Д-р Брънзалов: Не може да се правят резки реформи на изтощена система
За да се направи каквато и да е промяна, би трябвало да има квалифициран запас. Когато един пациент е болен на легло с анемия, в случай че му срешем косата, той несъмнено ще се почувства по-добре, само че това няма да реши неговия здравен проблем. За да бъде оздравял, в него би трябвало да се влеят свежи сили както в количествено, по този начин и в качествено отношение.
Това сподели пред Zdrave.net зам.-председателят на БЛС и общопрактикуващ доктор доктор Николай Брънзалов във връзка. Идеите бяха изразени от депутата от групировката и ръководител на парламентарната здравна комисия доцент Антон Тонев по време на полемиката „ Кадровият недостиг в опазването на здравето – последствия и потребност от промени “, проведен от „ Индекс на лечебните заведения “, която се организира във вторник, и доразвити във фейсбук.
България е доста друга, изключително във връзка с лекарските практики. Едва когато влеем нови сили на системата, можем да седнем на една маса, да се видят всички елементи и тогава да се премине към каквато и да е промяна, счита доктор Брънзалов.
По думите му промяната е належаща, само че не може системата внезапно да се трансформира съществено.
„ Чест прави на доцент Тонев, че по време на предизборната си акция се е срещнал с доста хора, включително и общопрактикуващи лекари, които са му споделили проблемите си. Както се вижда и от социологическите изследвания, демографският срив измежду лекарското и сестринското съсловие е явен. Липсата на фрагменти е голям проблем, за който дълго време не е провеждана никаква политика от страна на страната. Да, имаме проблеми, само че нещата би трябвало да се обмислят добре и да се види по кое време и по какъв начин измененията да бъдат въведени “, сподели доктор Брънзалов.
„ Все още сме на половината път на електронното опазване на здравето. Всеки общопрактикуващ доктор има пациентска листа. Поне информацията за заболеваемостта на пациентите в неговата листа е забележима, даже и да няма електронно опазване на здравето. Как ще се води диспансеризация, дълготрайна грижа за хронични незаразни болести, която се реализира от персоналните лекари за пациентите в тяхната листа? Това ще са прегледи по действия, за които би трябвало да има в допълнение възнаграждение. Можете ли да си визиите един доктор да прави профилактични и диспансерни прегледи, а различен да преглежда единствено кихащи и кашлящи хора с остри болести? “, добави той.
Според доктор Брънзалов има доста елементи, които би трябвало да бъдат доста в детайли конкретизирани. „ Разбирам моите сътрудници, те фактически са изтощени. Изтощен съм и аз. Години наред имаме едни и същи проблеми, оповестяваме ги, даваме оферти за решението им и никой не взима ограничения. Особено в по-рядко обитаемоте региони сътрудниците са изтощени. Има хора, които години наред не са съумели да си вземат и отпуска, тъй като би трябвало да бъдат 24 часа 7 дни в седмицата разполагаем на своите пациенти. Това е една недомислица и се надявам да бъде променено скоро в Наредбата. Общопрактикуващите лекари от 7000 при започване на промяната, в този момент са 3600 практики (не повече от 4000 ОПЛ). Те обаче годишно регистрират към НЗОК към 35 млн. прегледа. Нека да помислим, в случай че това, което доцент Тонев заяви, стане действителност, по какъв начин ще бъдат реализирани тези 35 млн. прегледа, от които 10 млн. в действия, заплащани от НЗОК. В останалите 25 млн. влиза така наречен капитация. Как ще се конкурира този сътрудник, който дава отговор за 9 села, с някой различен? Нека да погледнем и в огромния град, в който в едно ДКЦ има 20 практики на общопрактикуващи лекари. При положителния доктор, който се старае и който организира съответно прегледи, има и най-голяма опашка, а пред прилежащия кабинет няма никого. Знаете какъв брой хора идват единствено за някаква дребна административна услуга. Те ще изчакат ли реда си при тези, които преглеждат съответно или просто ще влезе в прилежащия кабинет, с цел да я получат? Тези два прегледа идентични ли са? По този метод се обезсмисля най-големият плюс на актуалната система – персоналното познаване на пациентите “, уточни доктор Брънзалов.
Той попита и по какъв начин ще бъдат остойностени действия, осъществявани от ОПЛ, в случай че се отстранен профилактичните и диспансерни прегледи и цената да не е по-ниска от в този момент заложената капитация и дали това ще е стопански преференциално по принцип. „ В капитацията влизат 180 действия. Ако тя бъде отстранена, дали ще излезе сметката? “, попита зам.-председателят на БЛС.
Д-р Брънзалов добави, че специалността може да стане по-атрактивна за младите, като се понижи голяма част от административната тежест, която смазва съсловието. „ Да се откри вид за анулацията на 24-часовото разположение, което от главните аргументи ОПЛ съсловието да бъде изтощено и редуцирано. Третото нещо е да се измисли четвърти тип извънболнична помощ на териториален принцип, въз основа на популацията в обособените региони. Трябва да се открият кабинети за остри случаи, които да поемат хората, когато общопрактикуващият доктор няма опция “, съобщи той.
Това сподели пред Zdrave.net зам.-председателят на БЛС и общопрактикуващ доктор доктор Николай Брънзалов във връзка. Идеите бяха изразени от депутата от групировката и ръководител на парламентарната здравна комисия доцент Антон Тонев по време на полемиката „ Кадровият недостиг в опазването на здравето – последствия и потребност от промени “, проведен от „ Индекс на лечебните заведения “, която се организира във вторник, и доразвити във фейсбук.
България е доста друга, изключително във връзка с лекарските практики. Едва когато влеем нови сили на системата, можем да седнем на една маса, да се видят всички елементи и тогава да се премине към каквато и да е промяна, счита доктор Брънзалов.
По думите му промяната е належаща, само че не може системата внезапно да се трансформира съществено.
„ Чест прави на доцент Тонев, че по време на предизборната си акция се е срещнал с доста хора, включително и общопрактикуващи лекари, които са му споделили проблемите си. Както се вижда и от социологическите изследвания, демографският срив измежду лекарското и сестринското съсловие е явен. Липсата на фрагменти е голям проблем, за който дълго време не е провеждана никаква политика от страна на страната. Да, имаме проблеми, само че нещата би трябвало да се обмислят добре и да се види по кое време и по какъв начин измененията да бъдат въведени “, сподели доктор Брънзалов.
„ Все още сме на половината път на електронното опазване на здравето. Всеки общопрактикуващ доктор има пациентска листа. Поне информацията за заболеваемостта на пациентите в неговата листа е забележима, даже и да няма електронно опазване на здравето. Как ще се води диспансеризация, дълготрайна грижа за хронични незаразни болести, която се реализира от персоналните лекари за пациентите в тяхната листа? Това ще са прегледи по действия, за които би трябвало да има в допълнение възнаграждение. Можете ли да си визиите един доктор да прави профилактични и диспансерни прегледи, а различен да преглежда единствено кихащи и кашлящи хора с остри болести? “, добави той.
Според доктор Брънзалов има доста елементи, които би трябвало да бъдат доста в детайли конкретизирани. „ Разбирам моите сътрудници, те фактически са изтощени. Изтощен съм и аз. Години наред имаме едни и същи проблеми, оповестяваме ги, даваме оферти за решението им и никой не взима ограничения. Особено в по-рядко обитаемоте региони сътрудниците са изтощени. Има хора, които години наред не са съумели да си вземат и отпуска, тъй като би трябвало да бъдат 24 часа 7 дни в седмицата разполагаем на своите пациенти. Това е една недомислица и се надявам да бъде променено скоро в Наредбата. Общопрактикуващите лекари от 7000 при започване на промяната, в този момент са 3600 практики (не повече от 4000 ОПЛ). Те обаче годишно регистрират към НЗОК към 35 млн. прегледа. Нека да помислим, в случай че това, което доцент Тонев заяви, стане действителност, по какъв начин ще бъдат реализирани тези 35 млн. прегледа, от които 10 млн. в действия, заплащани от НЗОК. В останалите 25 млн. влиза така наречен капитация. Как ще се конкурира този сътрудник, който дава отговор за 9 села, с някой различен? Нека да погледнем и в огромния град, в който в едно ДКЦ има 20 практики на общопрактикуващи лекари. При положителния доктор, който се старае и който организира съответно прегледи, има и най-голяма опашка, а пред прилежащия кабинет няма никого. Знаете какъв брой хора идват единствено за някаква дребна административна услуга. Те ще изчакат ли реда си при тези, които преглеждат съответно или просто ще влезе в прилежащия кабинет, с цел да я получат? Тези два прегледа идентични ли са? По този метод се обезсмисля най-големият плюс на актуалната система – персоналното познаване на пациентите “, уточни доктор Брънзалов.
Той попита и по какъв начин ще бъдат остойностени действия, осъществявани от ОПЛ, в случай че се отстранен профилактичните и диспансерни прегледи и цената да не е по-ниска от в този момент заложената капитация и дали това ще е стопански преференциално по принцип. „ В капитацията влизат 180 действия. Ако тя бъде отстранена, дали ще излезе сметката? “, попита зам.-председателят на БЛС.
Д-р Брънзалов добави, че специалността може да стане по-атрактивна за младите, като се понижи голяма част от административната тежест, която смазва съсловието. „ Да се откри вид за анулацията на 24-часовото разположение, което от главните аргументи ОПЛ съсловието да бъде изтощено и редуцирано. Третото нещо е да се измисли четвърти тип извънболнична помощ на териториален принцип, въз основа на популацията в обособените региони. Трябва да се открият кабинети за остри случаи, които да поемат хората, когато общопрактикуващият доктор няма опция “, съобщи той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ