Колкото повече го виждаш, толкова повече го искаш...
За да разгадае мистерията на човешките действия и реакции, психологът Робърт Зайонк прави забавна връзка сред възприятие и мисъл. В търсене на разковничето на някои типични прояви от държанието на индивида, той изследва кои от тези два фактора имат по-силно въздействие върху държанието.
За задачата през 1968 година той организира опит, който довежда до откриването на така наречен резултат на експонацията. Какво в действителност съставлява той?
За първи път резултатът на честата експонация е документирана през 1910 година от Едуард Титченър. Ощепрез 1910 година той разказва така наречен „ грееща топлота “ и възприятието за обвързаност и интимна непосредственост, което човек изпитва в наличието на нещо познато. Но теорията му била отхвърлена и с времето затънала в давност.
Today in Psych (11/23/1923) - Robert Zajonc was born. His studies explored social facilitation, the mere exposure effect, correlates of birth order, & the effects of muscular feedback on emotions.
— AP Psychology (@AP_Psychology)
Катализатор на интереса на Зайонк към този резултат била публикация, в която се описвал любопитен опит, извършен в държавния университет в Орегон през 1967 година В обявата се посочвало, че „ мистериозен студент “ посещавал лекции в продължение на два месеца, нахлупил на главата си черна торба. Преподавателят Чарлз Гьотцингер знаел самоличността на индивида, само че никой от курса не знаел кой е той. След това Гьотцингер следил по какъв начин с времето останалите студенти трансформират реакциите си. Първоначално те се отнасяли към черната торба с неприязън, само че последователно почнали да показват отзивчиво или даже покровителствено отношение към индивида с прикритото лице.
Година по-късно трудът на Зайонк бил оповестен в „ Журнал за личността и обществената логика на психиката “ под заглавието „ Въздействие на честата експонация върху отношението “. В публикацията били разказани серия от опити, при които психологът показвал на участниците поредност от случайни изображения – като геометрични фигури, китайски писмени знаци, рисунки и фотоси на лица. Те прекосявали пред очите им толкоз бързо, че не успявали да разграничат кои облици се демонстрират наново. Когато по-късно на участниците бил заложен въпросът кои изображения избират, те непроменяемо избирали тези, които били излагани най-често, макар че не осъзнавали този факт.
Така Зайонк стигнал до извода, че когато нещо е познато, то води до смяна в отношението, създавайки обвързаност или някакъв тип желание към този тласък. Това се усилва с експонацията – колкото по-често сме изложени на нечие въздействие, толкоз по-голяма обвързаност изпитваме към него. И назад. Към непознатите хора, предмети и феномени, се отнасяме с повече нерешителност, въздържаност и даже злост.
След опитите на Зайонк други откриватели на въпросния феномен откриват, че резултатът може да се пресъздаде и с потреблението на звуци. През 1974 година психологът Д. У. Раджеки употребява оплодени кокоши яйца като пробни субекти. Той свири тонове с друга периодичност пред разнообразни групи яйца, преди да се измътят. След това изсвирва същите звуци на пилетата. Без изключение, те постоянно предпочитали тези тонове, които били чували, преди да се излюпят. Именно това е повода, заради която след няколко слушания започваме да харесваме песни, които в началото въобще не са ни допаднали.
Откритията на Зайонк демонстрират, че благосклонностите, които изпитваме към познатите обекти, са разследване на експонацията, т.е на това, че сме ги виждали към този момент преди този момент и те са ни познати. Иначе казано, ползата и привързаността на към даден обект няма нищо общо с персоналния ни усет, ползи или убеждения. Това важи даже и в случаите, когато човек не осъзнава, че се намира под въздействието на даден тласък. Така Зайонк стига и до убеждението, че мислите и страстите нямат връзка между тях. Той даже твърди, че възприятията освен, че изпреварват мислите по време на реакцията на тласък, само че и са най-мощните катализатори на човешките решения и връзки. Зайонк разяснява, че „ възприятието постоянно участва като сателит на мисълта, до момента в който противоположното не важи “.
Familiarity=Liking. Follows from old research by Robert Zajonc on "mere exposure " effects. New evidence for the "propinquity effect " – mere physical closeness increases our liking of desirable people and things via
— Bob Sutton (@work_matters)
С откритието си ученията изяснява и деянията на човешкото държание и връзки в сфери като тези на любовта и другарството, определяйки феномена под названието резултат на близостта. До огромна степен този резултат съгласно Зайонк се дължи на еволюцията. Когато животните са изложени на нещо за първи път, те най-често реагират със боязън и експанзия, само че когато то се повтаря, те схващат, че няма опасност и това води до понижаване на отрицателните страсти и реакции. Зайонк изследва това събитие при хора и открива, че те образуват мощно отрицателно отношение към даден непозната група или обект, приписвайки им/му негативни качества без забележима причина. Колкото по-често същата тази група или обект е наоколо, толкоз повече се покачва доверието и благоразположеността ни към тях.
Според Зайонк привързаността даже води до там, че двама души да стартират да си наподобяват. За да ревизира дали лицата на съпрузите наподобяват по-сходни след 25 години взаимен живот, той организира проучване с група сътрудници учени, Те съпоставят фотоси на двойки, направени през първата година след сватбата им, с други, направени четвърт век по-късно. Наблюдателите откриват, че след дълги години, прекарани дружно, сътрудниците фактически стартират да си наподобяват. Този забавен феномен те си изясняват с емпатията, която двамата изпитват един към различен. С времето тя се усилва и защото човешките страсти се показват посредством израженията на лицето, те стартират да имитират мимиките на своята половинка.
За задачата през 1968 година той организира опит, който довежда до откриването на така наречен резултат на експонацията. Какво в действителност съставлява той?
За първи път резултатът на честата експонация е документирана през 1910 година от Едуард Титченър. Ощепрез 1910 година той разказва така наречен „ грееща топлота “ и възприятието за обвързаност и интимна непосредственост, което човек изпитва в наличието на нещо познато. Но теорията му била отхвърлена и с времето затънала в давност.
Today in Psych (11/23/1923) - Robert Zajonc was born. His studies explored social facilitation, the mere exposure effect, correlates of birth order, & the effects of muscular feedback on emotions.
— AP Psychology (@AP_Psychology)
Катализатор на интереса на Зайонк към този резултат била публикация, в която се описвал любопитен опит, извършен в държавния университет в Орегон през 1967 година В обявата се посочвало, че „ мистериозен студент “ посещавал лекции в продължение на два месеца, нахлупил на главата си черна торба. Преподавателят Чарлз Гьотцингер знаел самоличността на индивида, само че никой от курса не знаел кой е той. След това Гьотцингер следил по какъв начин с времето останалите студенти трансформират реакциите си. Първоначално те се отнасяли към черната торба с неприязън, само че последователно почнали да показват отзивчиво или даже покровителствено отношение към индивида с прикритото лице.
Година по-късно трудът на Зайонк бил оповестен в „ Журнал за личността и обществената логика на психиката “ под заглавието „ Въздействие на честата експонация върху отношението “. В публикацията били разказани серия от опити, при които психологът показвал на участниците поредност от случайни изображения – като геометрични фигури, китайски писмени знаци, рисунки и фотоси на лица. Те прекосявали пред очите им толкоз бързо, че не успявали да разграничат кои облици се демонстрират наново. Когато по-късно на участниците бил заложен въпросът кои изображения избират, те непроменяемо избирали тези, които били излагани най-често, макар че не осъзнавали този факт.
Така Зайонк стигнал до извода, че когато нещо е познато, то води до смяна в отношението, създавайки обвързаност или някакъв тип желание към този тласък. Това се усилва с експонацията – колкото по-често сме изложени на нечие въздействие, толкоз по-голяма обвързаност изпитваме към него. И назад. Към непознатите хора, предмети и феномени, се отнасяме с повече нерешителност, въздържаност и даже злост.
След опитите на Зайонк други откриватели на въпросния феномен откриват, че резултатът може да се пресъздаде и с потреблението на звуци. През 1974 година психологът Д. У. Раджеки употребява оплодени кокоши яйца като пробни субекти. Той свири тонове с друга периодичност пред разнообразни групи яйца, преди да се измътят. След това изсвирва същите звуци на пилетата. Без изключение, те постоянно предпочитали тези тонове, които били чували, преди да се излюпят. Именно това е повода, заради която след няколко слушания започваме да харесваме песни, които в началото въобще не са ни допаднали.
Откритията на Зайонк демонстрират, че благосклонностите, които изпитваме към познатите обекти, са разследване на експонацията, т.е на това, че сме ги виждали към този момент преди този момент и те са ни познати. Иначе казано, ползата и привързаността на към даден обект няма нищо общо с персоналния ни усет, ползи или убеждения. Това важи даже и в случаите, когато човек не осъзнава, че се намира под въздействието на даден тласък. Така Зайонк стига и до убеждението, че мислите и страстите нямат връзка между тях. Той даже твърди, че възприятията освен, че изпреварват мислите по време на реакцията на тласък, само че и са най-мощните катализатори на човешките решения и връзки. Зайонк разяснява, че „ възприятието постоянно участва като сателит на мисълта, до момента в който противоположното не важи “.
Familiarity=Liking. Follows from old research by Robert Zajonc on "mere exposure " effects. New evidence for the "propinquity effect " – mere physical closeness increases our liking of desirable people and things via
— Bob Sutton (@work_matters)
С откритието си ученията изяснява и деянията на човешкото държание и връзки в сфери като тези на любовта и другарството, определяйки феномена под названието резултат на близостта. До огромна степен този резултат съгласно Зайонк се дължи на еволюцията. Когато животните са изложени на нещо за първи път, те най-често реагират със боязън и експанзия, само че когато то се повтаря, те схващат, че няма опасност и това води до понижаване на отрицателните страсти и реакции. Зайонк изследва това събитие при хора и открива, че те образуват мощно отрицателно отношение към даден непозната група или обект, приписвайки им/му негативни качества без забележима причина. Колкото по-често същата тази група или обект е наоколо, толкоз повече се покачва доверието и благоразположеността ни към тях.
Според Зайонк привързаността даже води до там, че двама души да стартират да си наподобяват. За да ревизира дали лицата на съпрузите наподобяват по-сходни след 25 години взаимен живот, той организира проучване с група сътрудници учени, Те съпоставят фотоси на двойки, направени през първата година след сватбата им, с други, направени четвърт век по-късно. Наблюдателите откриват, че след дълги години, прекарани дружно, сътрудниците фактически стартират да си наподобяват. Този забавен феномен те си изясняват с емпатията, която двамата изпитват един към различен. С времето тя се усилва и защото човешките страсти се показват посредством израженията на лицето, те стартират да имитират мимиките на своята половинка.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ