Историята на българите преди Атила и след него /Част 2/
За да е по-лесно смилаем, моят роман за последната промяна и етногенезис на българите и производните от тях нации, ще стартира много по-късно - от началото на новата епоха.
Както написа в българските хроники, Денят на българската държавност е 22 юни, или Деня на Таргиз, който се е чествал във Волжска България до експанзията на Чингизидите. Тогавашният популярен волжско-български цар Габдула Челбир е отбелязвал с едноседмични тържества и шествия (манифестации) от Алабуга до Велики Болгар с 30 хиляди български първенци и народ, основаването на брега на река Булга ( " Матушка Волга " ) -Идел или Руджа или Аржан, първата българска страна Идел ( " Седем племена " на трьок-български език) през 14953 г.пр.н.е. от Карт Джам Кавес Таргиз Зияджи.
Втората най-важна съставляваща от етносите на българлъка в този интервал са българите-абдали ( " бели хуни " ). Тяхната история, загатната в непознати източници, вероятно дава учредения на формалната българска историческа просвета да вижда корените на българите към Памир (планината Имеон) и Таримската котловина. А следва да отчетем, че това е единствено къс щрих от всеобщата история на българите. Нека ги опишем тук.
Абдалите ( " седморечници " ) са потомци на българите на Абдал или Ак-Бурджан (от тук името Пакистан), по тази причина са наричани са също акбурджани и бургантайци (от това племе и етноним произлиза народа бургунди край Алпите). Императорът на Аскъйп, Таргиз Бурджан – 3-2 век пр.н.е. изселил една част от бургантайци в Кашан (Българска Средна Азия, Кушанска държава), където те се смесили с кашанските и ищякските (иседони) българи, и други в Баил (Централна Европа), където пък те се смесили със салумците (туземците в Централна Европа. От тази българска дума произлиза името на Солун). Още преди тях други българи са завладели Кермек (Западна Европа, Германия), където получили името " галиджийци " ( " гали " ), и Капдаг (Мала Азия), където подчинили племената шегуми (туземците в Мала Азия).
По начало говорещите на примес от агилски (Балкански езици. Древна примес от тракийско- " праславянско " -гръцки езици) и барджийски (персийски) езици, бургантайците в Кашан доста скоро възприели и трьок-българския език (тракийско- български, български тюрки). На своята област в Кашан те дали названието на своята предходна татковина - Абдал ( " Седморечие " ) на кашански, заради което кашанците били наречени и абдали. Най-накрая абдалите станали част от кашанските българи и само светлата кожа и коси и сини очи отделяли масата абдали-бургантайци измежду другите кашанци... Абдалите, заселени на границата с българите-хони получили названието „ сарагуни”, т.е „ бели хуни”. Кореняците кашански българи, наричащи себе си гури, казвали на абдалите „ сарагури”, т.е. „ бели гури”. Планините на юг от река Агуз (Вахш) наричали Буляр (оттук Памир), планините на север от Агуз наричали Къйръйш Българ, планините по десния бряг на Сър-Даря - Урта Българтау, планините на юг от Идеса – Алма Българтау („ Високи, или Пъстри Български планини”). Областта на север от Хин-Дегаш (Хиндукуш -„ Хински планини”) абдалите нарекли Бахта-Българ (Бактрия), а Курасанските (Хорасанските ) планини – Бурджан Българтау.
При джабгусира на Аскъйп, Агарджа 150-189 година от н.е., забележителна част от абдали е заселена в региона сред реките Арджа (Руджа) – Волга и Ор. От тези времена, когато тузите наричали реката Булга (Волга), Среден Урал бил наименуван Българтай („ Българските планини”).
След век и половина, след гибелта на Таканъйш, новият император на Българ станал неговият брат Кама-Батъйр, за който кара-салите (българи от Северокавказието и Приазовието) му били благи. Кама-Батъйр управлявал 6 години (357-363) и първоначално се грижил основно за процъфтяването на кара-салите. За да ускори своите позиции Кама-Батъйр през 351 година наел на работа субата (ордата) на кашанските българи-абдали (ефталити) на Булюмар (Баламбер), които наричали също сарагури, т.е. " бели хони/хуни "...
Кама-Батъйр, откакто разбрал от Себер-Арбат за идването на сармадийските ( " бели ", т.е. " азиатски " ) българи от Сабанския бейлик в Кашан Себер (между Балдук и Балхаш) и Сарагура (Средна Азия), несмущаемо приел всички сармадийци на работа. През 359 година императорът предложил на Булюмар да се сватоса с неговата щерка Турун-бика (или Туран-бика), която единствена обичала татко си. Туран-Бика първоначално по никакъв начин не харесала Булюмар, поради блестящо изразената му монголоидност.
Сватбата на Булюмар и Туран-бика (Туран-Бика послужила като прототип на Турандот в едноименната опера на Джакомо Пучини, а Булюмар влезнал в легендите за съветските предшественици с името „ Будимир”), които след това се влюбили един в различен, решили да стане през 360 година, само че никой от улугбеците (губернаторите) не пристигнали на нея. Само улугбекът на Илат-Бурджан (Източното Предкавказие) Тучи-Тухчи отишъл на сватбата, където се срещнал и се влюбили един в различен с дъщерята на удрям на тандарите Алан-бика. Скоро по-късно те станали съпрузи. Техният наследник получил името на бащата на Алан-бика, Сабан... През идната 361 година Булюмар и Сабан, по заповед на Кама-Батъйр, тръгнали против сакланският улугбек Керман (готският крал Германарих). Половината от воините на Керман - тургутите (вестготи) и калгайските алани на Кебек избягали оттатък река Инеш-Дар (Днестър). Останал без тяхната помощ и като изгубил опцията да избяга, сакланският улугбек, бидейки малтретиран от получените в една безредица рани, се самоубил.
През 363 година Кама-Батъйр умрял. По волята на Туран-бика на трона на Хон-Българ бил повдигнат Булюмар. Започнала епохата на Втората Хонска династия. Булюмар заречен на всички улугбеци (князе, царчета), че при положение на прецизно осъществяване на своите отговорности, той няма да се намесва в техните вътрешни работи и да вкарва сармадийски (азиатски) войски в Агаджир и всички покорно му се подчинили...
През 362 година Кебек ненадейно излязъл от неговите инешдарски граници с 200 хиляди дургути и алани и завзел Бъйрман (Северното Черноморие сред Днестър и Днепър) и Калга-Суба (Днешен Донбас) и с половината от своите сили потеглил през владенията на Баджпъйр (Боспор) към Аряк (Армения) на помощ на ромеите и на техните арякски съдружници. В отговор Булюмар съумял едвам през 363 година благодарение на бирулите (герулите) да превземе Баджпъйр и да затвори проходите през Капкай (Кавказ). Като направил това, той схванал, че може да пречупи Кебек единствено благодарение на 400-500 хиляди хонски конници и решил, колкото се може по-скоро да ги получи от Акбаш (Азия).
Като се укрепил на трона, Булюмар благодарение на Тучи сключил съюз с Барджил (Персия) и изпратил Сабан, принадлежащ към благородния жанр на младшия наследник на Туман (бащата на шанюй Моде, ІІІ в. пр.н.е.) Туба, да завоюва целия Хин (Китай, Югоизточна Азия). Със Сабан на поход се отправили 100 хиляди тиндари и 50 хиляди чермъйши или северно-иделски българи на Калга. Преди похода те направили обреди в удостояване на Тангра в двата основни карамаджа на Велика България, в Руджан-Българ (Велики Болгар) и Алабуга... А Себер със 100 хиляди от останалите тандари по молба на шахиншаха на Барджил влязал в Каспи-Българ или Миджан (Азербъйджан) и няколко години, до 371 година помагал на барджийците да отбиват офанзивите на Урум (Рим).
Сабан и Калга завладели за Велика България бейлика Сабан в Кашан-Себер (Северно от Балхаш), южната част на най-източната губерния на Велика България - Кайман (Алтай, Саян и Тува) и Аракъйтай (Южното Прибайкалие) - двете Тамта - Кук-Тамта и Къйзъйл-Тамта. Кук-Тамта се намира северно от Тан-Българските планини (Тян-Шан), а Къйзъйл-Тамта (Турфан) - на юг. Енергичните дейности на Сабан и Калга, когато се разположили в Кайманските планини (Алтай), разрешили на Булюмар да получи до 371 година 300 хиляди обезверени хонски българи - каймани ( " наймани " ), къйргъйзи и аракъйтаи ( " меркити " ). Още 200 хиляди къйргъйзи, каймани и аракъйтаи пристигнали при Булюмар през 372 година и Велика България станала непобедима. След това Булюмар преместил столицата на Идел от Поволжието в Кара-Саклан в учредения от него град Кан-Балин, или Хон-Балъйн (Киев), където доста скоро и починал. Киевският рид, на който са го погребали, получил названието Шеке („ Шековица” днес).
Новият кансюбиги става брат му Себер (378-391 г.). В началото се открил в Кан-Балъйн, само че след няколко обхода на своите територии се преместил в новата столица на Хон-Българ, Тамта-Уба в Баил (В Унгария, на брега на р. Тиса, към гр. Токай). Заобиколен от своите джуграйци (угри), част от които възприели трьок-българския език и заради това били наречени " ищяки ", Себер се чувствал тук доста спокоен. Втора столица му станал град Бийсу, сред реките Тиджа (Тиса) и Иждар (Дунав), на запад от град Есегел (Сегед). Той толкоз обичал огромния наследник на Булюмар Алъйп-бий, че го смятал за собствен наследник, а Алъйп-бий постоянно стоял до него, а не при татко си. Себер съумял да сплоти всички елементи на Атил (Едно от имената на Българската империя, земите от Дунав до Китай), от Баил до Кимак (междуречието на Об и Енисей) и оставил мощна империя на Алъйп-бий.
Алъйп-бий или Алп-абай Арбат (378-402 г.) е огромният наследник на Булюмар и Туран-бика и като подобен се явява последовател на Иделската династия на Иджибак и Първата Хон-българска династия, в същото време се явява последовател и на Втората Хон-Българска династия Дуло. Той се родил в 361 година и управлявал Идел 24 години. Влязъл е в съветските митове под името „ Святогор” и „ Соловей Будимирович”. В 378 година разрушил ромейския император Валент в борбата при Адрианопол („ Дере” по български) при планината Арбат (”Родопи”), поради което получил купата „ Халиб” – „ Победител”, а Кан-Балъйн преименували в „ Кан-Дере”. Алъйп-бий оповестил степите сред Днепър и Дунав за „ царска област” и „ място за паша и образование на бойните коне” (Ангъйл– Онгъл). В памет на Алъйп-бий българските царе от Дунавска България Шамил (Самуил) и Азан (Асен І) носили името „ Халиб”. Използвайки мощта на Хон-Българ, Алъйп-бий съумял да раздели Урман (Римската империя, през 395 г.) на две елементи: на Рамил (ЗРИ) и Урум (ИРИ) и сложил тези две елементи в още по-голяма взаимозависимост от България.
Независимо че Кермек (Западна Европа, Германия), Рамил и Урум се подчинявали на България, ръйнджайците (германците край Рейн) и другите кермекци постоянно нападали Рамил. Уморен от жалбите на рамилците против кермекците, Алъйп-бий устроил в Сулабаш ( " Горен Дунав " ) бейлика (княжеството) Бургар, или Бургас, за разделянето на владенията на Рамил от Кермек и преселил тук една част от българи-бурджани. Ръйнджайците, които били на работа при баговете (князете) на този бейлик отвън Бургас почнали да се назовават бурджани (бургундци), а тези вътре в Бургас - бургари. Думата " бурджан " ръйнджайците произнасяли като " бурган ", а " бургар " произнасяли като " байгар " (бавар, отсам - Бавария). Говори се, че Алъйп-бий е устроил бейлика Бургас през 395 година и за първи негов баг назначил своя максимален наследник Акдар, по прякор Аюкдар ( " Меча глава " ). Неговата столица била наречена Аюкбур (Аугсбург). Три хиляди българи той заселил в Алтъйнбаш (Италия) за защита на проходите през Алъйптау (Алпите)...
Бургасците охранявали два открити брода през Иждар или Сула (Дунав) – Бина-Българ (Виена) и Ръйнджа-Кичи (Линц) и не допускали прекосявания на който и да било, неразрешени от императорите на Българ. Общо там били разстановани три тумена (тумен е дивизия от 10 000 воини) бурджани, на които помагали 50 000 бургани и байгари. Този бейлик се издържал за сметка на Рамил и неговите багове получавали заплата, както великите сардари (полководци) на Рамил. А Урум плащал на Българ даниг (данък) за това, че българите охранявали брода през Сула (Нове при Свищов) в Миджан (Мизия).
След като през 402 година Алъйп-бий умрял, Аюкдар с част от своите бурджани се трансферирал в Чек-Баил (Чехия) и дълго служил там, живеейки ту в Балчен („ Пивен град”, Пилзен), ту в Българ или Бъргар, който произнасяли като „ Багра” (оттук Прага).
След Алъйп-бий, кансюбиги станал Джалдин (402-410г.) и той преселил бурджантайците към Бургас (Австрия, Бавария) и по тяхното наименование тази област била наречена Бурджантай (Бургундия). За облекчение в битката против разбойниците на Сула преместил столицата от Тамта в Българ-Бистя (Букурещ). След него две години царувал синът му Джонат ( " Белоснежен кон ", 410- 412 г.).
Карадан (412-414 г.), наследник на Кара-Балъйн, първо бил баг на Бургас след Аюкдар, работил в Бургас и Алтъйнбаш. Няколко пъти разрушил худците и аланите на Ердуган, сина на Кебек и се бил прочул като бахадир (герой) Карадан обладавал голяма физическа мощ и неведнъж излизал победител в единичните критски битки в Кан-Дере (Киев), на мястото „ Крешатаке” (”Място на борцовата слава”, днес„ Крешатник”). Вместо себе си в Бургас оставил сина си Урус и получавал неговата заплата, тъй като до 414 година той бил малолетен... При Карадан джавъйдците (гепидите) и сарбийците ( " праславянски " разбойници) почнали да атакуват безочливо алан-кубарите (лонгобардите), а когато те им отвърнали по същия метод, били упрекнати за метежници. Карадан, женен за дъщерята на подлия бий на джавъйдците Балме, повярвал на това което твърдяли джавъйдците и изселил алан-кубарите от Кара-Сувар в Чек-Баил (Чехия). Но Акдар съумял безболезнено за чек-сармадийците да разсели прогонените алан-кубари в субата (областта) Баръйн-Българ (Бърно) и да сдружи едно с друго племе. По името на удрям на алан-кубарите Мар, тази суба била наречена Мар-Уба (Моравия).
Монджук бил император на Хон-Българ (420-429 г.). След него император на Хон-Българ станал неговият брат Акдар. Но той управлявал единствено към година (429-430).
Къй (Атила) се е родил в крепостта Ашла, днешния град Казан край Волга, в годината на Коня, т.е. по едни сведения в 394 година, а по други през 406 година. Негов татко е Монджук Ищяк Бъйрман Мермер Маджар, който в същото време възглавявал Идел (Поволжието и Прикамието), Ибер-Себер (Сибир), Шуд (Североизточна Европа от Финландия до Таймир), Илат (Източното Предкавказие) с основен град Маджар (днес Будьоновск), където била ситуирана ищякската (маджарска) войска, а по-късно, през 420 година, станал император на Хон-Българ. Майка на Атила, Бинаджи, била по-голямата сестра на урумския сардар Хайджи Яучи ( " Воинът артист ", римския военачалник Аеций), по националност била утейка от българите-юти (ютланди, датчани). От други източници знаем, че Аеций е родом от крайдунавския български град Тарас Джолта, т.е. Доростол, през днешния ден Силистра. Възможно е да са родени от разнообразни дами на техния татко, който бил шеф на конницата, нает на ромейска работа.
Атила се родил в " Годината на коня " ( " Ат илле " на трьок-български език, отсам името Атила), в крепостта Ашла, както по-рано се е казвал днешният град Казан, столица на Казанското българско царство до 1552 година, по тази причина него нерядко го назовават също и Ашла. През тази година бащата на Атилле Монджук обхождал подвластния му Идел (Волго-Урал), а неговата бременна жена Бинаджи, сестра на урумския бек Хайджи (Аеций) пътувала с него, тъй като дълго време не можела да понася раздялата с него. В Ашла, един ден когато тя почнала да се изкачва по стръмния път към Югаръй Керман ( " Най-горната Крепост " ), на нея ѝ станало неприятно и скоро по-късно родила Ашла-Атилле. А в легендите си с " Ашла " българите наричали положителните и благородни дракони, които живели в планините. Край Ашла, паралелно до крепостта, те вярвали, че също имало гнездо на ашли (дракони), поради което по този начин нарекли тази цитадела.
Аталъйкът (възпитателят) на Къй, Татяк - комендант на Ашла (Казан), насадил в душата на момчето фантазията за придобиване на власт над целия свят, като му казвал, че по този метод той ще изпревари всички известни владетели и завоеватели, даже Карт-Джам (основателят на българската страна Идел), Дагрий (Дарий Велики) или Карт-Аламир-Султан, и Искандер или Яна-Аламир-Султан (Александър Македонски). При това Татяк посочвал на Къй, че за реализиране на фантазията му, се постанова да стане най-силен боец. И Къй почнал да учи бойното изкуство, до безсилие да стреля с лък при цялостен галоп на коня му, да фектова с тежък меч, да нанася удари с тубера (боен топор с две остриета) и да мята копие. Той доста обичал татко си и постоянно мечтал да бъде паралелно до него, само че това му се отдавало прекомерно рядко. Монджук, който по природа бил миролюбив, изискал да смекчи характера на Къй и го изпратил да се учи в Улуг-Урум ( " Великият Рим " ) и Истанбул ( " Цари-Град " ). Там Къй се именувал по месторождението си с прозвището Ашла ( " Казански " ), получил всестранни познания, научил алтъйнбашски (латински) и тирбашски (старогръцки) езици, само че защото не не запомнил за своята фантазия, през цялото си свободно време усъвършенствал своите бойни умения. Веднъж в Улуг-Урум той подкупил ръководителя на военните игри и излязал на майдана (цирковата арена) - мястото на смъртоносните битки на джамалдарите (гладиаторите) - и победил един боец-гигант. След това той, като че ли нищо не е имало, се върнал на своето място измежду феновете и споделил на Татяк, че е прескочил за малко да закуси. Той се сражавал, като закрил долната част на лицето си с превръзка и по този начин аталъйкът не го познал.
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
Както написа в българските хроники, Денят на българската държавност е 22 юни, или Деня на Таргиз, който се е чествал във Волжска България до експанзията на Чингизидите. Тогавашният популярен волжско-български цар Габдула Челбир е отбелязвал с едноседмични тържества и шествия (манифестации) от Алабуга до Велики Болгар с 30 хиляди български първенци и народ, основаването на брега на река Булга ( " Матушка Волга " ) -Идел или Руджа или Аржан, първата българска страна Идел ( " Седем племена " на трьок-български език) през 14953 г.пр.н.е. от Карт Джам Кавес Таргиз Зияджи.
Втората най-важна съставляваща от етносите на българлъка в този интервал са българите-абдали ( " бели хуни " ). Тяхната история, загатната в непознати източници, вероятно дава учредения на формалната българска историческа просвета да вижда корените на българите към Памир (планината Имеон) и Таримската котловина. А следва да отчетем, че това е единствено къс щрих от всеобщата история на българите. Нека ги опишем тук.
Абдалите ( " седморечници " ) са потомци на българите на Абдал или Ак-Бурджан (от тук името Пакистан), по тази причина са наричани са също акбурджани и бургантайци (от това племе и етноним произлиза народа бургунди край Алпите). Императорът на Аскъйп, Таргиз Бурджан – 3-2 век пр.н.е. изселил една част от бургантайци в Кашан (Българска Средна Азия, Кушанска държава), където те се смесили с кашанските и ищякските (иседони) българи, и други в Баил (Централна Европа), където пък те се смесили със салумците (туземците в Централна Европа. От тази българска дума произлиза името на Солун). Още преди тях други българи са завладели Кермек (Западна Европа, Германия), където получили името " галиджийци " ( " гали " ), и Капдаг (Мала Азия), където подчинили племената шегуми (туземците в Мала Азия).
По начало говорещите на примес от агилски (Балкански езици. Древна примес от тракийско- " праславянско " -гръцки езици) и барджийски (персийски) езици, бургантайците в Кашан доста скоро възприели и трьок-българския език (тракийско- български, български тюрки). На своята област в Кашан те дали названието на своята предходна татковина - Абдал ( " Седморечие " ) на кашански, заради което кашанците били наречени и абдали. Най-накрая абдалите станали част от кашанските българи и само светлата кожа и коси и сини очи отделяли масата абдали-бургантайци измежду другите кашанци... Абдалите, заселени на границата с българите-хони получили названието „ сарагуни”, т.е „ бели хуни”. Кореняците кашански българи, наричащи себе си гури, казвали на абдалите „ сарагури”, т.е. „ бели гури”. Планините на юг от река Агуз (Вахш) наричали Буляр (оттук Памир), планините на север от Агуз наричали Къйръйш Българ, планините по десния бряг на Сър-Даря - Урта Българтау, планините на юг от Идеса – Алма Българтау („ Високи, или Пъстри Български планини”). Областта на север от Хин-Дегаш (Хиндукуш -„ Хински планини”) абдалите нарекли Бахта-Българ (Бактрия), а Курасанските (Хорасанските ) планини – Бурджан Българтау.
При джабгусира на Аскъйп, Агарджа 150-189 година от н.е., забележителна част от абдали е заселена в региона сред реките Арджа (Руджа) – Волга и Ор. От тези времена, когато тузите наричали реката Булга (Волга), Среден Урал бил наименуван Българтай („ Българските планини”).
След век и половина, след гибелта на Таканъйш, новият император на Българ станал неговият брат Кама-Батъйр, за който кара-салите (българи от Северокавказието и Приазовието) му били благи. Кама-Батъйр управлявал 6 години (357-363) и първоначално се грижил основно за процъфтяването на кара-салите. За да ускори своите позиции Кама-Батъйр през 351 година наел на работа субата (ордата) на кашанските българи-абдали (ефталити) на Булюмар (Баламбер), които наричали също сарагури, т.е. " бели хони/хуни "...
Кама-Батъйр, откакто разбрал от Себер-Арбат за идването на сармадийските ( " бели ", т.е. " азиатски " ) българи от Сабанския бейлик в Кашан Себер (между Балдук и Балхаш) и Сарагура (Средна Азия), несмущаемо приел всички сармадийци на работа. През 359 година императорът предложил на Булюмар да се сватоса с неговата щерка Турун-бика (или Туран-бика), която единствена обичала татко си. Туран-Бика първоначално по никакъв начин не харесала Булюмар, поради блестящо изразената му монголоидност.
Сватбата на Булюмар и Туран-бика (Туран-Бика послужила като прототип на Турандот в едноименната опера на Джакомо Пучини, а Булюмар влезнал в легендите за съветските предшественици с името „ Будимир”), които след това се влюбили един в различен, решили да стане през 360 година, само че никой от улугбеците (губернаторите) не пристигнали на нея. Само улугбекът на Илат-Бурджан (Източното Предкавказие) Тучи-Тухчи отишъл на сватбата, където се срещнал и се влюбили един в различен с дъщерята на удрям на тандарите Алан-бика. Скоро по-късно те станали съпрузи. Техният наследник получил името на бащата на Алан-бика, Сабан... През идната 361 година Булюмар и Сабан, по заповед на Кама-Батъйр, тръгнали против сакланският улугбек Керман (готският крал Германарих). Половината от воините на Керман - тургутите (вестготи) и калгайските алани на Кебек избягали оттатък река Инеш-Дар (Днестър). Останал без тяхната помощ и като изгубил опцията да избяга, сакланският улугбек, бидейки малтретиран от получените в една безредица рани, се самоубил.
През 363 година Кама-Батъйр умрял. По волята на Туран-бика на трона на Хон-Българ бил повдигнат Булюмар. Започнала епохата на Втората Хонска династия. Булюмар заречен на всички улугбеци (князе, царчета), че при положение на прецизно осъществяване на своите отговорности, той няма да се намесва в техните вътрешни работи и да вкарва сармадийски (азиатски) войски в Агаджир и всички покорно му се подчинили...
През 362 година Кебек ненадейно излязъл от неговите инешдарски граници с 200 хиляди дургути и алани и завзел Бъйрман (Северното Черноморие сред Днестър и Днепър) и Калга-Суба (Днешен Донбас) и с половината от своите сили потеглил през владенията на Баджпъйр (Боспор) към Аряк (Армения) на помощ на ромеите и на техните арякски съдружници. В отговор Булюмар съумял едвам през 363 година благодарение на бирулите (герулите) да превземе Баджпъйр и да затвори проходите през Капкай (Кавказ). Като направил това, той схванал, че може да пречупи Кебек единствено благодарение на 400-500 хиляди хонски конници и решил, колкото се може по-скоро да ги получи от Акбаш (Азия).
Като се укрепил на трона, Булюмар благодарение на Тучи сключил съюз с Барджил (Персия) и изпратил Сабан, принадлежащ към благородния жанр на младшия наследник на Туман (бащата на шанюй Моде, ІІІ в. пр.н.е.) Туба, да завоюва целия Хин (Китай, Югоизточна Азия). Със Сабан на поход се отправили 100 хиляди тиндари и 50 хиляди чермъйши или северно-иделски българи на Калга. Преди похода те направили обреди в удостояване на Тангра в двата основни карамаджа на Велика България, в Руджан-Българ (Велики Болгар) и Алабуга... А Себер със 100 хиляди от останалите тандари по молба на шахиншаха на Барджил влязал в Каспи-Българ или Миджан (Азербъйджан) и няколко години, до 371 година помагал на барджийците да отбиват офанзивите на Урум (Рим).
Сабан и Калга завладели за Велика България бейлика Сабан в Кашан-Себер (Северно от Балхаш), южната част на най-източната губерния на Велика България - Кайман (Алтай, Саян и Тува) и Аракъйтай (Южното Прибайкалие) - двете Тамта - Кук-Тамта и Къйзъйл-Тамта. Кук-Тамта се намира северно от Тан-Българските планини (Тян-Шан), а Къйзъйл-Тамта (Турфан) - на юг. Енергичните дейности на Сабан и Калга, когато се разположили в Кайманските планини (Алтай), разрешили на Булюмар да получи до 371 година 300 хиляди обезверени хонски българи - каймани ( " наймани " ), къйргъйзи и аракъйтаи ( " меркити " ). Още 200 хиляди къйргъйзи, каймани и аракъйтаи пристигнали при Булюмар през 372 година и Велика България станала непобедима. След това Булюмар преместил столицата на Идел от Поволжието в Кара-Саклан в учредения от него град Кан-Балин, или Хон-Балъйн (Киев), където доста скоро и починал. Киевският рид, на който са го погребали, получил названието Шеке („ Шековица” днес).
Новият кансюбиги става брат му Себер (378-391 г.). В началото се открил в Кан-Балъйн, само че след няколко обхода на своите територии се преместил в новата столица на Хон-Българ, Тамта-Уба в Баил (В Унгария, на брега на р. Тиса, към гр. Токай). Заобиколен от своите джуграйци (угри), част от които възприели трьок-българския език и заради това били наречени " ищяки ", Себер се чувствал тук доста спокоен. Втора столица му станал град Бийсу, сред реките Тиджа (Тиса) и Иждар (Дунав), на запад от град Есегел (Сегед). Той толкоз обичал огромния наследник на Булюмар Алъйп-бий, че го смятал за собствен наследник, а Алъйп-бий постоянно стоял до него, а не при татко си. Себер съумял да сплоти всички елементи на Атил (Едно от имената на Българската империя, земите от Дунав до Китай), от Баил до Кимак (междуречието на Об и Енисей) и оставил мощна империя на Алъйп-бий.
Алъйп-бий или Алп-абай Арбат (378-402 г.) е огромният наследник на Булюмар и Туран-бика и като подобен се явява последовател на Иделската династия на Иджибак и Първата Хон-българска династия, в същото време се явява последовател и на Втората Хон-Българска династия Дуло. Той се родил в 361 година и управлявал Идел 24 години. Влязъл е в съветските митове под името „ Святогор” и „ Соловей Будимирович”. В 378 година разрушил ромейския император Валент в борбата при Адрианопол („ Дере” по български) при планината Арбат (”Родопи”), поради което получил купата „ Халиб” – „ Победител”, а Кан-Балъйн преименували в „ Кан-Дере”. Алъйп-бий оповестил степите сред Днепър и Дунав за „ царска област” и „ място за паша и образование на бойните коне” (Ангъйл– Онгъл). В памет на Алъйп-бий българските царе от Дунавска България Шамил (Самуил) и Азан (Асен І) носили името „ Халиб”. Използвайки мощта на Хон-Българ, Алъйп-бий съумял да раздели Урман (Римската империя, през 395 г.) на две елементи: на Рамил (ЗРИ) и Урум (ИРИ) и сложил тези две елементи в още по-голяма взаимозависимост от България.
Независимо че Кермек (Западна Европа, Германия), Рамил и Урум се подчинявали на България, ръйнджайците (германците край Рейн) и другите кермекци постоянно нападали Рамил. Уморен от жалбите на рамилците против кермекците, Алъйп-бий устроил в Сулабаш ( " Горен Дунав " ) бейлика (княжеството) Бургар, или Бургас, за разделянето на владенията на Рамил от Кермек и преселил тук една част от българи-бурджани. Ръйнджайците, които били на работа при баговете (князете) на този бейлик отвън Бургас почнали да се назовават бурджани (бургундци), а тези вътре в Бургас - бургари. Думата " бурджан " ръйнджайците произнасяли като " бурган ", а " бургар " произнасяли като " байгар " (бавар, отсам - Бавария). Говори се, че Алъйп-бий е устроил бейлика Бургас през 395 година и за първи негов баг назначил своя максимален наследник Акдар, по прякор Аюкдар ( " Меча глава " ). Неговата столица била наречена Аюкбур (Аугсбург). Три хиляди българи той заселил в Алтъйнбаш (Италия) за защита на проходите през Алъйптау (Алпите)...
Бургасците охранявали два открити брода през Иждар или Сула (Дунав) – Бина-Българ (Виена) и Ръйнджа-Кичи (Линц) и не допускали прекосявания на който и да било, неразрешени от императорите на Българ. Общо там били разстановани три тумена (тумен е дивизия от 10 000 воини) бурджани, на които помагали 50 000 бургани и байгари. Този бейлик се издържал за сметка на Рамил и неговите багове получавали заплата, както великите сардари (полководци) на Рамил. А Урум плащал на Българ даниг (данък) за това, че българите охранявали брода през Сула (Нове при Свищов) в Миджан (Мизия).
След като през 402 година Алъйп-бий умрял, Аюкдар с част от своите бурджани се трансферирал в Чек-Баил (Чехия) и дълго служил там, живеейки ту в Балчен („ Пивен град”, Пилзен), ту в Българ или Бъргар, който произнасяли като „ Багра” (оттук Прага).
След Алъйп-бий, кансюбиги станал Джалдин (402-410г.) и той преселил бурджантайците към Бургас (Австрия, Бавария) и по тяхното наименование тази област била наречена Бурджантай (Бургундия). За облекчение в битката против разбойниците на Сула преместил столицата от Тамта в Българ-Бистя (Букурещ). След него две години царувал синът му Джонат ( " Белоснежен кон ", 410- 412 г.).
Карадан (412-414 г.), наследник на Кара-Балъйн, първо бил баг на Бургас след Аюкдар, работил в Бургас и Алтъйнбаш. Няколко пъти разрушил худците и аланите на Ердуган, сина на Кебек и се бил прочул като бахадир (герой) Карадан обладавал голяма физическа мощ и неведнъж излизал победител в единичните критски битки в Кан-Дере (Киев), на мястото „ Крешатаке” (”Място на борцовата слава”, днес„ Крешатник”). Вместо себе си в Бургас оставил сина си Урус и получавал неговата заплата, тъй като до 414 година той бил малолетен... При Карадан джавъйдците (гепидите) и сарбийците ( " праславянски " разбойници) почнали да атакуват безочливо алан-кубарите (лонгобардите), а когато те им отвърнали по същия метод, били упрекнати за метежници. Карадан, женен за дъщерята на подлия бий на джавъйдците Балме, повярвал на това което твърдяли джавъйдците и изселил алан-кубарите от Кара-Сувар в Чек-Баил (Чехия). Но Акдар съумял безболезнено за чек-сармадийците да разсели прогонените алан-кубари в субата (областта) Баръйн-Българ (Бърно) и да сдружи едно с друго племе. По името на удрям на алан-кубарите Мар, тази суба била наречена Мар-Уба (Моравия).
Монджук бил император на Хон-Българ (420-429 г.). След него император на Хон-Българ станал неговият брат Акдар. Но той управлявал единствено към година (429-430).
Къй (Атила) се е родил в крепостта Ашла, днешния град Казан край Волга, в годината на Коня, т.е. по едни сведения в 394 година, а по други през 406 година. Негов татко е Монджук Ищяк Бъйрман Мермер Маджар, който в същото време възглавявал Идел (Поволжието и Прикамието), Ибер-Себер (Сибир), Шуд (Североизточна Европа от Финландия до Таймир), Илат (Източното Предкавказие) с основен град Маджар (днес Будьоновск), където била ситуирана ищякската (маджарска) войска, а по-късно, през 420 година, станал император на Хон-Българ. Майка на Атила, Бинаджи, била по-голямата сестра на урумския сардар Хайджи Яучи ( " Воинът артист ", римския военачалник Аеций), по националност била утейка от българите-юти (ютланди, датчани). От други източници знаем, че Аеций е родом от крайдунавския български град Тарас Джолта, т.е. Доростол, през днешния ден Силистра. Възможно е да са родени от разнообразни дами на техния татко, който бил шеф на конницата, нает на ромейска работа.
Атила се родил в " Годината на коня " ( " Ат илле " на трьок-български език, отсам името Атила), в крепостта Ашла, както по-рано се е казвал днешният град Казан, столица на Казанското българско царство до 1552 година, по тази причина него нерядко го назовават също и Ашла. През тази година бащата на Атилле Монджук обхождал подвластния му Идел (Волго-Урал), а неговата бременна жена Бинаджи, сестра на урумския бек Хайджи (Аеций) пътувала с него, тъй като дълго време не можела да понася раздялата с него. В Ашла, един ден когато тя почнала да се изкачва по стръмния път към Югаръй Керман ( " Най-горната Крепост " ), на нея ѝ станало неприятно и скоро по-късно родила Ашла-Атилле. А в легендите си с " Ашла " българите наричали положителните и благородни дракони, които живели в планините. Край Ашла, паралелно до крепостта, те вярвали, че също имало гнездо на ашли (дракони), поради което по този начин нарекли тази цитадела.
Аталъйкът (възпитателят) на Къй, Татяк - комендант на Ашла (Казан), насадил в душата на момчето фантазията за придобиване на власт над целия свят, като му казвал, че по този метод той ще изпревари всички известни владетели и завоеватели, даже Карт-Джам (основателят на българската страна Идел), Дагрий (Дарий Велики) или Карт-Аламир-Султан, и Искандер или Яна-Аламир-Султан (Александър Македонски). При това Татяк посочвал на Къй, че за реализиране на фантазията му, се постанова да стане най-силен боец. И Къй почнал да учи бойното изкуство, до безсилие да стреля с лък при цялостен галоп на коня му, да фектова с тежък меч, да нанася удари с тубера (боен топор с две остриета) и да мята копие. Той доста обичал татко си и постоянно мечтал да бъде паралелно до него, само че това му се отдавало прекомерно рядко. Монджук, който по природа бил миролюбив, изискал да смекчи характера на Къй и го изпратил да се учи в Улуг-Урум ( " Великият Рим " ) и Истанбул ( " Цари-Град " ). Там Къй се именувал по месторождението си с прозвището Ашла ( " Казански " ), получил всестранни познания, научил алтъйнбашски (латински) и тирбашски (старогръцки) езици, само че защото не не запомнил за своята фантазия, през цялото си свободно време усъвършенствал своите бойни умения. Веднъж в Улуг-Урум той подкупил ръководителя на военните игри и излязал на майдана (цирковата арена) - мястото на смъртоносните битки на джамалдарите (гладиаторите) - и победил един боец-гигант. След това той, като че ли нищо не е имало, се върнал на своето място измежду феновете и споделил на Татяк, че е прескочил за малко да закуси. Той се сражавал, като закрил долната част на лицето си с превръзка и по този начин аталъйкът не го познал.
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ