Съвети как да излекуваме душата си
За да е дейно и трайно, всяко лекуване се нуждае от повсеместен метод, полагане на значително старания и ясно дефинирано желание към какво тъкмо се стремим. За разлика от заболяванията на тялото, душата не може да бъде лекувана с лекарства и инжекции. В множеството случаи когато се усещаме тъжни, самотни, депресирани, изплашени, гневни, изгубени ние се обръщаме за помощ към психолог или психиатър и това е изцяло естествено. Има обаче още нещо доста значимо по време на лечението ни – да се опитаме сами да разберем какви са сигналите, които получаваме в тези обстановки. И какво тъкмо се пробва да ни каже душата.
Най-общо казано с тези сигнали вътрешният аз ни известява, че нещо в живота ни не е наред. Че сме изтървали салдото по пътя си и е време да го възстановим. Да се замислим, да изключим автопилота и да обърнем внимание на същинските си потребности и стремежи. Негативните усеща, които изпитваме, може да са както резултат от контузия, претърпяна в детството, по този начин и демонстрация на струпване от по-скорошни интервали и събития. Когато приказваме за излекуване на душата е значимо да знаем, че тя освен има потребност да бъде излекувана, с цел да откри покой, само че и че постоянно би трябвало да се стремим да я разширяваме и развиваме от ден на ден и повече. Това, несъмнено, е допустимо само, в случай че обърнем взор към духовното.
Древни и модерни школи и учения изрично настояват, че точно отрицателните страсти и усеща, заседнали в нас, водят освен до душевен сривове и проблеми, само че и до физически увреждания. Иначе казано, че всяка болест в тялото се отключва точно от някакво надълбоко залегнало в душата ни мъчително чувство. Това звучи някак си разумно, имайки поради обстоятелството, че всичко е сила и силата в никакъв случай не се губи, тя просто се трансформира от една форма в друга.
Днес ви предлагаме няколко стъпки, които се надяваме да са ви от изгода по пътя на изцелението на вашата душа.
Анализирай това
Когато сме ядосани или изпитваме възприятие на виновност, елементарно можем да идентифицираме какво тъкмо се случва с нас. В доста обстановки обаче не можем да си дадем ясна сметка какво тъкмо изпитваме, за какво го изпитваме и какво значи появяването му. Нито по какъв начин да се оправим с казуса и да продължим напред свободни от оковите му. Понякога ни е мъчно да отделим страстите от трайните усеща и мислите. Затова първата значима стъпка в процеса на лекуване на душата е осъзнаването. Да си задаваме въпроси и да се опитваме оптимално тъкмо да си отговаряме на тях. Да получим колкото е допустимо по-дълбоко познание за това, което претърпяваме. Да отделяме и разбираме възприятията и мислите си, тъй като те са свързани, само че са разнообразни неща. Не бързайте. Дайте си време за тази процедура. Толкова, колкото ви е належащо.
Вярвайте в процесаАко се случи по този начин, че с практиката започнете да се чувствате по-добре, само че след време отрицателната страст, с която се борите, ви застигне още веднъж, не се обезсърчавайте. Това е обикновено. Всичко е развой и в него има възходи и спадове преди да се стигне до сигурната последна точка. Усещайте всяка страст, без да се съпротивлявате, тъй като по този начин единствено ще блокирате процеса.
Не си поставяйте периоди
Когато решите да се впуснете в предизвикването да излекувате същинското си аз – душата, в никакъв случай, но в действителност в никакъв случай не си поставяйте периоди за това. Причината е, че това единствено ще подкопае вярата ви в личните старания, в случай че времето се окаже по-дълго от това, което сте си мислели, че би трябвало да отнеме. Отпуснете контрола, не се съобразявайте с сложени от самите вас измислени периоди, оставете нещата просто да се случват с естественото си движение и благоприятни условия. Вярвайте в процеса и оставете душата сама да го управлява.
Заглушете мислите
Опитайте се да се доверите на духа. Той знае по какъв начин да се самолекува по този начин, както тялото знае по какъв начин да лекува раните ни даже без нашата интервенция. Достатъчно е да се освободите от преценката на мозъка, а това си е много комплицирана задача. Вярвайте, че той знае по-добре какво тъкмо е нужно, по тази причина се пробвайте да се освободите от своята земна логичност и преценка. Макар и не изцяло, тъй като мозъкът в последна сметка е значим инструмент, който ще ви помогне да разберете по-добре нещата.
МедитирайтеПроцесът на медитация лекува както страстите, по този начин и мозъка. Ако сте в тежка обстановка, по време на медитация е допустимо да се разплачете или да започнете да се потите щедро. Не се тормозете, това е напълно в реда на нещата. Не пропускайте да благодарите за изцелението, както и за всички тези страсти, които се появяват, до момента в който практикувате. Всяка от тях демонстрира, че душевното лекуване се прави даже на още по-дълбоки равнища.
Направете духовността приоритет
В актуалния свят от време на време напълно забравяме за потребностите и желанията на духа. Потопяваме се в материалното, постоянно бързаме за някъде, до момента в който нещо не ни каже СТОП! Това нещо е точно душата, която постоянно оставяме на назад във времето. Ако сте в такава обстановка, значи е време да преподредите целите си и най-накрая да помислите и за нея. Да откриете своя път и да задълбочите познанието си за и към Божественото.
Водете си дневник
Воденето на дневник освен не е отживялост, а е напряко наложително, в процеса на излекуване на душата. Това е целесъобразна процедура освен за хората, които към този момент имат някакъв мощно изразен проблем, само че и за всички останали, които не биха желали да изгубят своя баланс.
Контакт с природата
За разлика от предците ни, на градските хора през днешния ден им е все по-трудно да намират време и благоприятни условия да поддържат връзка с природата пълноценно. Но точно тя е едно от мощните медикаменти, които могат да ни оказват помощ да излекуваме наранената си душа. Всеки контакт с природата под каквато и да било форма е извънредно значим. Затова, в случай че не можете всекидневно да сте в планината (че кой може) пробвайте се да си намерите други способи за допиране, помирисване, вслушване в природата. В краен случай, но в действителност краен, даже през интернет.
Служете на другитеКолкото повече време, внимание и обич отделяме на другите хора, толкоз по-щастлива и здрава се усеща душата ни. Един от уроците ни тук на Земята е да се преборим с егото и егоизма и да помислим за другите хора. И тук не става дума единствено за нашите близки другари и родственици. Говорим за хората въобще – да сме подготвени да дадем, да помогнем, да дарим с усмивка и добрина всеки човек, без значение от неговото състояние, външен тип, каста. Или да се посветим на идея в помощ на по-слабите измежду нас. Служенето на другите е най-хубавият антибиотик за боледуващата душа.
Най-общо казано с тези сигнали вътрешният аз ни известява, че нещо в живота ни не е наред. Че сме изтървали салдото по пътя си и е време да го възстановим. Да се замислим, да изключим автопилота и да обърнем внимание на същинските си потребности и стремежи. Негативните усеща, които изпитваме, може да са както резултат от контузия, претърпяна в детството, по този начин и демонстрация на струпване от по-скорошни интервали и събития. Когато приказваме за излекуване на душата е значимо да знаем, че тя освен има потребност да бъде излекувана, с цел да откри покой, само че и че постоянно би трябвало да се стремим да я разширяваме и развиваме от ден на ден и повече. Това, несъмнено, е допустимо само, в случай че обърнем взор към духовното.
Древни и модерни школи и учения изрично настояват, че точно отрицателните страсти и усеща, заседнали в нас, водят освен до душевен сривове и проблеми, само че и до физически увреждания. Иначе казано, че всяка болест в тялото се отключва точно от някакво надълбоко залегнало в душата ни мъчително чувство. Това звучи някак си разумно, имайки поради обстоятелството, че всичко е сила и силата в никакъв случай не се губи, тя просто се трансформира от една форма в друга.
Днес ви предлагаме няколко стъпки, които се надяваме да са ви от изгода по пътя на изцелението на вашата душа.
Анализирай това
Когато сме ядосани или изпитваме възприятие на виновност, елементарно можем да идентифицираме какво тъкмо се случва с нас. В доста обстановки обаче не можем да си дадем ясна сметка какво тъкмо изпитваме, за какво го изпитваме и какво значи появяването му. Нито по какъв начин да се оправим с казуса и да продължим напред свободни от оковите му. Понякога ни е мъчно да отделим страстите от трайните усеща и мислите. Затова първата значима стъпка в процеса на лекуване на душата е осъзнаването. Да си задаваме въпроси и да се опитваме оптимално тъкмо да си отговаряме на тях. Да получим колкото е допустимо по-дълбоко познание за това, което претърпяваме. Да отделяме и разбираме възприятията и мислите си, тъй като те са свързани, само че са разнообразни неща. Не бързайте. Дайте си време за тази процедура. Толкова, колкото ви е належащо.
Вярвайте в процесаАко се случи по този начин, че с практиката започнете да се чувствате по-добре, само че след време отрицателната страст, с която се борите, ви застигне още веднъж, не се обезсърчавайте. Това е обикновено. Всичко е развой и в него има възходи и спадове преди да се стигне до сигурната последна точка. Усещайте всяка страст, без да се съпротивлявате, тъй като по този начин единствено ще блокирате процеса.
Не си поставяйте периоди
Когато решите да се впуснете в предизвикването да излекувате същинското си аз – душата, в никакъв случай, но в действителност в никакъв случай не си поставяйте периоди за това. Причината е, че това единствено ще подкопае вярата ви в личните старания, в случай че времето се окаже по-дълго от това, което сте си мислели, че би трябвало да отнеме. Отпуснете контрола, не се съобразявайте с сложени от самите вас измислени периоди, оставете нещата просто да се случват с естественото си движение и благоприятни условия. Вярвайте в процеса и оставете душата сама да го управлява.
Заглушете мислите
Опитайте се да се доверите на духа. Той знае по какъв начин да се самолекува по този начин, както тялото знае по какъв начин да лекува раните ни даже без нашата интервенция. Достатъчно е да се освободите от преценката на мозъка, а това си е много комплицирана задача. Вярвайте, че той знае по-добре какво тъкмо е нужно, по тази причина се пробвайте да се освободите от своята земна логичност и преценка. Макар и не изцяло, тъй като мозъкът в последна сметка е значим инструмент, който ще ви помогне да разберете по-добре нещата.
МедитирайтеПроцесът на медитация лекува както страстите, по този начин и мозъка. Ако сте в тежка обстановка, по време на медитация е допустимо да се разплачете или да започнете да се потите щедро. Не се тормозете, това е напълно в реда на нещата. Не пропускайте да благодарите за изцелението, както и за всички тези страсти, които се появяват, до момента в който практикувате. Всяка от тях демонстрира, че душевното лекуване се прави даже на още по-дълбоки равнища.
Направете духовността приоритет
В актуалния свят от време на време напълно забравяме за потребностите и желанията на духа. Потопяваме се в материалното, постоянно бързаме за някъде, до момента в който нещо не ни каже СТОП! Това нещо е точно душата, която постоянно оставяме на назад във времето. Ако сте в такава обстановка, значи е време да преподредите целите си и най-накрая да помислите и за нея. Да откриете своя път и да задълбочите познанието си за и към Божественото.
Водете си дневник
Воденето на дневник освен не е отживялост, а е напряко наложително, в процеса на излекуване на душата. Това е целесъобразна процедура освен за хората, които към този момент имат някакъв мощно изразен проблем, само че и за всички останали, които не биха желали да изгубят своя баланс.
Контакт с природата
За разлика от предците ни, на градските хора през днешния ден им е все по-трудно да намират време и благоприятни условия да поддържат връзка с природата пълноценно. Но точно тя е едно от мощните медикаменти, които могат да ни оказват помощ да излекуваме наранената си душа. Всеки контакт с природата под каквато и да било форма е извънредно значим. Затова, в случай че не можете всекидневно да сте в планината (че кой може) пробвайте се да си намерите други способи за допиране, помирисване, вслушване в природата. В краен случай, но в действителност краен, даже през интернет.
Служете на другитеКолкото повече време, внимание и обич отделяме на другите хора, толкоз по-щастлива и здрава се усеща душата ни. Един от уроците ни тук на Земята е да се преборим с егото и егоизма и да помислим за другите хора. И тук не става дума единствено за нашите близки другари и родственици. Говорим за хората въобще – да сме подготвени да дадем, да помогнем, да дарим с усмивка и добрина всеки човек, без значение от неговото състояние, външен тип, каста. Или да се посветим на идея в помощ на по-слабите измежду нас. Служенето на другите е най-хубавият антибиотик за боледуващата душа.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ