За човешката природа, превръщаща се в животински бяс по време

За човешката природа, превръщаща се в скотски бяс по време на война, назаем от древногръцкия пълководец и историк Тукидид (460-400 г.пр.н.е.) и неговия незабравим труд „ История на Пелопонеската война “.

(STC 24058 (B), Houghton Library, Harvard University)

§

За изменчивата човешка природа („ История на Пелопонеската война “)

 „ …Каквото става нормално при сходни условия, нищо не било спестено, ами даже го надминавало. Действително татко убивал сина си, откъсвали молители от храмовете и пред тях ги посичали, а някои починали, зазидани в храма на Дионис. До такава жестокост достигнала битката на групировките, а изглеждала още по-ужасна, тъй като тогава се показала за първи път, до момента в който по-късно от такива битки беше разтърсван, така да се каже целият елински свят и на всички места при раздори предводителите на демокрацията привличаха на помощ атиняните, а тези на олигархията – лакедемонците. И до момента в който по време на мир не биха имали мотив, нито биха били склонни да ги приканват, то в този момент, по време на войната, беше доста по-лесно спечелването на съдружници и за двете страни, когато замисляха някакъв прелом за да нанесат щета на съперника, а отсам и да извлекат полза за себе си. И в резултат на раздорите голям брой бедствия сполетяха градовете, бедствия, каквито е имало и до момента в който човешката природа остава все същата, постоянно ще има, даже да бъдат по-незначителни и да трансформират образа си, доколкото настъпват всевъзможни промени в събитията. Защото по време на мир и богатство както страните, по този начин и частните лица имат по-благородни убеждения заради това, че не попадат в насилствени усложнения. Войната обаче, като отстранява ежедневното благоденствие, учи на принуждение и приравнява метода на мислене на множеството хора към сегашното ”.

„ …А причина за всичко това е стремежът към власт, подбуден от пристрастие и самолюбие. От тях идва и склонността на избраниците към съревнование. Действително и едните, и другите заставаха отпред в градовете с благовидни слова за преимуществата както на политическото пълноправие на масите, по този начин и на здравомислието на аристокрацията, само че до момента в който на думи обявяваха, че премия за тях е грижата за общото богатство, по всевъзможен метод се бореха между тях за предимство, дръзваха на най-големи жестокости, доближиха до още по-страшни отмъщения, като не се лимитираха в границите на справедливостта и изгодата за страната, ами се съобразяваха постоянно с облагата на едната или другата формация и откакто доближиха властта било посредством нелегално гласоподаване, било с принуждение, бяха подготвени да удовлетворяват моментната си съперническа равност. Така че нито едните, нито другите държаха на благочестието и които успяваха под покритието на благопристойни думи да извършат чудовищни каузи, се ползуваха с още по-добра популярност. А неутралните жители биваха погубвани и от едните, и от другите, било тъй като не подкрепяха никого, било заради злоба, че са останали невредими ”.

§

За сменената същност на думите („ История на Пелопонеската война “)

„ …Дори нормалното значение на думите по отношение на дейностите бе променено самоволно. Безразсъдната смелост се считаше за жертвоготовно геройство, прозорливото изчакване – за благовидна форма на плашливост, здравомислието – за прикриване на безволие, а съобразяването с всяко нещо – за невалидност за нищо; безумното вилнеене се приписваше на мъжки чоп, а проектите за сигурност бяха комфортен претекст за отклонение от дейности. Негодуващият се смяташе за непроменяемо лоялен, а който му опонираше – за недоверчив. Някой, който сполучваше със скрит план, беше остроумен, а който се досещаше за него – още по-способен. А който полагаше старания да няма потребност от всички тези неща, беше обявяван за изменник по отношение на партията и изплашен от съперниците. Накратко, хвалеха този, който успяваше да изпревари в надпреварата със злодея, както и оня, който скланяше към зло човек, който не го замисляше. И не щеш ли и сродникът ставаше по-чужд от политическия сподвижник, който по-често беше абсолютно подготвен за дръзки инициативи. Защото сходни сдружения не се създаваха с поддръжката на съществуващите закони, а незаконно и с користна цел. “

§

В доста малко случаи войната я водят по авансово определен план, а по-често войната сама избира пътищата и средствата според от събитията.

Страхът отнема паметта.

За тирана и за могъщия град, господстващ над други градове, всичко, което е преференциално, е и рационално.

Считайте за щастие свободата, а за свобода – мъжеството.

В човешките взаимоотношения правото има смисъл единствено тогава, когато при изравнени сили и двете страни признават нуждата, обща и за едната, и за другата страна. В противоположен случай най-силният изисква допустимо най-многото, а слабият е заставен да се подчинява.

Да налагаш тирания е незаслужено, да се отказваш от нея обаче – рисково.

Като че ли хората се гневят повече, когато на техните права се нанася лек ущърб, в сравнение с когато биват на цяло лишавани от тях посредством принуждение. На първото му споделят: да бъдеш измамен; на второто: да отстъпиш пред по-силния.

Най-важни за военния триумф са благоразумието и цялостната хазна.

Невежата дребнавост поражда дръзка храброст, а трезвата прозорливост – нерешителност.

Никога не би трябвало да си вършим сметки с оглед предстоящите неточности на съперника, а да разчитаме единствено на личната си подготвеност за война.

Успехът във войната зависи не от оръжието, а от паричните средства, с помощта на които оръжието носи изгода.

Из: „ Избрани страници “, Тукидид, изд. „ Народна просвета “, София, 1988 година
Изображения: commons.wikimedia.org, freedomandcitizenship.columbia.edu