За да бъдеш жената, на която вече не й пука,

За да бъдеш дамата, на която към този момент не й пука, първо би трябвало да ти пука прекалено много.

Влюбвай се неразумно, с главата напред, наричай го романтика. Защото от същинската обич боли, нали? Игнорирай това безшумно вътрешно гласче, което ти споделя да си тръгнеш. Да пуснеш. Да позволиш на дробовете си да дишат цялостно и независимо. Гледай го по какъв начин издишат, по какъв начин оставаш без мирис, преследвайки човек, който в никакъв случай няма да бъде изцяло твой. Надявай се, че нещата ще се трансформират. Приеми, че това в никакъв случай няма да се случи.
Edna предлага Маратонките, които безусловно " превзеха " света
Определяй цената си съгласно това какво мислят другите за теб. Позволи на тези, които не ти мислят положително, да споделят коя си. Продължи да търсиш тези хора, да ги оставяш да играят роля в живота ти, тъй като си слаба, тъй като не можеш да се оправиш сама със себе си. Остави ги да се държат надменно към благите жестове и помощта ти.

И най-после - предай се. Ядосай се. Обвини себе си за всичко. Запитай се за какво си такава, пожелай си да не си толкоз сензитивна. Да не чувстваш всичко по този начин мощно, надълбоко, влудяващо.

И остави болката. Нека те боли, боли, боли, до момента в който към този момент не можеш да издържаш повече.

И си кажи "Майната му! "

Вдигни ръце във въздуха и затвори сърцето си. Бъди непрекъснато в защитна позиция. Стани цинична. Кисела. Спри да търсиш околните си, даже и тези, на които в действителност им пука за теб. Наречи го "предпазване ".

Thinkstock

Бъди безразсъдна, бъди бунтарка, бъди "готиното момиче ", което не се интересува. Живей по този метод няколко седмици, няколко месеца. Замисли се коя беше преди да спре да ти пука и коя си в този момент. Какво стана с момичето, което можеше да обича откровено? Момичето, което мислеше положителното на всички? Момичето, което плачеше, когато му се плаче, момичето, което не се опасяваше, че ще бъде засегнато и разкриваше сърцето си?

И в този миг ще осъзнаеш, че да си безчувствена не е чак толкоз ужасно. Че преградите и лентите с надпис "Внимание " не са по никакъв начин сантиментални - това са неща, които те вършат извънредно самотна.

Ще схванеш, че има хубост в несъвършенството. И че няма да ни стигне един живот да открием салдото сред това да те е грижа прекомерно доста и да не ти пука напълно.

Thinkstock

И най-важното - не можеш да промениш това, което си. Винаги, някъде надълбоко в себе си, ще бъдеш дамата, на която й пука. Жената, която обича прекомерно мощно. Която усеща прекомерно надълбоко. Приеми, че може в никакъв случай да не постигнеш салдото сред прекалено много и прекомерно малко и това е в реда на нещата.

Може би ти просто си такава. И може би, това не е чак толкоз неприятно.