Автоимунните заболявания - борба със себе си
За да се приказва за автоимунните болести, би трябвало да се знае какво е имунитет. Но не просто, че пази организма от заболявания, а по какъв начин работи отбраната му. В костния мозък на индивида се създават особени кафези - лимфоцити (бели кръвни телца). Те се разделят на три съществени класа - NK кафези, Т кафези и В кафези. NK клетките са част от вродения имунитет и играят съществена роля при отбраната на организма от туморни кафези и кафези, инфектирани с вирус. T и B клетките са основният съставен елемент на добития имунитет и ролята им е да основават антитела против инфекции и непознати тъкани. Антителата реагират на тъкмо съответстващи им антигени.
Затова преболедувалото от морбили дете не получава имунитет против заушка, а против дребна шарка. Смисълът на имунизациите е имунитетът да се “запознае” с заболяването , като в него се вкара дребна доза от нея, а при масирана офанзива той да отвърне с поток от антитела, които да унищожат антигените. Защо тогава, простудявайки се всяка година, не придобиваме постоянен имунитет? Защото болестта непрестанно мутира. А от време на време лимфоцитите стартират да се държат като болест и да атакуват личния организъм, който стартира битка със себе си.
Автоимунните болести са тъкмо такива случаи. По някаква причина белите кръвни телца стартират да разпознават като непознати и рискови избран вид кафези от тялото ни. Затова тези болести имат сложен или систематичен темперамент. Поразяват цялостен орган или група органи и организмът включва стратегия за самоизтребление.
Защо и може ли да се предпазим от сходна неволя? Сред лимфоцитите има кафези санитари, които, в случай че някои кафези от организма рисково се видоизменят, разболеят или умрат, ги унищожават като непотребен отпадък. Въпреки че са под строгия надзор на организма, в някои случаи обстановката излиза от надзор. Причините за безконтролното размножаване и експанзията на санитарите могат условно да се разделят на вътрешни и външни.
Вътрешните са генни разновидности I вид - когато белите кръвни телца престават да разпознават избран вид кафези на организма. Ако се наследи подобен генетичен багаж от предците, с огромна възможност човек ще се разболее от същото автоимунно заболяване като най-близките си родственици - такива са Базедовата болест и тиреоидитът (възпаление на щитовидната жлеза). При генните разновидности от II вид санитарите безотговорно се развъждат и провокират редовно автоимунно заболяване, каквито са лупусът и множествената склероза.
Външните аргументи за нападателно държание от страна на лимфоцитите-санитари са тежки инфекциозни заболявания, след които имунните кафези стартират да се държат несъответстващо, радиационно или слънчево излъчване, болестотворни кафези, които се “преструват” на наши лични и заблуждават санитарите, които нападат и здрави кафези.
Тъй като автоимунните болести са разнородни е мъчно да се дефинират общи признаци за тях. Но всички те се развиват последователно и преследват индивида през целия му живот. Често мъчно се слага диагноза за автоимунните болести, тъй като признаците им са присъщи и за доста други, освен това по-известни и по-разпространени заболявания. А от навременната диагноза зависи сполучливото лекуване и даже избавяне на живота на пациентите. Затова е добре да се познават признаците на някои от автоимунните болести.
Ревматоидният артрит поразява ставите - най-много дребните, на ръцете. Проявява се освен с болки, само че и с отоци, висока температура, възприятие на тежест в гърдите и обща мускулна уязвимост.
Множествената склероза е болест на нервните кафези, при която човек стартира да изпитва странни тактилни чувства, губи сензитивност, утежнява се зрението му. Съпровожда се с мускулни конвулсии и нарушавания паметта.
Диабет вид 1 прави индивида подвластен за цялостен живот от инсулина. Първите му признаци са постоянно обособяване на урина, непрекъсната жадност и вълчи вкус.
Васкулитът е едно от най-опасните болести, поразяващо кръвоносната система. Съдовете стават чупливи, органите и тъканите сякаш се унищожават и кървят от вътрешната страна. Прогнозата му, уви, е доста неподходяща, а признаците са блестящо изразени, което рядко основава усложнения за диагностицирането му.
Лупусът е редовно заболяване, тъй като поврежда на практика всички органи. Пациентът изпитва болки в сърцето, не може да диша обикновено, елементарно се уморява. На кожата се появяват червени петна с неправилна форма, които сърбят и се покриват с коричка.
Пемфигусът е извънредно автоимунно заболяване, чийто най-характерен признак е появяването на големи мехури по кожата, цялостни с лимфа.
Тиреоидит на Хашимото - автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, при което тя не създава задоволително тироксина. Характерни признаци са напълняване, унесеност, студена и суха кожа, боязън от мраз, бърза отмалялост.
При хемолитичната анемия белите кръвни телца се опълчват на алените, вследствие на което дефицитът на еритроцити води до мощна отмалялост, апатия, унесеност, припадъци.
Базедовата болест, известна още като болест на Грейвс, е противовес на тиреоидита на Хашимото - жлезата свръхпроизвежда тироксин. Симптоматиката се показва в понижаване на тежестта, нараснала нервна възбудимост, нетърпимост към топлота.
Миастенията визира мускулната тъкан, пациентът е непрестанно малтретиран от уязвимост, изключително бързо се изморяват очните мускули. В битката с това автоимунно заболяване оказват помощ специфични медикаменти за повишение на мускулния тонус.
Подобно на лупуса склеродермията е систематична автоимунна болест, тъй като визира съединителните тъкани, които са в целия организъм. Симптомите й са разнородни - дегенеративни промени на ставите, кожата, съдовете и вътрешните органи.
Поставянето на диагноза става със специфичен кръвен разбор - лекарите знаят кои антитела свидетелстват за едно или друго автоимунно заболяване. Проблемът е, че от време на време човек страда дълго преди джипито да го изпрати в лаборатория, която прави такива кръвни разбори. Затова при странни признаци е добре пациентите да се съветват с разнообразни експерти.
С лекуването на автоимунните болести, които засягат избрани органи се занимават лекарите в избрана компетентност - кардиология, нефрология… Но при систематични и смесени форми е нужно сложно лекуване от няколко експерти в разнообразни посоки.
Затова преболедувалото от морбили дете не получава имунитет против заушка, а против дребна шарка. Смисълът на имунизациите е имунитетът да се “запознае” с заболяването , като в него се вкара дребна доза от нея, а при масирана офанзива той да отвърне с поток от антитела, които да унищожат антигените. Защо тогава, простудявайки се всяка година, не придобиваме постоянен имунитет? Защото болестта непрестанно мутира. А от време на време лимфоцитите стартират да се държат като болест и да атакуват личния организъм, който стартира битка със себе си.
Автоимунните болести са тъкмо такива случаи. По някаква причина белите кръвни телца стартират да разпознават като непознати и рискови избран вид кафези от тялото ни. Затова тези болести имат сложен или систематичен темперамент. Поразяват цялостен орган или група органи и организмът включва стратегия за самоизтребление.
Защо и може ли да се предпазим от сходна неволя? Сред лимфоцитите има кафези санитари, които, в случай че някои кафези от организма рисково се видоизменят, разболеят или умрат, ги унищожават като непотребен отпадък. Въпреки че са под строгия надзор на организма, в някои случаи обстановката излиза от надзор. Причините за безконтролното размножаване и експанзията на санитарите могат условно да се разделят на вътрешни и външни.
Вътрешните са генни разновидности I вид - когато белите кръвни телца престават да разпознават избран вид кафези на организма. Ако се наследи подобен генетичен багаж от предците, с огромна възможност човек ще се разболее от същото автоимунно заболяване като най-близките си родственици - такива са Базедовата болест и тиреоидитът (възпаление на щитовидната жлеза). При генните разновидности от II вид санитарите безотговорно се развъждат и провокират редовно автоимунно заболяване, каквито са лупусът и множествената склероза.
Външните аргументи за нападателно държание от страна на лимфоцитите-санитари са тежки инфекциозни заболявания, след които имунните кафези стартират да се държат несъответстващо, радиационно или слънчево излъчване, болестотворни кафези, които се “преструват” на наши лични и заблуждават санитарите, които нападат и здрави кафези.
Тъй като автоимунните болести са разнородни е мъчно да се дефинират общи признаци за тях. Но всички те се развиват последователно и преследват индивида през целия му живот. Често мъчно се слага диагноза за автоимунните болести, тъй като признаците им са присъщи и за доста други, освен това по-известни и по-разпространени заболявания. А от навременната диагноза зависи сполучливото лекуване и даже избавяне на живота на пациентите. Затова е добре да се познават признаците на някои от автоимунните болести.
Ревматоидният артрит поразява ставите - най-много дребните, на ръцете. Проявява се освен с болки, само че и с отоци, висока температура, възприятие на тежест в гърдите и обща мускулна уязвимост.
Множествената склероза е болест на нервните кафези, при която човек стартира да изпитва странни тактилни чувства, губи сензитивност, утежнява се зрението му. Съпровожда се с мускулни конвулсии и нарушавания паметта.
Диабет вид 1 прави индивида подвластен за цялостен живот от инсулина. Първите му признаци са постоянно обособяване на урина, непрекъсната жадност и вълчи вкус.
Васкулитът е едно от най-опасните болести, поразяващо кръвоносната система. Съдовете стават чупливи, органите и тъканите сякаш се унищожават и кървят от вътрешната страна. Прогнозата му, уви, е доста неподходяща, а признаците са блестящо изразени, което рядко основава усложнения за диагностицирането му.
Лупусът е редовно заболяване, тъй като поврежда на практика всички органи. Пациентът изпитва болки в сърцето, не може да диша обикновено, елементарно се уморява. На кожата се появяват червени петна с неправилна форма, които сърбят и се покриват с коричка.
Пемфигусът е извънредно автоимунно заболяване, чийто най-характерен признак е появяването на големи мехури по кожата, цялостни с лимфа.
Тиреоидит на Хашимото - автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, при което тя не създава задоволително тироксина. Характерни признаци са напълняване, унесеност, студена и суха кожа, боязън от мраз, бърза отмалялост.
При хемолитичната анемия белите кръвни телца се опълчват на алените, вследствие на което дефицитът на еритроцити води до мощна отмалялост, апатия, унесеност, припадъци.
Базедовата болест, известна още като болест на Грейвс, е противовес на тиреоидита на Хашимото - жлезата свръхпроизвежда тироксин. Симптоматиката се показва в понижаване на тежестта, нараснала нервна възбудимост, нетърпимост към топлота.
Миастенията визира мускулната тъкан, пациентът е непрестанно малтретиран от уязвимост, изключително бързо се изморяват очните мускули. В битката с това автоимунно заболяване оказват помощ специфични медикаменти за повишение на мускулния тонус.
Подобно на лупуса склеродермията е систематична автоимунна болест, тъй като визира съединителните тъкани, които са в целия организъм. Симптомите й са разнородни - дегенеративни промени на ставите, кожата, съдовете и вътрешните органи.
Поставянето на диагноза става със специфичен кръвен разбор - лекарите знаят кои антитела свидетелстват за едно или друго автоимунно заболяване. Проблемът е, че от време на време човек страда дълго преди джипито да го изпрати в лаборатория, която прави такива кръвни разбори. Затова при странни признаци е добре пациентите да се съветват с разнообразни експерти.
С лекуването на автоимунните болести, които засягат избрани органи се занимават лекарите в избрана компетентност - кардиология, нефрология… Но при систематични и смесени форми е нужно сложно лекуване от няколко експерти в разнообразни посоки.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ