България едва ли ще приеме еврото през януари 2024-а
За България ще е мъчно на одобри еврото толкоз скоро, както се възнамерява. Беше изгубено доста време в разнообразни политически противоборства и това време не може да бъде върнато и ще бъде мъчно да успеем в периода на януари 2024 година. " Ако не успеем да го създадем, то ще бъде, тъй като не сме положили задоволително старания ". Това съобщи професор Стефан Петранов, някогашен началник на най-старата катедра по стопанска система в България към Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски " в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.
" В монография, която обрисува пътят на България към еврото и която ще излезе през идващия месец, групов труд на катедрата по стопанска система на СУ, се преглеждат разнообразни въпроси и трудности по пътя ни към еврозоната. Разглежда се проблематиката на еврозоната от разнообразни гледни точки. Изследвали сме, и предстоящите позитиви от приемането на България в еврозоната, и вероятните опасности. Балансът е в интерес на позитивите ", разяснява професорът.
По думите на Петранов един от вероятните опасности, който се разяснява доста необятно е инфлацията, която би настъпила от влизането ни в еврозоната, само че измежду наши проучвания този риск не е доста огромен. Възможно е да има повишаване на цените, само че за малко. Друг риск е възможното усилване на присъединяване на България в съюза на финансовите пазари, което може да докара до приключване на портфейлни вложения от страната, което зависи въпреки всичко от България и не е наложително да се осъществя.
" Рисковете обаче се компенсират от изгодите, които ще получим - те са намаляването на лихвите, което чакаме да стане, понижаване на лихвите по държавните заеми. Това е значително преимущество. Ще намалеят транзакционните заплащания, всички валутни преводи ".
Според него може да се чака усилване на задграничните вложения в България, след приемането ни в еврозоната.
Валутният ръб
" Той изигра и продължава да играе позитивна роля в българската стопанска система - той е механизмът който да извади България от интервала на хиперинфлация, която преживявахме в годините от 1996 - 97 година, когато годишната инфлация беше стотици проценти. Механизмът, който ни извади от тази рецесия беше валутният ръб и през целия интервал играе основна роля ", съобщи той.
Какво ще се случи със средствата, които стоят като поръчител за българската валута и са благосъстоятелност на всички ни?
" Тази средства не остават свободни: част от тях евентуално ще би трябвало да отидат като запаси в ЕЦБ, в случай че България стане член на еврозоната. Голяма част от тях ще бъдат разполагаем на държавното управление и то ще оперира с тях. Сумата е основна - от порядъка на десетки милиарди лв. и в спешни интервали в обществените финанси, те ще могат да бъдат употребявани ", разяснява Петранов.
Пеканов: България няма да обедее откакто приемем еврото
Tой чака да има повече контролни механизми
Икономическото обучение в България
" От позиция на образованието, самият факт, че катедрата по стопанска система към СУ е учредена преди 120 години е забавен, тъй като множеството стопански катедри в Европа са основани точно по това време. Това е показателно за това по какъв начин нашите прародители са били отворени за света ", съобщи той.
Има задоволително висок интерес на младежите към стопански науки, което е обяснимо, тъй като доста специалности са свързани с стопанската система, бизнеса, счетоводство, а това са дисциплини от стопанския факултет.
" В монография, която обрисува пътят на България към еврото и която ще излезе през идващия месец, групов труд на катедрата по стопанска система на СУ, се преглеждат разнообразни въпроси и трудности по пътя ни към еврозоната. Разглежда се проблематиката на еврозоната от разнообразни гледни точки. Изследвали сме, и предстоящите позитиви от приемането на България в еврозоната, и вероятните опасности. Балансът е в интерес на позитивите ", разяснява професорът.
По думите на Петранов един от вероятните опасности, който се разяснява доста необятно е инфлацията, която би настъпила от влизането ни в еврозоната, само че измежду наши проучвания този риск не е доста огромен. Възможно е да има повишаване на цените, само че за малко. Друг риск е възможното усилване на присъединяване на България в съюза на финансовите пазари, което може да докара до приключване на портфейлни вложения от страната, което зависи въпреки всичко от България и не е наложително да се осъществя.
" Рисковете обаче се компенсират от изгодите, които ще получим - те са намаляването на лихвите, което чакаме да стане, понижаване на лихвите по държавните заеми. Това е значително преимущество. Ще намалеят транзакционните заплащания, всички валутни преводи ".
Според него може да се чака усилване на задграничните вложения в България, след приемането ни в еврозоната.
Валутният ръб
" Той изигра и продължава да играе позитивна роля в българската стопанска система - той е механизмът който да извади България от интервала на хиперинфлация, която преживявахме в годините от 1996 - 97 година, когато годишната инфлация беше стотици проценти. Механизмът, който ни извади от тази рецесия беше валутният ръб и през целия интервал играе основна роля ", съобщи той.
Какво ще се случи със средствата, които стоят като поръчител за българската валута и са благосъстоятелност на всички ни?
" Тази средства не остават свободни: част от тях евентуално ще би трябвало да отидат като запаси в ЕЦБ, в случай че България стане член на еврозоната. Голяма част от тях ще бъдат разполагаем на държавното управление и то ще оперира с тях. Сумата е основна - от порядъка на десетки милиарди лв. и в спешни интервали в обществените финанси, те ще могат да бъдат употребявани ", разяснява Петранов.
Пеканов: България няма да обедее откакто приемем еврото
Tой чака да има повече контролни механизми
Икономическото обучение в България
" От позиция на образованието, самият факт, че катедрата по стопанска система към СУ е учредена преди 120 години е забавен, тъй като множеството стопански катедри в Европа са основани точно по това време. Това е показателно за това по какъв начин нашите прародители са били отворени за света ", съобщи той.
Има задоволително висок интерес на младежите към стопански науки, което е обяснимо, тъй като доста специалности са свързани с стопанската система, бизнеса, счетоводство, а това са дисциплини от стопанския факултет.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ