Станислав Божанков разказва за болката
" За болката (една сложна колекция) " е насловът на изложбата живопис и графика на Станислав Божанков, която се открива с вернисаж на 6 март от 17,30 ч. в Къщата музей " Димитър Пешев " в родния град на художника - Кюстендил. В навечерието на събитието Станислав Божанков споделя своите страсти и размишления, подбудени от визитата му в Освиенцим, този, " самичък по себе си, Музей на Общочовешката Рана ".
" В актуалната галерия са показани работи от няколко цикъла с изключително значение за мен. И освен тъй като минават през цялото ми наличие и тема, освен тъй като са част от софтуерните ми опити, само че и тъй като са мъчително локализирани при започване на пътя ми като художник. Сериите " Портретувани фосили ", " Предчувствия за портрет " и " Опит за хвърчене ", зародили в средата на 90-те години по време на следването ми в Академията за изящни изкуства в Краков, са продължени в посланията си със напълно новия и непоказван към момента цикъл " Кошмари " (2024). Пряката причина е едно мое посещаване в концентрационния лагер в Освиенцим, покрай Краков.
Самите работи се появиха напълно непринудено и, несъмнено, след шока и дългата, въпреки и невидима, контузия от видяното и почувстваното там - в самия център на пъкъла. Травма, преживявана последователно и преодолявана интелектуално и прочувствено по само вероятния метод - с положителни сили и удвоена креативност. Освиенцим - един, самичък по себе си, Музей на Общочовешката Рана, една мъчно разбираема сбирка на болката, сложена във времето като срамно удостоверение за свирепа нецивилизованост. След Моцарт, Гьоте, Бетовен, Шопен, Микеланджело, Рембранд, Айнщайн, Коперник... Това беше в средата на 90-те... Втори път не се осмелих да отида.
Та там, може би, са част от корените на дългите ми серии от портретувани фосили и глави, преминаващи през годините - самобитни интуиции за портрети, метафорични визии, събиращи в себе си цялата гама от страсти, жестове и човешки положения, цялата застинала истина за нашето физическо и духовно престояване, в подтекста на трагичните положения на биологията и Духа ни. И съдържащи една особена мистика, предавана от портретите, обладани от нереалната магма на персоналната мъка - глави, вглъбени в своята достигната " безкрайност ", докосвана само от сизифовските ни очаквания и непостижимата последователност на живеенето. Артистични резултати, приели формата на портретувани самотни вкаменелости, настоятелно и трагично напомнящи на цялата ни същина дефинициите ни за смисъл, за положително и зло... В един характерен синергичен " танц " всред нас (посещаващите живи) и останалите вечно там... "
Станислав Божанков е роден през 1966 година в Кюстендил. Завършва графика в Академията за изящни изкуства " Ян Матейко " в Краков, Полша, в студиото на проф. Анджей Пийч. Работи в региона на живописта, рисунката, графиката и инсталацията. Участия в към 400 изложения (биеналета, триеналета, кураторски планове и др.) във Филаделфия, Тайпе, Майданек, Сеул, Ню Йорк, Любляна, Куала Ломпур, Истанбул, Люксембург, Москва, Ибиса, Канагава, Берлин, Париж, Шанхай, Брюксел и други
Има 45 интернационалните и национални награди, измежду тях: 1993 - Варна, Международно биенале на графиката - " Голяма премия за млад художник " ; 2003 - Ню Йорк, " The Pollock-Krasner Foundation Grant " (живопис); 2007 - Ню Йорк, " The Pollock-Krasner Foundation Grant " (графика и рисунка); 2012 - Tuzla, Bosnia and Hercegovina - " Grand Prix ", International Exhibition of Modern and Contemporary Miniature Art; 2022 - " GOLD LIST - Top Contemporary Artists of Today " - селекция на списание " Art Market Magazine " за 2022 г.; 2023 - First International Prize DONATELLO, Borghese Palace, Флоренция, Италия; 2024 - Национална галерия, Сливен - Награда на Съюза на българските художници.
Негови творби се намират в над 50 обществени сбирки, музеи, библиотеки; Полша, България, Румъния, Белгия, Малайзия, Eгипет, Съединени американски щати, Тайван, Турция, Италия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Корея, Китай... както и в сбирките на градските галерии в Кюстендил, Плевен, Пазарджик, Враца, Монтана, Сливен.
" В актуалната галерия са показани работи от няколко цикъла с изключително значение за мен. И освен тъй като минават през цялото ми наличие и тема, освен тъй като са част от софтуерните ми опити, само че и тъй като са мъчително локализирани при започване на пътя ми като художник. Сериите " Портретувани фосили ", " Предчувствия за портрет " и " Опит за хвърчене ", зародили в средата на 90-те години по време на следването ми в Академията за изящни изкуства в Краков, са продължени в посланията си със напълно новия и непоказван към момента цикъл " Кошмари " (2024). Пряката причина е едно мое посещаване в концентрационния лагер в Освиенцим, покрай Краков.
Самите работи се появиха напълно непринудено и, несъмнено, след шока и дългата, въпреки и невидима, контузия от видяното и почувстваното там - в самия център на пъкъла. Травма, преживявана последователно и преодолявана интелектуално и прочувствено по само вероятния метод - с положителни сили и удвоена креативност. Освиенцим - един, самичък по себе си, Музей на Общочовешката Рана, една мъчно разбираема сбирка на болката, сложена във времето като срамно удостоверение за свирепа нецивилизованост. След Моцарт, Гьоте, Бетовен, Шопен, Микеланджело, Рембранд, Айнщайн, Коперник... Това беше в средата на 90-те... Втори път не се осмелих да отида.
Та там, може би, са част от корените на дългите ми серии от портретувани фосили и глави, преминаващи през годините - самобитни интуиции за портрети, метафорични визии, събиращи в себе си цялата гама от страсти, жестове и човешки положения, цялата застинала истина за нашето физическо и духовно престояване, в подтекста на трагичните положения на биологията и Духа ни. И съдържащи една особена мистика, предавана от портретите, обладани от нереалната магма на персоналната мъка - глави, вглъбени в своята достигната " безкрайност ", докосвана само от сизифовските ни очаквания и непостижимата последователност на живеенето. Артистични резултати, приели формата на портретувани самотни вкаменелости, настоятелно и трагично напомнящи на цялата ни същина дефинициите ни за смисъл, за положително и зло... В един характерен синергичен " танц " всред нас (посещаващите живи) и останалите вечно там... "
Станислав Божанков е роден през 1966 година в Кюстендил. Завършва графика в Академията за изящни изкуства " Ян Матейко " в Краков, Полша, в студиото на проф. Анджей Пийч. Работи в региона на живописта, рисунката, графиката и инсталацията. Участия в към 400 изложения (биеналета, триеналета, кураторски планове и др.) във Филаделфия, Тайпе, Майданек, Сеул, Ню Йорк, Любляна, Куала Ломпур, Истанбул, Люксембург, Москва, Ибиса, Канагава, Берлин, Париж, Шанхай, Брюксел и други
Има 45 интернационалните и национални награди, измежду тях: 1993 - Варна, Международно биенале на графиката - " Голяма премия за млад художник " ; 2003 - Ню Йорк, " The Pollock-Krasner Foundation Grant " (живопис); 2007 - Ню Йорк, " The Pollock-Krasner Foundation Grant " (графика и рисунка); 2012 - Tuzla, Bosnia and Hercegovina - " Grand Prix ", International Exhibition of Modern and Contemporary Miniature Art; 2022 - " GOLD LIST - Top Contemporary Artists of Today " - селекция на списание " Art Market Magazine " за 2022 г.; 2023 - First International Prize DONATELLO, Borghese Palace, Флоренция, Италия; 2024 - Национална галерия, Сливен - Награда на Съюза на българските художници.
Негови творби се намират в над 50 обществени сбирки, музеи, библиотеки; Полша, България, Румъния, Белгия, Малайзия, Eгипет, Съединени американски щати, Тайван, Турция, Италия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Корея, Китай... както и в сбирките на градските галерии в Кюстендил, Плевен, Пазарджик, Враца, Монтана, Сливен.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ