За човек, изгубил стотици хиляди войници и придвижил фронтовите линии

...
За човек, изгубил стотици хиляди войници и придвижил фронтовите линии
Коментари Харесай

БГНЕС: Новини от България и Света

За човек, изгубил стотици хиляди бойци и придвижил фронтовите линии едвам с километри в една война, която продължава по-дълго от присъединяване на Съединени американски щати във Втората международна война, Владимир Путин наподобява извънредно блажен тези дни.

Сред западните стратези от дълго време се е наложила тезата, че без значение какво предприеме оттук насетне, съветският водач към този момент е жертван да излезе губещ от украинската случка. За близо четири години кървави боеве той овладя единствено към 20% от украинската територия и изцяло се провали в устрема да отхвърли на украинците правото им на държавност. Междувременно НАТО се разшири, укрепи отбранителния си капацитет и добави Финландия и Швеция към мощната си северна линия.

В взор от друга вероятност обаче Путин има учредения за самочувствие: той съумява в по-широката си цел — да раздели и отслаби това, което условно се назовава „ Западът “, страните, формиращи НАТО. Именно това, съгласно мнозина специалисти по Русия, е главната му цел още през цялото време.

Нищо не го потвърждава по-ясно от хаоса през последните седмици, когато договарянията, проведени от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, се разпаднаха в дисхармония от взаимни обвинявания от двете страни на Атлантика. Американци и европейци предложиха изцяло несъвместими мирни проекти и започнаха гневно да се упрекват, че подкопават процеса.

Разломът сред двата бряга на Атлантика се разшири още повече, откакто Тръмп дефинира Западна Европа за „ слаба “ и „ разлагаща се “ в изявление, настоявайки още веднъж, че Украйна ще би трябвало да отстъпи Донбас на нападателя — Путин. Тези думи отразяваха и новата Стратегия за национална сигурност, съгласно която Европа рискува да загуби своята „ западна еднаквост “, а приоритет на Съединени американски щати към този момент е „ възобновяване на стратегическата непоклатимост с Русия “.

За Путин това идва като коледен подарък — голям. „ Още от началото той смяташе, че НАТО няма да се задържи единен “, споделя Брус Джентлесън от Университета Дюк, някогашен консултант в Държавния департамент. „ Администрацията на Байдън и основни европейски водачи заслужават хвалба за това, че удържаха съюза и позволиха разширението на НАТО със Швеция и Финландия. Тръмп, в ролята си на улеснител, дава на Путин още по-голям късмет да раздели Запада. “

През съвсем четирите години на война — в действителност над 10, в случай че се брои и анексията на Крим през 2014 година и скритата окупация на части от Донбас — в Русия съществува надалеч по-широк консенсус в поддръжка на войната, в сравнение с Запад против нея.

След успеха на Тръмп различията освен сред Съединени американски щати и Европа, само че и вътре в американската администрация и Републиканската партия се изостриха. В Русия сходна поляризация не се следи: анкети устойчиво демонстрират 70–80% поддръжка за войната, въпреки и с разлики по съответните цели, изяснява Мария Снеговая от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания. По думите ѝ политиците във Вашингтон и Европа се заблуждават, че съветската аудитория се изморява от войната.

„ Четири години след началото ѝ не виждаме всеобщи антивоенни митинги, даже измежду съветската диаспора “, споделя тя. Според нея болшинството руснаци може да не имат вяра на пропагандните пояснения като „ денацификация “, само че и младите, и възрастните остават „ извънредно обединени “ в обвиняванията си към Запада, че е предизвикал Путин.

Путин е автократ, който смазва несъгласието, само че тези сондажи не трябва да се отхвърлят с лека ръка. „ Кремъл прави извънредно доста изследвания, с цел да следи настроенията “, споделя Томас Греъм от Съвета по външни връзки. „ Те в действителност се тревожат какво може да се случи, в случай че хората останат недоволни. “

Какво стои в основата на тази поддръжка? Според Питър Елцов от Националния защитителен университет за мнозина руснаци загубата на Украйна би била сравнима с това Съединени американски щати да изгубят част от личния си Югозапад. Нагледно доказателство е, че даже фигури като Александър Солженицин поддържат претенциите на Путин. Мнозина руснаци възприемат Киевска Рус като „ люлката на съветската цивилизация “.

Загубите на Русия не оказват предстоящото въздействие върху публичното мнение, защото Кремъл разчита главно на доброволци и наемници, постоянно с престъпно минало. Санкциите също не дават стремежи резултат: Китай и Индия към момента купуват обилни количества съветски нефт, въпреки и през обходни схеми.

„ Икономиката се утежнява, само че рецесията не е равнозначна на рецесия “, съобщи Снеговая. За да подчертае интернационалното си въздействие, Путин посети Индия дни след диалозите с американските пратеници и контракти нови покупко-продажби.

В последна сметка: на Запад съвсем никой към този момент не мисли в синхрон, до момента в който в Русия множеството хора наподобяват обединени. Зимата също работи в интерес на Москва. Всичко това разкрива по-дълбока рецесия: за десетте месеца от инаугурацията на Тръмп се оказа, че освен няма обща позиция за Украйна — може би към този момент няма и доста общ „ Запад “.

Разделението стига до полезности. Тръмп, вицепрезидентът Джей Ди Ванс и други представители на MAGA придвижването гледат на Европа като прекомерно демократична и „ размекната “. Ванс, считан за правоприемник на Тръмп, постоянно съпоставя брюкселските водачи със „ руски комисари “.

Путин от дълго време работи за разбиването на Запада. Тръмп, евентуално без да го осъзнава, трансформира това изпитание в надалеч по-постижима задача.

Според източници от Пентагона американските военни към този момент отстраняват Русия като евентуален съперник в някои учения — нещо немислимо до неотдавна.

Новата Стратегия за национална сигурност даже предизвестява, че Европа рискува „ цивилизационно изтриване “ поради миграционните си политики — намек, който мнозина поясняват като идеологическо поддържане на европейската последна десница, в това число партии, симпатизиращи на Кремъл. В документа се слага под въпрос дали днешните европейски страни въобще ще останат жизнеспособни съдружници след 20 години.

Така Вашингтон става непрогледен и непредвидим сътрудник. След внезапни завои в позициите — от твърда поддръжка за Украйна, до искане за незабавни териториални отстъпки — днешната обстановка наподобява безизходна.

Европа стартира да работи по-уверено сама: разисква се механизъм за потребление на замразени съветски активи, Германия отстрани бюджетния таван за военни разноски и се готви да построи най-мощната войска в Западна Европа.

За Берлин това е „ изменничество “, споделят представители, представени от Европейския съвет за външни връзки. Кремъл, предстоящо, приветства новия курс на Тръмп. Почти половината европейци към този момент считат американския президент за „ зложелател на Европа “. Историята на раздялите на Запада не е нова, само че в никакъв случай до момента разломът сред Съединени американски щати и Европа не е бил толкоз бездънен посред дейна война, подхранвана от Русия.

Сегашната композиция от фактори води до извод, от който Западът до неотдавна се ужасяваше:

Владимир Путин може към този момент да е постигнал успеха си. | БГНЕС

---

Анализ на Майкъл Хърш, колумнист на „ Форин Полиси “

Източник: bgdnes.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР