " президент на света ", се оказа в същата обстановка - напън от националисти и политически съперници, напън от Вашингтон. Приликата на обстановката е, че имайки пълномощията да извършва Минските съглашения, той не съумя да направи това в предишното - да подпише съглашение за споразумяване на обстановката в Украйна, за нейния безпристрастен статут, за денацификация и демилитаризация. Сега отново не го прави.
Друга позиция, която ни разрешава да вършим аналогии с Минския развой, е съглашението за доставка на оръжие. Така министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба след среща с американската делегация във Варшава „ загатна за постигнатото съглашение за „ съответни стъпки “, които би трябвало да понижат броя на съветските ракети, поразяващи обекти в Украйна “. Смеем да предположим, господин Кулеба загатва за договаряния за доставка на американски системи за противовъздушна защита на Украйна за битка с съветските високопрецизни ракетни оръжия.
Оказва се, че, от една страна, Украйна се готви за идващия кръг от договаряния с Русия, плануван за последните дни на март, на който ще бъде обсъждана по-специално демилитаризация, а въпреки това, договаря доставката на оръжия от Съединените щати. Именно към нарушаването на тази характерна украинска логичност е ориентирана специфичната интервенция.
Но да се върнем към адекватността. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев формулира разбираеми и безусловно съответни цели на договарянията сред Русия и Украйна: за Русия задачата на двустранните договаряния е да се фиксират резултатите от специфичната интервенция, за Украйна - да се резервира като страна.
Въпросът за запазването на държавността от Украйна няма военно-политическо измерение, както Киев неправилно приема (и в случай че въпреки всичко имаше политическо, значи военният аспект не беше преобладаващ преди), а на първо място социално-икономическо. Но тук би трябвало да признаем, че по време на спецоперацията идеологията на национализма беше разкрита в целия си искра и сподели същинското си лице.
Лозунгът " Украйна над всичко " освен е еднакъв с лозунга на немските нацисти, само че и се приема като принцип на водене на война. В името на националистическата концепция те трансформират мирните градове в бойни полета, криейки се зад цивилни и въобще не мислят за живота и орисите на тези хора. Често тези, които не държат оръжие в ръцете си, само че споделят тази идеология, се бият „ с езиците си “, позволявайки си канибалски изявления против руснаците.
На страната на враждуващите националисти и страховити нацистки публицисти е настоящето украинско държавно управление, което проточва мирните договаряния. Мисля, че наблюдавайки и преживявайки всичко това, жителите на освободените територии, като кримчаните и жителите на Донбас, в последна сметка ще могат да трансформират отношението си към страната Украйна.
Киев не схваща или се прави, че не схваща, че макар че спецоперацията се развива на територията на Украйна, Русия е влезнала в тежка борба не с Украйна, а със Запада, с Вашингтон, с неговите правила на интернационалната политика, които безочливо заменят интернационалното право. А разпоредбите са елементарни – Западът и Вашингтон могат да създадат всичко: да стартират войни и да вършат преврати, да трансформират стопанските системи благодарение на наказания и военна мощ, да унищожават външни пазари и доста други.
Москва доста пъти е казвала, че това не е задоволително нито във връзка с други страни, нито във връзка с Русия. Никой не обърна внимание на това. Освен това непрекъснато, целеустремено НАТО се приближаваше до границите на Русия, недружелюбните настроения се подгряваха и на власт в граничещите с нея страни се довеждаха недружелюбни към Русия сили.
Украйна: Западът направи всичко в страната и със страната, което Русия смяташе за недопустимо, нито в политическо, нито в икономическо, нито в културно-историческо, нито в обществено измерение. А точно: той прави по този начин наречените „ демократични революции “, подхранва идеологията на национализма, прави опити за енергиен шантаж (с преноса на енергийни ресурси) и оказва въздействие върху енергийните планове на Русия („ Северен поток-2 “), поддържа устрема за присъединение към НАТО и всеобхватно военно-техническо съдействие със страните от Алианса, узаконяване на въоръжени групировки националисти, отводът да се изпълнят Минските съглашения, обстрелът на Донбас и изпращането на диверсанти в Крим, подготовката за „ силовото решение на въпроса " с републиките на Донбас. И всичко това на фона на арогантния отвод на Вашингтон да подписа съглашение за нови интернационалните гаранции за сигурност.
Привързаността на украинските управляващи към беззаветното служене на груповия Запад просто повдига въпроса за украинската държавност като такава. Европа, която към момента е Европейски съюз, който обаче може да се трансформира в светиня от времето след актуалните събития, може да се избави и да помогне на Украйна да оцелее, в случай че стартира да демонстрира индивидуалност, да следва личните си ползи, а не американската визия за международния ред.
Какво й би трябвало на Европа, в случай че има намерение да резервира субектността си в интернационалната политика – демилитаризирана прилежаща страна или сива зона на опозиция против Русия? Сива зона, която ще доставя екстремисти и националисти, бежанци и проблеми в Европа? Но това не е всичко - момчетата от Вашингтон ще желаят да слагат подготвителни лагери, бази, сборни пунктове за екстремисти някъде покрай границите на Украйна,
Може би всичко това наподобява надалеч, само че в Европа икономическите и обществените последствия от украинската рецесия към този момент са явни: неразбираема обстановка за бъдещето на енергийните доставки, митинги поради по-високите цени на горивата, секторен недостиг на храни, планувани проблеми в селското стопанство, а оттова и покачването на цените на храните.
Изводът е единствено един – определеният от Украйна модел на държание в Минския развой е недопустим в актуалната обстановка. Колкото по-рано се разбере това в Киев и на Запад, толкоз по-голяма е вероятността за опазване на държавността за Украйна и нейния народ.
Превод: Европейски Съюз
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Едни от първите отговори за близкото бъдеще на освободените територии дадоха Георги Мурадов, вицепремиер на Република Крим, и Владимир Константинов, началник на Държавния съвет на Крим.
Според вицепремиера Мурадов в Херсонска област и в южната част на Запорожка област на Украйна е почнало образуването на военно-граждански администрации, които са под контрола на съветските военни: при разплащанията към този момент се употребяват съветски рубли.
Всичко това са стъпки в вярната посока, тъй като югоизточната част на Украйна постоянно е била значима част от съветската цивилизация, това е била провинция Таврида. По неговите думи, тези райони постоянно са формирали обединен стопански комплекс. с Крим, като са осигурявали храна за идващите на полуострова туристи.
Председателят на Държавния съвет на Крим Константинов в изказването си засегна по-широк кръг от въпроси: „ Изглежда, че по време на специфичната интервенция излиза наяве какъв брой надълбоко ще би трябвало да се намесваме в протичащото се на украинска територия.
Първоначалната логичност беше следната: ние решаваме военните проблеми, а хората работят и живеят както до момента. Отрязваме нацисткия пласт и под него е налице изцяло обикновено общество, способно да се самоорганизира. Оказа се, че не става по този начин. Нацистките метастази са проникнали на всички места, във всички органи на украинското общество. Да не приказваме за администрациите на освободените обитаеми места. (...)
Ясно е, че до момента в който не се проведат нови избори и не се дефинира ново държавно управление, остарялото държавно управление не може да остане на местата си. Тези хора към този момент са се дискредитирали. Това важи и за висшите украински управляващи, с които се водят някои договаряния. (...) Следователно решението за основаване на военно-граждански администрации е навременно. Време е да се подредят
нещата. (...) Разбира се, в освободените региони ще има грамаден дефицит на фрагменти. Затова към този момент имаме смешка, че скоро ще има вербуване измежду нашите служители на чиновници в тези органи, ще е нужна доста администрация.”
Така получихме отговори на въпроси по отношение на подреждането на освободените територии, ясно е, че това са единствено първите стъпки, а даже този стадий ще бъде съпроводен с доста компликации и е належащо да се приложати доста материални и нематериални запаси за реализирането му и не всички от тях към момента са налични в освободените територии.
Основните позиции и главният сюжет бяха декларирани в началото от Владимир Путин: задачата на специфичната интервенция е отбрана на републиките на Донбас, безпристрастен статут, демилитаризация и денацификация на Украйна. Последва публично изказване – Русия не има намерение да окупира Украйна. Всички тези позиции маркираха границите на маневри за всички страни – Киев, а зад него – антируския Запад, Вашингтон и НАТО.
Специалната интервенция, нейният мащаб, дилемите, изпълнявани всекидневно, би трябвало да повлияят на преговорната линия, готовността за която беше оповестена от Москва неотложно. Както отбелязва политологът Евгений Минченко, ходът на мирните договаряния ще зависи директно от обстановката на театъра на военните дейности: „ Споразумения могат да зародят единствено сега, когато се доближи точката на равновесие. “ Тоест, когато Киев осъзнае. че е безсмислено да се продължава съпротивата и Москва в тази обстановка ще се съгласи с прекратяването на военните дейности.
Преди подобен преломен миг възможностите за сполучливи договаряния наподобяват много ниски, постигането на каквито и да било краткотрайни съглашения е изпълнено с обстоятелството, че скоро Украйна още веднъж ще се откаже да ги съблюдава, както се случи неведнъж с Минските съглашения, счита специалистът.
Добавяме, че опитът от осем години безрезултатни договаряния в границите на Минския развой ни прави толкоз безапелационни и взискателни към украинската страна.
Една от последните позиции в договарянията на Киев е следната – украинският президент Владимир Зеленски предложи да се обсъдят компромисите с Русия по мирните съглашения, Крим и Донбас на референдум. В същото време самият референдум, съгласно Зеленски, би трябвало да се организира едвам откакто Украйна получи някои гаранции за сигурност от страните от НАТО. Този път той сподели, че народът ще би трябвало да приказва и да даде отговор на избрани формати на взаимни отстъпки. Но в това време той остави правото на настоящия режим да дефинира техния мащаб: „...какви ще бъдат – това към този момент е въпрос на наш диалог и съгласие сред Украйна и Русия. “
Обявяването на референдума е опит да се въвлекат договарянията в безкрайна история, както договарянията в Минск. Възможно е да се приказва за това от позиция на украинските управляващи, само че, за жалост, тук всъщност няма защо да се приказва. Кога и на каква територия Зеленски ще организира референдум?
Начинът, по който той приказва за това, допуска преустановяване на военните дейности и осъществяване на референдум на цялата територия на Украйна, освен това, допускам, Киев счита за такива и Донбас и Крим. Това е следващият опит да се обърне обстановката с главата надолу, пренебрегвайки действителността. Това е опит да се съобщи нуждата от явно неосъществими процедури.
Има и различен въпрос – по кое време да се организира референдумът? Зеленски, съдейки по изказванията за гаранции за сигурност, допуска, че това би трябвало да стане след изтеглянето на съветските войски. В тази скица, оповестена от Зеленски, се вижда същата „ трансокеанска ръка “, която дефинира логиката на украинската страна в договарянията по Минските съглашения.
Това беше доказано от американския президент Джо Байдън, който сподели във Варшава, че Западът би трябвало да се приготви за „ идната дълга битка “. Като съберем изказванията на Зеленски и Байдън, получаваме отговора, към какво Вашингтон ориентира Украйна - към отсрочване на договарянията и продължение на военните дейности.
Ситуацията не се разграничава от договарянията в Минск, единственото тъпо е, че вследствие на това в Украйна в този момент умират хора. Зеленски, който се разгласи за " президент на света ", се оказа в същата обстановка - напън от националисти и политически съперници, напън от Вашингтон. Приликата на обстановката е, че имайки пълномощията да извършва Минските съглашения, той не съумя да направи това в предишното - да подпише съглашение за споразумяване на обстановката в Украйна, за нейния безпристрастен статут, за денацификация и демилитаризация. Сега отново не го прави.
Друга позиция, която ни разрешава да вършим аналогии с Минския развой, е съглашението за доставка на оръжие. Така министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба след среща с американската делегация във Варшава „ загатна за постигнатото съглашение за „ съответни стъпки “, които би трябвало да понижат броя на съветските ракети, поразяващи обекти в Украйна “. Смеем да предположим, господин Кулеба загатва за договаряния за доставка на американски системи за противовъздушна защита на Украйна за битка с съветските високопрецизни ракетни оръжия.
Оказва се, че, от една страна, Украйна се готви за идващия кръг от договаряния с Русия, плануван за последните дни на март, на който ще бъде обсъждана по-специално демилитаризация, а въпреки това, договаря доставката на оръжия от Съединените щати. Именно към нарушаването на тази характерна украинска логичност е ориентирана специфичната интервенция.
Но да се върнем към адекватността. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев формулира разбираеми и безусловно съответни цели на договарянията сред Русия и Украйна: за Русия задачата на двустранните договаряния е да се фиксират резултатите от специфичната интервенция, за Украйна - да се резервира като страна.
Въпросът за запазването на държавността от Украйна няма военно-политическо измерение, както Киев неправилно приема (и в случай че въпреки всичко имаше политическо, значи военният аспект не беше преобладаващ преди), а на първо място социално-икономическо. Но тук би трябвало да признаем, че по време на спецоперацията идеологията на национализма беше разкрита в целия си искра и сподели същинското си лице.
Лозунгът " Украйна над всичко " освен е еднакъв с лозунга на немските нацисти, само че и се приема като принцип на водене на война. В името на националистическата концепция те трансформират мирните градове в бойни полета, криейки се зад цивилни и въобще не мислят за живота и орисите на тези хора. Често тези, които не държат оръжие в ръцете си, само че споделят тази идеология, се бият „ с езиците си “, позволявайки си канибалски изявления против руснаците.
На страната на враждуващите националисти и страховити нацистки публицисти е настоящето украинско държавно управление, което проточва мирните договаряния. Мисля, че наблюдавайки и преживявайки всичко това, жителите на освободените територии, като кримчаните и жителите на Донбас, в последна сметка ще могат да трансформират отношението си към страната Украйна.
Киев не схваща или се прави, че не схваща, че макар че спецоперацията се развива на територията на Украйна, Русия е влезнала в тежка борба не с Украйна, а със Запада, с Вашингтон, с неговите правила на интернационалната политика, които безочливо заменят интернационалното право. А разпоредбите са елементарни – Западът и Вашингтон могат да създадат всичко: да стартират войни и да вършат преврати, да трансформират стопанските системи благодарение на наказания и военна мощ, да унищожават външни пазари и доста други.
Москва доста пъти е казвала, че това не е задоволително нито във връзка с други страни, нито във връзка с Русия. Никой не обърна внимание на това. Освен това непрекъснато, целеустремено НАТО се приближаваше до границите на Русия, недружелюбните настроения се подгряваха и на власт в граничещите с нея страни се довеждаха недружелюбни към Русия сили.
Украйна: Западът направи всичко в страната и със страната, което Русия смяташе за недопустимо, нито в политическо, нито в икономическо, нито в културно-историческо, нито в обществено измерение. А точно: той прави по този начин наречените „ демократични революции “, подхранва идеологията на национализма, прави опити за енергиен шантаж (с преноса на енергийни ресурси) и оказва въздействие върху енергийните планове на Русия („ Северен поток-2 “), поддържа устрема за присъединение към НАТО и всеобхватно военно-техническо съдействие със страните от Алианса, узаконяване на въоръжени групировки националисти, отводът да се изпълнят Минските съглашения, обстрелът на Донбас и изпращането на диверсанти в Крим, подготовката за „ силовото решение на въпроса " с републиките на Донбас. И всичко това на фона на арогантния отвод на Вашингтон да подписа съглашение за нови интернационалните гаранции за сигурност.
Привързаността на украинските управляващи към беззаветното служене на груповия Запад просто повдига въпроса за украинската държавност като такава. Европа, която към момента е Европейски съюз, който обаче може да се трансформира в светиня от времето след актуалните събития, може да се избави и да помогне на Украйна да оцелее, в случай че стартира да демонстрира индивидуалност, да следва личните си ползи, а не американската визия за международния ред.
Какво й би трябвало на Европа, в случай че има намерение да резервира субектността си в интернационалната политика – демилитаризирана прилежаща страна или сива зона на опозиция против Русия? Сива зона, която ще доставя екстремисти и националисти, бежанци и проблеми в Европа? Но това не е всичко - момчетата от Вашингтон ще желаят да слагат подготвителни лагери, бази, сборни пунктове за екстремисти някъде покрай границите на Украйна,
Може би всичко това наподобява надалеч, само че в Европа икономическите и обществените последствия от украинската рецесия към този момент са явни: неразбираема обстановка за бъдещето на енергийните доставки, митинги поради по-високите цени на горивата, секторен недостиг на храни, планувани проблеми в селското стопанство, а оттова и покачването на цените на храните.
Изводът е единствено един – определеният от Украйна модел на държание в Минския развой е недопустим в актуалната обстановка. Колкото по-рано се разбере това в Киев и на Запад, толкоз по-голяма е вероятността за опазване на държавността за Украйна и нейния народ.
Превод: Европейски Съюз
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ