Бъдещето на човечеството: автократия или олигархия?
За човешката история има разнообразни възгледи. Днес е най-разпространен материалистичният, който се разделя на 2 аспекта: или марксисткият – който преглежда историята най-вече от икономическа и материална позиция (икономиката е „ базата “), а всичко друго е вторично („ надстройка “), или нереалният – съгласно който всичко, обвързвано с индивида, е безспорна естествена случайност; т.е., напълно случайно и напразно.
Но за човешката история има и различен мироглед – теистичният. Интересна е съпоставката сред тях. Материалистичният аспект на възгледа за историята ни е добре прочут, тъй като беше господстващ по време на господството на марксистката материалистическа идеология върху една част от света. Днес доминира там, където доминира демократичната идеология.
Затова е любопитно да разгледаме теистичния мироглед за човешката история, който е прочут много по-малко.
Според теистичното разбиране, историята на човечеството съставлява популярен развой сред религиозни хрумвания за Доброто и Злото. В това разбиране на индивида е предоставена роля, сравнима с тази на член на разследваща мрежа. Разликата е, че божествената мрежа приготвя огромно деяние за трансформиране на света. Всеки обособен член знае единствено това, което би трябвало да знае, с цел да извърши съответната си задача и да живее персоналния си живот. Цялостният план на интервенцията е рационално прикрит от редовите сътрудници – с цел да се избегне общ неуспех. Само центърът знае крайната цел – в този случай този център е на Небето.
Според теистите, човек е определен за велики неща и самият той добре усеща това предопределение. Затова и всеки човек е автентичен по собствен метод. Това не изключва равенството пред Бога. Но това, че хората са равни пред Бога, не значи, че са идентични.
Още от времето на Френската гражданска война от ХVІІІ век материалистите пропагандират концепцията за единството на човечеството. И това единение би трябвало да бъде прокарвано непременно.
В името на този прогрес се правят революции, преврати, радикални промени, основават се над-държавни формирования, предизвикват се разнообразни глобалистки планове – от демократични до комунистически. В тези планове основно е премахването на националните страни като спънки за това единство на човечеството, тъй като го разделят. Това разбиране е най-добре развито в известния труд на Фридрих Енгелс „ Произход на фамилията, частната благосъстоятелност и страната “ – където се преглеждат методите за заличаване на тези обществени институти.
Проблемът е, че в историята в никакъв случай не е имало единно човечество – по тази причина и никой не знае какво съставлява то. Досега единението на човечеството си остава фантазия – освен това много разрушителна. В името на това единство са водени войни, избухвали са революции и са пролети морета от кръв, като са разрушавани религиозни, политически и културни обичаи.
Постигането на единството на човечеството – наречено през днешния ден „ глобализъм “, се слага като самоцел. Предполага се, че след постигането на тази цел ще изчезнат всички несъгласия и хората ще заживеят щастливо. Тоест, това е тогавашният „ интернационализъм “ на комунистическата идеология под ново наименование. И също, както в миналото комунизмът издигаше в фетиш материалното облекчаване на индивида като гаранция за неговото благополучие, това материално облекчаване се издига като самоцел и през днешния ден.
За да се реализира тази цел, се слага за цел смесването на другите етнически, национални и религиозни общественост. Но, както виждат мнозина, смесването на другите цветове в последна сметка дава кално-сив, идентичен, еднообразен цвят. Това в последно време служи като материал дори за доста филми-антиутопии на Холивуд като „ Матрицата “, „ Елизиум “, „ Гатака “ – да не приказваме за класическите литературни антиутопии „ 1984 “ и „ Животинска плантация “ на Дж. Оруел и „ Този прелестен нов свят “ на О. Хъксли. Както е известно, създателите нерядко изпреварват както философите, по този начин и действителността в своите художествени прогнози.
В действителността, най-малко до момента, в никакъв случай и на никое място не е имало позитивно общочовешко единение. Има единствено една такава метафора – Вавилонската кула. Но даже нейният градеж (многозначително!) приключил с злополука, тъй като хората, въпреки да били „ обединени “ в едно цяло, просто говорели на разнообразни езици. Случайно или не, само че постройката на днешния Европейски парламент, съгласно замисъла на архитекта, е алюзия точно на Вавилонската кула – по този начин, както я изобразяват ренесансовите художници.
Но ето, че и през днешния ден политици и философи още веднъж ни приканват към „ единение “ на цялото човечество като някаква добра, положителна цел. Обаче нали, с цел да имаме единно човечество, по този начин или другояче, някой би трябвало да го ръководи? Без ръководство всяка една общественост, без значение дали се касае за малко селце или за цялото човечество, неизбежно ще рухне и ще се разпадне.
И по този начин, кой ще ръководи бъдещото световно човечество след неговото вероятно обединяване? Досега формите за ръководство, които са упражняване в човешката история, са 2.
Първата е автокрация (монархия): ръководство, упражнявано от един човек, – това може да е предводител, водач, крал, цар, император, деспот и т. н.
Втората е олигархат (аристокрация): ръководство на група хора, които имат нужните запаси, с цел да вземат властта.
И двете форми могат да се прикрият с демократически покров. „ Демокрация “ значи безусловно „ национална власт “, само че в действителността целият народ няма по какъв начин да ръководи. Дори днешна Швейцария, където референдумите са съвсем всекидневие, си има държавно управление – тъй като съществуват стотици и хиляди ежедневни въпроси, поради които не може да се събира всеки ден цялото население.
Така се получава алтернатива, която би трябвало да бъде позволена от бъдещето. Колкото повече автократичната власт се отдалечава от обичайна монархия – толкоз повече ще зависи от разнообразни олигархични групи. А колкото по-силна е битката вътре в олигархията, толкоз по-вероятно е властта да премине към една персона и да възникне автокрация. Какво ще избере човечеството – следва да забележим.
