Мицотакис: 5% разходи за НАТО е „много, много трудна“ за изпълнение цел
За членовете на НАТО ще бъде предизвикателство да изпълнят настояванията на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да отделят по-високи разноски за защита.
Това съобщи гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис пред CNBC. Според него препоръчаната от Тръмп стойност на покачване от 5% от Брутният вътрешен продукт е цел, която той слага под въпрос дали може да бъде реализирана.
„ Мисля, че 5%, почтено казано, е доста, доста мъчно. Ако приказваме за твърди разноски за защита, мисля, че 3,5% евентуално е таванът на това, което би могло да се одобри “.
Въпреки това Мицотакис отбелязва, че границата от 5% може да бъде дълготрайна цел, в случай че под „ чадъра на разноските “ попаднат по-широките като да вземем за пример за сериозна инфраструктура.
Според разнообразни известия генералният секретар на НАТО Марк Рюте е предложил членовете да усилят разноските за защита до 3,5% от Брутният вътрешен продукт, като в същото време отделят спомагателни 1,5% за по-широки въпроси, свързани със сигурността.
Много страни от Алианса в предишното са се борили да реализират по-ниската понастоящем цел от 2%, с което си завоюваха гнева на Тръмп.
Оценките на НАТО сочат, че през 2024 година Съединени американски щати изразходват към 3,4% от своя Брутният вътрешен продукт за защита, като единствено двама други съдружници - Полша и Естония, отделят по-голям дял от икономическата си мощност за въпроси, свързани със сигурността, добавя CNBC.
Полша към този момент се ангажира да усили разноските за защита до равнище от 5% в бъдеще, до момента в който други страни са по-предпазливи и предизвестяват, че толкоз високи разноски биха могли да бъдат сложни за ръководство.
Миналата седмица немският външен министър Йохан Вадефул също уточни, че страната поддържа задачата на Тръмп. Резултатът от предлагането на Рюте е „ в действителност желаните от президента Тръмп 5%, които той счита за нужни, и ние го следваме в това отношение “, съобщи той.
Решението за новите цели за разноските за защита може да бъде взето на идната среща на върха на НАТО в края на юни.
В изявлението пред CNBC Мицотакис добави още, че Тръмп има право да изисква повече разноски за защита от съдружниците в НАТО.
„ Доналд Тръмп беше прав, когато през 2017 година сподели, че не изпълняваме справедливия си дял, тъй като ние не го вършим. Сега разбираме, че няма безвъзмезден обяд “.
По данни на НАТО предходната година Гърция е изразходвала близо 3,1% от своя Брутният вътрешен продукт за защита. Страната от години надвишава задачата от 2%, а през 2020 година стартира да усилва в допълнение разноските за защита на фона на дългогодишното напрежение със прилежаща Турция по въпроси, включващи морските граници.
„ Ние харчим повече от 3% по доста характерни аргументи и доста се застъпвахме за смяна в европейските правила, с цел да ни насърчат да можем да харчим повече “, съобщи Мицотакис, като добави, че е реализиран прочут прогрес в тази област.
Фискалните правила на Европейския съюз лимитират размера на дълга и бюджетния недостиг, които могат да бъдат поети от дадена страна членка.
Наскоро Европейска комисия предприе стъпки за облекчение на фискалните ограничавания като част от по-широк пакет от ограничения за сигурност. Според Мицотакис, е значимо да продължат и полемиките за евентуален европейски механизъм за подкрепяне на разноските за защита.
Това съобщи гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис пред CNBC. Според него препоръчаната от Тръмп стойност на покачване от 5% от Брутният вътрешен продукт е цел, която той слага под въпрос дали може да бъде реализирана.
„ Мисля, че 5%, почтено казано, е доста, доста мъчно. Ако приказваме за твърди разноски за защита, мисля, че 3,5% евентуално е таванът на това, което би могло да се одобри “.
Въпреки това Мицотакис отбелязва, че границата от 5% може да бъде дълготрайна цел, в случай че под „ чадъра на разноските “ попаднат по-широките като да вземем за пример за сериозна инфраструктура.
Според разнообразни известия генералният секретар на НАТО Марк Рюте е предложил членовете да усилят разноските за защита до 3,5% от Брутният вътрешен продукт, като в същото време отделят спомагателни 1,5% за по-широки въпроси, свързани със сигурността.
Много страни от Алианса в предишното са се борили да реализират по-ниската понастоящем цел от 2%, с което си завоюваха гнева на Тръмп.
Оценките на НАТО сочат, че през 2024 година Съединени американски щати изразходват към 3,4% от своя Брутният вътрешен продукт за защита, като единствено двама други съдружници - Полша и Естония, отделят по-голям дял от икономическата си мощност за въпроси, свързани със сигурността, добавя CNBC.
Полша към този момент се ангажира да усили разноските за защита до равнище от 5% в бъдеще, до момента в който други страни са по-предпазливи и предизвестяват, че толкоз високи разноски биха могли да бъдат сложни за ръководство.
Миналата седмица немският външен министър Йохан Вадефул също уточни, че страната поддържа задачата на Тръмп. Резултатът от предлагането на Рюте е „ в действителност желаните от президента Тръмп 5%, които той счита за нужни, и ние го следваме в това отношение “, съобщи той.
Решението за новите цели за разноските за защита може да бъде взето на идната среща на върха на НАТО в края на юни.
В изявлението пред CNBC Мицотакис добави още, че Тръмп има право да изисква повече разноски за защита от съдружниците в НАТО.
„ Доналд Тръмп беше прав, когато през 2017 година сподели, че не изпълняваме справедливия си дял, тъй като ние не го вършим. Сега разбираме, че няма безвъзмезден обяд “.
По данни на НАТО предходната година Гърция е изразходвала близо 3,1% от своя Брутният вътрешен продукт за защита. Страната от години надвишава задачата от 2%, а през 2020 година стартира да усилва в допълнение разноските за защита на фона на дългогодишното напрежение със прилежаща Турция по въпроси, включващи морските граници.
„ Ние харчим повече от 3% по доста характерни аргументи и доста се застъпвахме за смяна в европейските правила, с цел да ни насърчат да можем да харчим повече “, съобщи Мицотакис, като добави, че е реализиран прочут прогрес в тази област.
Фискалните правила на Европейския съюз лимитират размера на дълга и бюджетния недостиг, които могат да бъдат поети от дадена страна членка.
Наскоро Европейска комисия предприе стъпки за облекчение на фискалните ограничавания като част от по-широк пакет от ограничения за сигурност. Според Мицотакис, е значимо да продължат и полемиките за евентуален европейски механизъм за подкрепяне на разноските за защита.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




