Страхливците не показват любов. Тя е привилегия на смелите
За да покажеш обич, се изисква по-висша форма на сензитивност, само че и добродетелност. Любовта е нравствено възприятие. Изисква се фина психика, с цел да обичаш същински – да не нараняваш с любовта си, да не искаш да притежаваш, да бъдеш задоволително убеден и вътрешно балансиран, с цел да не задушаваш с ревността си.
Но любовта просто не е за всеки.
Любовта е в жеста, в думата, в прегръдката, в целувката, в нежността, във вниманието и грижата към другия, в пълноценния диалог, в интимността, в подаръка, в слушането, в поддръжката, в разбиращия взор. Любовта е комплицирана и ревизира до каква степен човек е кадърен да отвори сърцето и мозъка си за различен човек и да го сложи наедно със себе си, а от време на време и пред себе си.
Страхливците не умеят да обичат същински. Те не демонстрират любовта си.
Любовта е отсъствието на боязън.
Да не мислиш за нищо – да не се интересуваш от хорското мнение, от времето, от трудностите, от разстоянието… Любовта е прекосяване на разстояние, прескачане на огради, пресичане на пътища, превъзмогване на его, предизвикателство на себе си.
Любовта е необичайност. В онази нейна чиста и неподправена форма, която не пита, не търси сметка, на рови в предишното, а просто съществува. Защото е красива и тъй като е същинска.
Любовта е привилегия на смелите. Те не се срамят да плачат, не се опасяват да изложат сърцето си на риск, не се отхвърлят от компликациите.
Любовта би трябвало да бъде ентусиазъм и криле.
Този свят има потребност единствено от едно – да бъде свикан да обича.
