Психолог: За да има толкова високи нива на гняв и агресия, едно общество трябва да е в криза
За да има толкоз високи равнища на яд и експанзия, едно общество би трябвало да е в рецесия. Когато едно общество е в рецесия, то се радикализира. Самотата води до радикални дейности. Това сподели психологът Александра Петрова в предаването " Утрото на фокус " на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова.
От години обществото живее в повсеместна рецесия – на институциите, на взаимоотношенията, на обществените системи, разясни тя. " В това Народно заседание виждаме едно изтощение, комплицираност, дезориентация, доста повече персонализация, в сравнение с обща мисъл, доста повече известна политика, в сравнение с държавничество. В същото време ставаме очевидци на ролеви модели, които са доста крайни, нападателни, а в доста случаи и неприлични. Всичко това са неприемливи и деструктивни процеси ", изясни психологът.
Когато пред обществото непрекъснато стоят сходни ролеви модели по високите етажи на властта, тревогата ескалира непрекъснато и основава сериозна маса на напрежение, добави тя.
В рецесията хората стават тревожни и би трябвало да оцеляват в тази тревога. " Когато се случва тази композиция, на равнище държание хората все по-малко са съчувствени, все по-груби, от ден на ден търсят правата си, все по-малко имат емпатия. Когато си в рецесия, когато би трябвало да оцеляваш, когато си обезпокоителен, когато непрекъснато се бориш, експанзията се трансформира в инструмент и ситуативна реакция. Непознатите доста елементарно стават врагове. Постоянната фрустрация и тревогата работят доста бързо, тъй като тревогата кара хората да управляват. В една група, в която има такава сериозна страст, се образува сериозна маса и доста елементарно експанзията става заразна ", изясни психологът.
Според нея българското общество към момента не е достигнало тавана на тази тревога и експанзия. Александра Петрова изясни, че през последните години следи наклонност измежду младежите, които от ден на ден търсят мощни ролеви модели измежду фигурите от 90-те години на ХХ век. Причината за това е, че те нямат престижи в сегашното, които да бъдат техния ролеви модел. " Най-големите от Алфа поколението и най-малките от Z поколението са младежи, които разрушават всички правила и граници. Не че другите генерации не са го правили, само че те го вършат по доста по-радикален метод, тъй като от доста ранна възраст разрушават престижите. От доста рано тези деца се каляват в това да вършат групички, от доста рано те основават обекти на тормоз и стават изобретателни. От доста рано те са цифрово съвместими с всички устройства и там всичко се случва доста наготово, доста бързо и емпатията не се развива. Те нямат престижи, имат рискови и крайни ролеви модели, а това води до липса на прочувствена просветеност. Така другите хора стават просто предмети и по отношение на тях могат да проявят вербална и физическа експанзия ", изясни психологът.
Така групите стават престижите на децата, не техните учители и родители, които са доста надалеч от метода на връзка и мислене на младежите, добави тя.
Много значимо е родителите да приказват с децата си за страстите им, акцентира тя. " Емоциите, по какъв начин се усещат, кое ги наранява, какво се случва в тях – тези диалози от време на време са доста сложни, тъй като младежът поначало не е податлив да споделя. "
Всички възрастни са виновни за проявяваната от младежите експанзия, счита Александра Петрова. " Онова, което вършат те, е търсене на тяхната правдивост и образуване на тяхната еднаквост, въпреки и по недобър метод, тъй като ние не сме им дали ролевите модели, не сме им дали сигурността, не им даваме съпричастност, не сме задоволително съчувствени. Всъщност ние сме техният разсъдък – те действат още единствено на равнище страсти и занапред ще развиват своя разсъдък и еднаквост ", изясни психологът.
От години обществото живее в повсеместна рецесия – на институциите, на взаимоотношенията, на обществените системи, разясни тя. " В това Народно заседание виждаме едно изтощение, комплицираност, дезориентация, доста повече персонализация, в сравнение с обща мисъл, доста повече известна политика, в сравнение с държавничество. В същото време ставаме очевидци на ролеви модели, които са доста крайни, нападателни, а в доста случаи и неприлични. Всичко това са неприемливи и деструктивни процеси ", изясни психологът.
Когато пред обществото непрекъснато стоят сходни ролеви модели по високите етажи на властта, тревогата ескалира непрекъснато и основава сериозна маса на напрежение, добави тя.
В рецесията хората стават тревожни и би трябвало да оцеляват в тази тревога. " Когато се случва тази композиция, на равнище държание хората все по-малко са съчувствени, все по-груби, от ден на ден търсят правата си, все по-малко имат емпатия. Когато си в рецесия, когато би трябвало да оцеляваш, когато си обезпокоителен, когато непрекъснато се бориш, експанзията се трансформира в инструмент и ситуативна реакция. Непознатите доста елементарно стават врагове. Постоянната фрустрация и тревогата работят доста бързо, тъй като тревогата кара хората да управляват. В една група, в която има такава сериозна страст, се образува сериозна маса и доста елементарно експанзията става заразна ", изясни психологът.
Според нея българското общество към момента не е достигнало тавана на тази тревога и експанзия. Александра Петрова изясни, че през последните години следи наклонност измежду младежите, които от ден на ден търсят мощни ролеви модели измежду фигурите от 90-те години на ХХ век. Причината за това е, че те нямат престижи в сегашното, които да бъдат техния ролеви модел. " Най-големите от Алфа поколението и най-малките от Z поколението са младежи, които разрушават всички правила и граници. Не че другите генерации не са го правили, само че те го вършат по доста по-радикален метод, тъй като от доста ранна възраст разрушават престижите. От доста рано тези деца се каляват в това да вършат групички, от доста рано те основават обекти на тормоз и стават изобретателни. От доста рано те са цифрово съвместими с всички устройства и там всичко се случва доста наготово, доста бързо и емпатията не се развива. Те нямат престижи, имат рискови и крайни ролеви модели, а това води до липса на прочувствена просветеност. Така другите хора стават просто предмети и по отношение на тях могат да проявят вербална и физическа експанзия ", изясни психологът.
Така групите стават престижите на децата, не техните учители и родители, които са доста надалеч от метода на връзка и мислене на младежите, добави тя.
Много значимо е родителите да приказват с децата си за страстите им, акцентира тя. " Емоциите, по какъв начин се усещат, кое ги наранява, какво се случва в тях – тези диалози от време на време са доста сложни, тъй като младежът поначало не е податлив да споделя. "
Всички възрастни са виновни за проявяваната от младежите експанзия, счита Александра Петрова. " Онова, което вършат те, е търсене на тяхната правдивост и образуване на тяхната еднаквост, въпреки и по недобър метод, тъй като ние не сме им дали ролевите модели, не сме им дали сигурността, не им даваме съпричастност, не сме задоволително съчувствени. Всъщност ние сме техният разсъдък – те действат още единствено на равнище страсти и занапред ще развиват своя разсъдък и еднаквост ", изясни психологът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




