Апелативният съд във Варна даде Сарафов на Конституционния съд
За да реши свое дело, Апелативен съд – Варна се обърна с искане към Конституционния съд да откри противоконституционност на от Закона за правосъдната власт или да тълкува действието й във времето по отношение на лицето, несъмнено за изпълняващ функционалностите основен прокурор, преди влизането на наредбата в действие.
Става дума за член 173, алинея 15 от Закон за съдебната власт, който гласи: „ При предварително преустановяване или приключване на мандата на основния прокурор, ръководителя на Върховния касационен съд или ръководителя на Върховния административен съд се дефинира краткотрайно изпълняващ съответните функционалности, при съблюдаване на следното изискване: едно и също лице няма право да извършва съответните функционалности за период, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало спирания в осъществяването на функционалностите “. Законодателят обаче не е уредил категорично действието на нормата във връзка с заварените случаи.
Поводът е формирано в Апелативен съд – Варна дело за обновяване по глава ХХХІІІ от Наказателно-процесуален кодекс, заведено по искане на и.ф. основен прокурор. Към момента на подаване на настояването – 20.08.2025г. (след 21.07.2025 г.) – той е продължавал да извършва функционалностите, въпреки 6-месечният период да е изминал. Съдът реши, че не може да се произнесе всъщност без да откри дали лицето, направило настояването, към относимия миг е имало процесуална легитимация да инициира производството, т.е. дали е имало качеството „ основен прокурор “ по смисъла на Конституцията и Наказателно-процесуалния кодекс.
Съдилищата в страната през последните месеци имат разнопосочна процедура по такива каузи. В свое мнение от 02.10.2025 година Наказателната гилдия на Върховния касационен съд одобри, че пълномощията на и. ф. основен прокурор се приключват след приключване на 6-месечния период от влизане в действие на наредбата на Закон за съдебната власт, заради което искане за обновяване на наказателно дело, подадено от него след 21.07.2025 година, не съставлява годно сезиране. Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет обаче изрази позиция, че законовата норма няма противоположна мощ и не се отнася до заварените случаи, какъвто е актуалният.
Конституцията дава опция на съдилищата да сезират Конституционния съд, когато зародят подозрения за сходството на използвана по съответно дело норма с главния закон. В случая приложението на наредбата от Закона за правосъдната власт към заварено състояние повдига подозрения за „ допустимостта на несъщинско назад деяние на закона, засягане на правната сигурност, отражение върху статута и функционалната непоклатимост на орган, чиято позиция и функционалности са конституционно уредени “, се показва в настояването на Апелативен съд – Варна.
В обсъжданото от съда дело страните спорят по приложението на въпросната норма. Представителят на Апелативната прокуратура – Варна счита, че тя има деяние само за нововъзникнали правни отношения след влизането й в действие. Защитата на наказаното лице твърди, че мандатът на и.ф. основен прокурор е преустановен след приключване на 6-месечния период и се базира на мнението на Върховния касационен съд, съгласно което срокът стартира да тече от датата на влизане в действие на нормата – 21.01.2025 година, в това число за лицата, избрани за и.ф. преди тази дата.
Според правосъдния състав, двете тези намират частична поддръжка в предишни решения на Конституционния съд по относими каузи, само че те дават взаимноизключващи се насоки за пояснение на въпроса. Апелативен съд – Варна приема, че зародилото подозрение по отношение на конституционосъобразността и вярното пояснение на Закон за съдебната власт не може да бъде преодоляно в границите на висящото произвеждане без преценка, която е от изключителната подготвеност на Конституционния съд. В сегашния случай законовата норма би трябвало да се приложи след изясняване на това дали лицето, подало настояването за обновяване на делото, има пълномощията на изпълняващ функционалностите основен прокурор все още на сезирането на съда.
„ Въпросът за обсега, действието във времето и приложението на член 173, алинея 15 Закон за съдебната власт по отношение на лица, избрани преди влизането му в действие, е неразривно обвързван с преценка за неговата съгласуемост с конституционните правила на правовата страна, правната сигурност и стабилността на институционалните механизми за практикуване на конституционните функционалности на основния прокурор “, се споделя в настояването на Апелативния съд във Варна. Тричленният правосъден състав смята, че е налице действителен конституционноправен проблем, обективиран в практиката, и съответен юридически интерес от изговаряне, а не нереален доктринален спор.
По тези съображения правосъдният състав сезира Конституционния съд да се произнесе по сходството на член 173, алинея 15 от Закона за правосъдната власт с Конституцията и в случай че това е по този начин, да се пояснява дали наредбата има деяние единствено отсега нататък или визира заварените случаи – лица, избрани за изпълняващи функционалностите на основен прокурор преди влизането ѝ в действие. Пресслужбата на Апелативен съд – Варна прецизира, че до края на 2025 година са постъпили 11 претенции за обновяване на наказателни каузи, направени след 21.07.2025 година от и.ф. основния прокурор или негови заместници.
