Учените: Мит е, че повече въглероден диоксид в атмосферата подпомага растежа на растенията
За да порастват, растенията се нуждаят от 3 съществени неща: слънчева светлина, вода и въглероден диоксид, споделят учените. Но това не значи, че повече въглероден диоксид ще е от изгода за растенията, написа в собствен разбор. Статията е приспособена от Yale Climate Connections и Realitydrop.org. Текстът е част от поредицата „ Митове “ на climateka.bg. Макар и някои опити да демонстрират позитивно влияние върху растенията при по-висока централизация на CO2, резултати от други демонстрират, че нараснали концентрации на газа могат да причинят вреди. Освен това увеличените концентрации на CO2 водят до промени на климата – покачване на световната температура, промени в режимите на преваляванията и нарастване на честотата и силата на рискови метеорологични феномени, а следствията от тях върху растения са преобладаващо отрицателни. Някои настояват, че въглеродният диоксид е газът на живота, само че е мит, че повече въглероден диоксид в атмосферата подкрепя растежа на растенията. Това е газът на живота. Човекът е оставил отпечатъка си върху съвсем всяка част от земното кълбо. Много от тези въздействия са невидими. Сред тях е смяната в химичния състав на атмосферата. Въглеродният диоксид (CO2) е значима съставка от атмосферата, а човешката активност е нараснала концентрацията на газа в атмосферата с близо 50% от началото на Индустриалната гражданска война в средата на 18 век (Фиг. 1). Фигура 1. Атмосферна централизация на CO2 за интервала 1700 – 2022 година До 1958 година са употребявани данни от ледени ядра, по-късно – данни от директни измервания в обсерваторията в Мона Лоа, Хаваи.
Това е от значително значение, защото CO2 играе значима роля в поддържането на стабилността на климата. През последните епохи хората са разстроили нежния баланс на тази естествена система, само че човечеството е способно да понижи своето влияние – изключително в този момент, когато има нараснало схващане за функционалността на земната система. Но е допустимо да сте чули мита, че естественият баланс в действителност няма значение. Все отново, CO2 e натурален газ и оказва помощ за растежа на растенията и посевите. Това е правилно, само че е единствено част от истината. Дори е подвеждащо да се каже, че е единствено част от истината. Според необятно публикуван мит, в случай че се добави в допълнение количество CO2 в атмосферата, това ще бъде като натурален наторител за растенията и посевите и ще направи светът по-зелен. За страдание това изказване не е правилно. Митът, че прибавянето на спомагателен CO2 не може да бъде с отрицателни резултати, е образец за логическо несъгласие – на пръв взор звучи правдоподобно, само че в действителност е прекомерно огромно опростяване. Този мит е прелъстителен и комфортен, тъй като допуска, че замърсяването на въздуха с въглеродни излъчвания не е проблем. Но не е правилен – той оставя настрани обстоятелствата, свързани с растежа на растенията и отрицателните въздействия от CO2. Всъщност доста легенди съдържат парченце истина в себе си, заради което те стават известни,но ние сме длъжни да погледнем оттатък този единствен откъс от даден факт. Торът самичък по себе си не основава сполучлива градина
Нека създадем прилика с развъждането на градина. Достатъчен ли е само тор за поддържането на хубава градина? Разбира се, че не. Една градина се нуждае от несъмнено количество вода, постоянни метеорологични условия и растения, пригодени за локалната среда. А точно тези фактори са нарушени заради натрупването на CO2 в атмосферата. Добавянето на тор няма да помогне на растенията, в случай че те получават прекомерно малко или прекомерно доста вода. CO2 е натурален газ, само че може да бъде и нездравословен
Друга дефиниция на този мит е: “CO2 е натурален, затова той не може да бъде нещо неприятно “. Отново виждаме, че „ вътрешното чувство “ не постоянно устоя на научна инспекция. Връщайки се към сравнението с градината, азотът и фосфорът се употребяват като растителна тор, само че в огромно количество те се трансформират в замърсители. Свръхнаторяване с азот или фосфор може да докара до взрив на водорасли, да убие риби и да трансформира езерата в блата с неприятна миризма. Дори и кислородът е избухлив в задоволително висока централизация. А доста естествени замърсители като живак, олово и арсеник се срещат естествено в природата, само че все пак са рискови. Същото важи и за CO2 – той е по едно и също време естествено и нужно вещество, само че и замърсител в огромни концентрации.
CO2 и други парникови газове са жизненоважна съставка от атмосферата, тъй като те улавят топлината. Без CO2 Земята би се намирала във безконечна ледникова ера. Но малко количество CO2 поддържа планетата обитаема: нито прекомерно гореща, нито прекомерно студена, тъкмо толкоз, колкото е нужно за живота, какъвто го познаваме. Прекалено доста CO2 би довел до прегряване на планетата. Изучавайки историята на Земята, учени са разкрили, че когато има повече CO2 в атмосферата, планета е по-гореща. Всъщност, последният път, когато Земята е имала централизация на CO2 в атмосферата като в сегашното, е по време на епохата на Плиоцена, преди повече от 3 милиона години. Тогава атмосферата на Земята е била с сред 2 и 4°C по-топла от през днешния ден, а световното морско ниво е било с 50 до 80 см по-високо. Измененията на климата са тежки за растенията
Основите на измененията в климата в действителност са лесни за схващане. Човешката активност отделя към 100 милиона тона CO2 всеки ден, основно посредством изгаряне на изкопаеми горива, което води до струпване на повече топлота в атмосферата. В резултат на улавянето на топлота от замърсяването, атмосферата, земята и океаните са се затоплили. Добавената топлота провокира спомагателни „ странични резултати “ като по-интензивни стихии, наводнения, по-продължителни горещи талази и засушавания. От своя страна тези неподходящи условия водят до по-чести и по-сериозни пожари, нападения на инсекти и провалена годишна продукция. Да, растенията през днешния ден имат по-голямо „ торене “ от спомагателния CO2 във въздуха, само че този спомагателен CO2 води до други проблеми, увреждайки доста растения и посеви. Климатичните промени нарушават растежа на растенията. Експериментите в земеделието демонстрират отрицателни резултати
Проведени са голям брой опити, с цел да се откри какво би се случило откакто растенията и земеделските посеви получават нараснало количество CO2. Когато спомагателният CO2 бива изпомпван във въздуха към растенията, те стартират да порастват по-бързо. Поради тази причина CO2 от време на време се прибавя в затворени оранжерии за усилване на производството. Но оранжерийните растения се намират в радикално разнообразни условия от тези във външния свят – те разполагат с оптимални количества вода, отлична почва и следена температура. За осъществяване на опит, по-близък до действителността, други изследвания включват освен спомагателен CO2, само че и покачване на температурата. При такива условия, доста растения и посеви демонстрират слаб напредък. Всъщност в множеството случаи засиленият напредък от CO2 бива напълно обезщетен от по-горещите условия. Тези опити демонстрират, че митът за наторяването с CO2 е погрешен, а рецензирани изявления демонстрират, че посеви като жито, ориз, царевица и соя ще бъдат с понижен рандеман със стоплянето на света (Фиг. 2). Фигура 2. Ефектите от покачване на световната температура върху друг тип посеви. За всяка една просвета (жито, ориз, царевица и соя) са показани резултатите (цветните точки демонстрират медианните стойности) на база данни от симулации, наблюдения и статистически разбор.
Знаково изследване от 2018 година открива, че развъждането на ориз при високи концентрации на CO2 го прави по-малко хранителен. Оризът играе основна роля в изхранването на международното население. Допълнителното количество CO2 води до дисбаланс в химичния състав на посевите, което води до понижени количества протеини, желязо, цинк и витамини от група B. Този резултат е следващ образец за това по какъв начин естественият баланс бива нарушен от повече CO2. Лошите вести могат да попречат на вземането на нужните мерки
Митове, които пробват да „ развенчаят “ измененията в климата, са изкушаващи. Никой не харесва концепцията, че човешките действия имат отрицателно въздействие и към този момент трансформират химичния състав на земната атмосфера, само че все пак климатичните промени са факт. Но можем да използваме усъвършенстваните ни знания, с цел да предотвратим бъдещо утежняване на проблемите и да поддържаме здравословна среда за растенията и хората.
Това е от значително значение, защото CO2 играе значима роля в поддържането на стабилността на климата. През последните епохи хората са разстроили нежния баланс на тази естествена система, само че човечеството е способно да понижи своето влияние – изключително в този момент, когато има нараснало схващане за функционалността на земната система. Но е допустимо да сте чули мита, че естественият баланс в действителност няма значение. Все отново, CO2 e натурален газ и оказва помощ за растежа на растенията и посевите. Това е правилно, само че е единствено част от истината. Дори е подвеждащо да се каже, че е единствено част от истината. Според необятно публикуван мит, в случай че се добави в допълнение количество CO2 в атмосферата, това ще бъде като натурален наторител за растенията и посевите и ще направи светът по-зелен. За страдание това изказване не е правилно. Митът, че прибавянето на спомагателен CO2 не може да бъде с отрицателни резултати, е образец за логическо несъгласие – на пръв взор звучи правдоподобно, само че в действителност е прекомерно огромно опростяване. Този мит е прелъстителен и комфортен, тъй като допуска, че замърсяването на въздуха с въглеродни излъчвания не е проблем. Но не е правилен – той оставя настрани обстоятелствата, свързани с растежа на растенията и отрицателните въздействия от CO2. Всъщност доста легенди съдържат парченце истина в себе си, заради което те стават известни,но ние сме длъжни да погледнем оттатък този единствен откъс от даден факт. Торът самичък по себе си не основава сполучлива градина
Нека създадем прилика с развъждането на градина. Достатъчен ли е само тор за поддържането на хубава градина? Разбира се, че не. Една градина се нуждае от несъмнено количество вода, постоянни метеорологични условия и растения, пригодени за локалната среда. А точно тези фактори са нарушени заради натрупването на CO2 в атмосферата. Добавянето на тор няма да помогне на растенията, в случай че те получават прекомерно малко или прекомерно доста вода. CO2 е натурален газ, само че може да бъде и нездравословен
Друга дефиниция на този мит е: “CO2 е натурален, затова той не може да бъде нещо неприятно “. Отново виждаме, че „ вътрешното чувство “ не постоянно устоя на научна инспекция. Връщайки се към сравнението с градината, азотът и фосфорът се употребяват като растителна тор, само че в огромно количество те се трансформират в замърсители. Свръхнаторяване с азот или фосфор може да докара до взрив на водорасли, да убие риби и да трансформира езерата в блата с неприятна миризма. Дори и кислородът е избухлив в задоволително висока централизация. А доста естествени замърсители като живак, олово и арсеник се срещат естествено в природата, само че все пак са рискови. Същото важи и за CO2 – той е по едно и също време естествено и нужно вещество, само че и замърсител в огромни концентрации.
CO2 и други парникови газове са жизненоважна съставка от атмосферата, тъй като те улавят топлината. Без CO2 Земята би се намирала във безконечна ледникова ера. Но малко количество CO2 поддържа планетата обитаема: нито прекомерно гореща, нито прекомерно студена, тъкмо толкоз, колкото е нужно за живота, какъвто го познаваме. Прекалено доста CO2 би довел до прегряване на планетата. Изучавайки историята на Земята, учени са разкрили, че когато има повече CO2 в атмосферата, планета е по-гореща. Всъщност, последният път, когато Земята е имала централизация на CO2 в атмосферата като в сегашното, е по време на епохата на Плиоцена, преди повече от 3 милиона години. Тогава атмосферата на Земята е била с сред 2 и 4°C по-топла от през днешния ден, а световното морско ниво е било с 50 до 80 см по-високо. Измененията на климата са тежки за растенията
Основите на измененията в климата в действителност са лесни за схващане. Човешката активност отделя към 100 милиона тона CO2 всеки ден, основно посредством изгаряне на изкопаеми горива, което води до струпване на повече топлота в атмосферата. В резултат на улавянето на топлота от замърсяването, атмосферата, земята и океаните са се затоплили. Добавената топлота провокира спомагателни „ странични резултати “ като по-интензивни стихии, наводнения, по-продължителни горещи талази и засушавания. От своя страна тези неподходящи условия водят до по-чести и по-сериозни пожари, нападения на инсекти и провалена годишна продукция. Да, растенията през днешния ден имат по-голямо „ торене “ от спомагателния CO2 във въздуха, само че този спомагателен CO2 води до други проблеми, увреждайки доста растения и посеви. Климатичните промени нарушават растежа на растенията. Експериментите в земеделието демонстрират отрицателни резултати
Проведени са голям брой опити, с цел да се откри какво би се случило откакто растенията и земеделските посеви получават нараснало количество CO2. Когато спомагателният CO2 бива изпомпван във въздуха към растенията, те стартират да порастват по-бързо. Поради тази причина CO2 от време на време се прибавя в затворени оранжерии за усилване на производството. Но оранжерийните растения се намират в радикално разнообразни условия от тези във външния свят – те разполагат с оптимални количества вода, отлична почва и следена температура. За осъществяване на опит, по-близък до действителността, други изследвания включват освен спомагателен CO2, само че и покачване на температурата. При такива условия, доста растения и посеви демонстрират слаб напредък. Всъщност в множеството случаи засиленият напредък от CO2 бива напълно обезщетен от по-горещите условия. Тези опити демонстрират, че митът за наторяването с CO2 е погрешен, а рецензирани изявления демонстрират, че посеви като жито, ориз, царевица и соя ще бъдат с понижен рандеман със стоплянето на света (Фиг. 2). Фигура 2. Ефектите от покачване на световната температура върху друг тип посеви. За всяка една просвета (жито, ориз, царевица и соя) са показани резултатите (цветните точки демонстрират медианните стойности) на база данни от симулации, наблюдения и статистически разбор.
Знаково изследване от 2018 година открива, че развъждането на ориз при високи концентрации на CO2 го прави по-малко хранителен. Оризът играе основна роля в изхранването на международното население. Допълнителното количество CO2 води до дисбаланс в химичния състав на посевите, което води до понижени количества протеини, желязо, цинк и витамини от група B. Този резултат е следващ образец за това по какъв начин естественият баланс бива нарушен от повече CO2. Лошите вести могат да попречат на вземането на нужните мерки
Митове, които пробват да „ развенчаят “ измененията в климата, са изкушаващи. Никой не харесва концепцията, че човешките действия имат отрицателно въздействие и към този момент трансформират химичния състав на земната атмосфера, само че все пак климатичните промени са факт. Но можем да използваме усъвършенстваните ни знания, с цел да предотвратим бъдещо утежняване на проблемите и да поддържаме здравословна среда за растенията и хората.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ