Идеята за данъчната амнистия е трудна за реализация и би наказала добросъвестните
За да обезпечи спомагателни доходи в бюджета за идната година Министерство на финансите разисква и вероятно опрощаване на наказателни лихви при заявен и невнесени налози от компании и физически лица. По-крайната концепция е да се откри механизъм за опрощаване на наказването за недекларирани приходи, в случай че те въпреки всичко се заявяват през 2025 година и върху тях се внесе дължимият 10-процентов налог. И двете хрумвания попадат в дефиницията за данъчна прошка. Първата е по-ограничена, втората доста по-широка. Оценките са, че по този начин вероятно може да се съберат 4.5 милиарда лв., които сега са отвън обсега на данъчната администрация.
Разликата е, че в първия случай мярката се насочва единствено към компании, които добросъвестно са заявили своите отговорности, само че не могат да ги платят поради ликвидни усложнения. Тук би трябвало да се откри дали отводът на страната да си събере наказателните лихви, ще бъде задоволителен тласък за компанията да си даде напън и да заплати главницата. Ако, и то е доста евентуално да не съумее да стори това, тъй като в противоположен случай, щеше да го е сторила, (наказателната рента прибавя 10% към цената на задължението всеки месец) компанията даже да й се отвори прозорец на опциите, отново ще се нуждае от ликвидна поддръжка. Когато комерсиалните банки търсят неявяване на просрочия към страната с цел да кредитират един бизнес, това ще значи, че съответната компания не може да разчита и на банков заем да си набави нужната ликвидност. Освен в случай че Българска банка за развиване не предложи като артикул „ заем за погашение на налозите “. Това е механически осъществимо, само че даже в случай че парите отиват за добросъвестни компании, отново ще изниква въпросът – за какво ББР кредитира нередовни платци.
Вярно, не е заем за 150 милиона, който да остане без поръчителство дни след усвояването му, и четири години по-късно да се окаже несъбираем.
Положителните резултатите на данъчната прошка са единствено в кратковременен интервал. В дълготраен оказват отрицателни последствия обществото. След като с години се гради данъчна политика, за която би трябвало да са равни във връзка с закона и справедливостта, в този момент се обмисля смяна. Данъчната прошка дава преимущество на тези, които нарушават закона. Наказанията губят своята успеваемост и в средносрочен проект това води до увеличение на данъчните закононарушения.
Данъчна прошка са вкарвали следните страни: Южна Африка, Русия, Филипините, Пакистан, Малайзия, Индонезия, Индия.
Австралия, Германия са разрешавали единствено във връзка с недекларирани данъчни отговорности. Канада – само отстранява за избран интервал санкциите, само че не и лихвите. Норвегия, Франция, Италия, Испания оферират прошка единствено за активи, които са притежавани в така наречен офшорни зони, само че притежателите им желаят свободно да си ги употребяват в държжавите, където живеят.
На 30 септември 2010 година гръцкият парламент ратифицира законодателство, прокарано от гръцкото държавно управление в опит да събере доходи, предоставяйки данъчна прошка на милиони гръцки жители посредством заплащане на единствено 55 % от неизплатените задължения. През 2011 година Европейската комисия изиска от Гърция да промени своето данъчно законодателство, защото нейната данъчна прошка се смята за дискриминационна и несъвместима с договорите на Европейския съюз.
Все още не е ясно по какъв начин ще бъде регламентирана данъчната прошка при нас, само че от европейските страни, доста прилича на тази в Гърция през 2010 година
При въвеждане на данъчна прошка би трябвало да се имат поради няколко неща:
-Ефектите в средносрочен и дълготраен проект, разказани по-горе;
-Правната рамка би трябвало да е съобразена с условията на Европейския съюз, с цел да не се окаже, че е дискриминационна и несъвместима с договорите на Европейския съюз;
-Усилията, които би следвало да поставяме, с цел да излезем от така наречен „ сив лист “ във връзка с прането на пари. Гарантираме ли си, че с такава прошка на ярко ще излязат единствено чисти приходи. Едно е да вземем за пример всички строителни служащи и майстори, които с годините са натрупвали спестявания от работата си по обекти, да ги извадят от бурканите и да ги вложат в банковата система. Съвсем друго е дилърите на опиати да се показват за майстори по гипсокартон и фаянс и да узаконят незаконните си приходи.
До момента остава неразбираемо и по какъв начин Министерство на финансите е направило оценката си, че с прошка може да се съберат 4.5 милиарда лв. от двата типа прошка. Публично не е известно и нивото на просрочените данъчни отговорности (в това число събираеми, отчасти събираеми, мъчно събираеми и несъбираеми).
Към момента предлагането за данъчната прошка наподобява повече на опит да се откри източник „ на хартия “ за връзване на бюджета до недостиг в отношение 3% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година Нещо, което никаква обозрима мярка не може да подосигури и по тази причина се подмята обезверена концепция, която може да си остане единствено на хартия.
