Ето защо се разтриваме, когато се ударим
За да разберем повода, първо би трябвало да се върнем обратно до 1965 година и една фундаментална публикация на Роналд Мелзак и Патрик Д. Уол. В нея двамата срещат света с новата си доктрина за болката, наречена „ доктрина за надзор на входа “. Тя бележи много значим миг в неврологичните проучвания.
„ Теорията […] от този момент насам прави гражданска война в разбирането ни за механизмите на болката и нейното ръководство “, пишат Джоел Кац и Британи Н. Розенблум във връзка 50-годишнината на проучването. „ Тя оказа огромно клинично влияние върху метода, по който лекарите схващат и поясняват болките, върху метода, по който пациентите се лекуват, и, което е може би по-важно, тя даде на пациентите вяра, че облекчаването на болката им е допустимо. “
Статията на Мелзак и Уол се появява в миг на несъгласия в региона на проучванията околона това най-неприятно чувство. По това време съществуват две съществени конкуриращи се теории, за които се счита, че взаимно се изключват. Мелзак и Уол виждат проблеми и в двете, само че също по този начин и изказвания, с които са съгласни; тяхната нова доктрина е опитът им да синтезират всички техни убеждения в една сплотяваща концепция.
Подобно на доста радикални оферти, заслужено е да се каже, че тя не е неотложен шлагер измежду учените; ще минат няколко години, преди да получи необятно самопризнание.
„ Според Теорията за надзор на входа чувството от мъчителен дразнител може да бъде блокирано от чувство от неболезнен дразнител, тъй като нервните нишки, по които се предава мъчителния, са по-бавни от тези, по които се предава неболезнения “, споделя експертът по болежка доктор Джудит Шеман в изявление за Cleveland Clinic Health Essentials.
С други думи, неболезненият – като да вземем за пример от разтриване – може да изпревари по-бавните сигнали за болежка, до момента в който те пътуват по периферните нерви и гръбначния мозък до основния мозъка. Резултатът, съгласно теорията, е, че се усеща по-малко болежка.
Студентите по неврология на всички места по света ще се сблъскат с тази или сходна скица в някакъв миг от образованието си. Това е малко по-цветна версия на илюстрацията в истинската публикация на Мелзак и Уол.
Аβ нервните влакната в горната част са с огромен диаметър и изолираща миелинова обвивка по външната страна. Благодарение на това те могат да предават импулси по-бързо от по-тесните, немиелинизирани С нишки в долната част. И приказваме за доста по-голяма скорост: към 386 километра в час по отношение на малко клетите 3,2 километра в час на С влакната.
Съществува и трети вид, който не е показан на тази диаграма: Аδ, които се намират някъде по средата, само че също са по-бавни.
Аβ влакната са тези, които се задействат от неболезнени тласъци, като обикновено допиране и напън. Влакната Aδ и C са тези, които се задействат от болежка и топлота.
Във версията на горната скица „ входът “ е затворен. Докато С влакната се възпламеняват, Аβ влакната също – и не забравяйте, че те са по-бързи и по-ефективни. Аβ на собствен ред подтикват инхибиторните интерневрони в центъра на изображението, които имат краен надзор върху това дали сигналите за болежка доближават до мозъка. Когато те са подтиквани от Аβ влакната, се получава инхибиторен отговор, който блокира проникването на сигналите за болежка.
Всичко това се случва в гръбначния мозък, по-конкретно в гръбначния рог – основен пункт по пътя на болките към мозъка. Тук трите разнообразни типа нишки се свързват с вторични неврони, а по-късно – по няколко комплицирани невронни пътя – и със самата централна нервна система.
Повечето от нас могат да потвърдят от персонален опит, че теорията за контрола на входа има своите учредения – всички сме се разтривали откакто се ударим някъде – и множеството бихме се съгласили, че в действителност оказва помощ. Шеман изяснява, че въпреки частично резултатът да се дължи на разсейването на вниманието ни от контузията, частично се дължи и на контрола на входа.
Но публикацията на Мелзак и Уол към този момент е на повече от 60 години, което е много антично от биологична позиция. Напоследък се допуска, че въпреки теорията да има своето място, може би е време за актуализация, която да отразява всичко, което сме научили от 60-те години насам.
„ Какъв прогрес сме постигнали в проучването на сетивната обработка и нейната модулация в гръбначния мозък от 1965 година насам? “ – пита професорът от Харвардското здравно учебно заведение Клифърд Дж. „ Причината, заради която би трябвало да се откажем от истинската доктрина за надзор на входа, е, че моделът, въпреки и въодушевяващ и с огромно историческо значение, в този момент би трябвало да признаем, е към този момент остарял и прекомерно банален. “
Например, изяснява Улф, в този момент знаем, че има разнообразни подтипове нишки Aβ, Aδ и C, и разбираме, че невронният състав на самия гръбначен рог е доста по-сложен, в сравнение с се е считало по времето на Мелзак и Уол.
Улф въпреки всичко акцентира, че теорията е помогнала да се вкарат нови хрумвания за облекчение на болката, които са били употребявани сполучливо при хиляди пациенти. Той също по този начин допуска, че най-малко един от първичните поддръжници на теорията би бил разчувствуван от вероятността да я актуализира, тъй че да продължи да оказва помощ на бъдещите генерации пациенти с болежка.
„ Имах привилегията да работя с Пат Уол при започване на кариерата си “, разкрива Улф, „ и знам, че той би бил също толкоз разчувствуван, колкото и аз, от вероятността за учредено на данни в детайли схващане на действителната обработка на сетивната информация в гръбначния мозък, която провокира болката, нещо, което, уповавам се, най-сетне е неизбежно. “
Но въпреки всичко е занимателно да мислим, че едно просто деяние като разтриване или допиране на пострадването – каквото множеството от нас вършат даже неумишлено от самото начало – може да оказва действително въздействие върху метода, по който болката се предава надълбоко в нервната ни система.
