За да има енергийна борса в България са нужни законодателни

За да има енергийна борса в България са нужни законодателни промени, които да регламентират активността й, сподели пред публицисти в Народното събрание Валентин Николов, ръководител на Комисията по енергетика. Той откри през днешния ден в Народно събрание кръгла маса, на която беше показана концепцията за " Газов Хъб Балкан " /ГХБ/.

" Газов Хъб Балкан " ЕАД е записано през януари тази година за основаване на газова борса. Дружеството е с капитал 500 000 лева напълно държавна благосъстоятелност. Дялове на компанията може да бъдат препоръчани на други юридически и физически лица - търговци на едро, производител или енергийни тържища, само че при опазване на контролния пакет от " Булгартрансгаз " ЕАЗ. Експертни оценки, публикувани по време на работната среща, демонстрират, че търсенето на природен газ на борсата ще се усили от близо 700 млн. куб. метра през 2020 година до съвсем 2.5 милиарда куб. метра през 2024 година.

Текстовете за смяна на Закона за енергетиката ще бъдат обществено дебатирани и показани на специалисти в бранша, уточни Николов.

Измененията на Енергийната тактика на България влязоха в Народно събрание в края на предходната година и нашата компания предприе ограничения за основаване на сдружението " Газов Хъб Балкан ", сподели Владимир Малинов, изпълнителен шеф на " Булгартрансгаз ". Предприели сме ограничения за основаване на ликвиден пазар на природен газ, уточни още той.

Отчитаме сериозността от ниската пазарна ликвидност на природен газ, сподели Кирил Равначки, шеф на ГХБ. Създаването на борсата ще увеличи ликвидността на пазара, дава опция на търговците да подписват покупко-продажби на едно място и по този начин обезпечава изгоди за всички участници на пазара, сподели още Равначки.

Изграждането на газоразпределителен център в България ще докара до повишение на приходите и стандарта на живот, изясни министърът на енергетиката Теменужка Петкова. „ Един от най-важните цели на държавното управление в енергетиката е обвързван с диверсификация на източниците на природен газ. Тогава ще можем да приказваме и за либерализация на пазара и действителна конкуренция “, съобщи Петкова и уточни, че това показва желанието за създаване на газоразпределителен център в България.

„ Всичко това ще даде на България и целия район сигурност на доставките и опция за конкурентни цени, което значи и конкурентна стопанска система. Искаме българският бизнес да получава по-добри цени на тази суровина и всичко, което вършим, е в полза на жителите, с цел да реализираме повишение на приходите и стандарта на живот. Така че Министерството на енергетиката поддържа основаването на газов хъб „ Балкан “. Безспорно е налице нужда от основаване на законова рамка, която ясно да дефинира всичко в този развой “, сподели още тя. Петкова изясни, че Министерството на енергетиката показва подготвеност целият експертен капацитет на министерството да се включи в този развой.

Министър Петкова акцентира, че има доста планове за демонополизация на пазара на природен газ, по които се работи. Тя отговори на въпрос на водача на НФСБ и зам.-председател на парламентарната енергийна комисия Валери Симеонов, който попита по какъв начин ще стане демонополизация на пазара на природен газ.

„ Въпросът от кое място ще пристигна другият природен газ – от кой различен друг източник, е извънредно значим. По този мотив работим по няколко извънредно значими плана, които ще ни дадат опция да имаме достъп до други източници. Безспорно най-съществен е планът за интерконектора Гърция – България. Той ни свързва с Южния газов кулоар. Има подписан диалект и сред азербайджанската компания СОКАР и „ Булгартрансгаз “ за доставка на 1 милиарда куб. м. газ “, съобщи Петкова.

Тя уточни, че на България са ѝ нужни 3 милиарда куб. м. газ. „ Проектите са доста. Обсъдихме и плана за интерконектора България – Сърбия, като бях там оня ден. Той ще даде опция за диверсификация на целия район “, разяснява тя и уточни, че по този начин ще се осъществят доставките от друг източник и ще има конкуренция.

България с интензивен ритъм би трябвало да осъществя стъпки във връзка с либерализацията на пазара на природен газ, тъй като сме изостанали, разяснява от своя страна ръководителят на КЕВР доцент Иван Иванов. „ Ролята на КЕВР се ускорява доста, тя нараства и при основаването на районен пазар на природен газ “, разяснява доцент Иванов. Той уточни, че няма подозрение, че България с интензивен ритъм би трябвало да осъществя стъпки във връзка с либерализацията на пазара на природен газ, тъй като сме изостанали в тази тенденция.

„ КЕВР изрично поддържа както либерализацията на пазара, по този начин и диверсификацията на доставчиците на природен газ в страната. В тази посока ролята на КЕВР ще се изрази в действия, които са аналогични на дейностите, които имаме в борсата за електрическата енергия. Ще има текст, естествено, който да ни дава опция да правим надзор по процеса на либерализация и прекосяването към свободен пазар. Освен това КЕВР се ангажира и с лицензирането на борсовия оператор. Няма подозрение, че положителното решение е заимстване на средноевропейската платформа за търговия с природен газ “, съобщи доцент Иванов.