Вратарите виждат света различно
За да бъдеш сполучлив вратар в основата си се изисква да вземаш решения необикновено бързо. Сега за първи път изследване разкрива, че вратарите в действителност виждат света и обработват информацията, която получават, по друг метод от всички останали.
„ За разлика от другите футболисти, от вратарите се изисква да вземат хиляди доста бързи решения въз основа на лимитирана или непълна сетивна информация “, споделя в изказването си Майкъл Куин от Дъблинския градски университет. „ Това ни накара да предположим, че вратарите биха имат нараснала дарба да комбинират информацията от другите сетива, и тази догадка се удостовери от нашите резултати. “
Куин и сътрудниците му карат 60 участници да реагират на светлинни проблясъци, от време на време съвпадащи със звукови сигнали, и да кажат дали е имало един или два проблясъка. 20 от участниците са професионални вратари, 20 играят футбол на други позиции, а останалите са неиграещи спорта хора на сходна възраст.
Вратарите обаче се различавали доста от другите две категории – те бъркали звуците със зрението единствено когато те се появявали извънредно близо едно до друго. Разликите били трагични: до момента в който резултатите на нефутболистите и на играчите на терена били сходни, звуците трябвало да са три пъти по-близо до светкавиците, с цел да объркат вратарите.
Те явно са по-добри в разделянето на другите типове сетивни данни, което им разрешава да се съсредоточат върху това, което е значимо, когато се сблъскват с връхлитащи играчи на гръмък стадион. Проучването демонстрира също, че са и по-ефективни при обработката на объркващи данни и при оценката на времето на другите събития.
„ Предполагаме, че тези разлики произтичат от характерния темперамент на вратарската позиция, който слага на напред във времето способността за взимане на бързи решения, постоянно въз основа на частична или непълна сензорна информация “, пишат създателите.
Освен че би трябвало да се предпазят от шумовете на тълпата, вратарите употребяват звуци като удара на обувка в топка, с цел да решат какво да вършат, изключително в случай че гледката им е блокирана. Тъй като обаче звукът се популяризира по-бавно от светлината, тези шумове доближават до тях със забавяне, което може да стане доста, колкото по-далеч се прави ударът. Авторите считат, че вратарите са се научили да се оправят с метода, по който двата източника си взаимодействат, по метод, по който малко други хора го вършат. Това, което не знаят обаче, е дали това умеене се дължи само на тренирането на мозъка им или, както споделя водещият създател доктор Дейвид Макгавърн: „ Възможно ли е тези разлики в мултисензорната обработка да отразяват присъща, естествена дарба, която притегля младите играчи към вратарския пост? “
Професионалният опит на Куин предлага необикновена позиция към разликите сред вратарите и другите футболисти. Баща му, Найл Куин, преди време слага връх за най-вече маркирани голове за Ирландия, а самият Майкъл е професионален вратар, преди да стартира да учи логика на психиката.
„ Макар че доста футболисти и почитатели по света са осведомени с концепцията, че вратарите просто са „ разнообразни “ от останалите, това изследване в действителност може би е първият път, когато имаме solidni научни доказателства в поддръжка на това изказване “, споделя Макгавърн.
Екипът желае да направи спомагателни проучвания за това дали играта в отбрана или офанзива води до по-фини разлики в умствената работа на играчите. Има и въпрос за това къде тези умения могат да бъдат най-добре приложени, когато пристигна време вратарите да се пенсионират.
