За България може да се каже, че е свободна страна.

" За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна независимост.
По устройство е страна, в която всеки се устройва както откри.
Намира се на кръстопътя на дребните упоритости.
Населението ѝ се състои от някогашни, настоящи и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават прошка на някогашните, а бъдещите – на сегашните.
Страната е разграничена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона отзиви, като всяко настрана мнение предстои на разединение.
Разположена е сред границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.
Снабдена е с железници, посредством които най-лесно се стига до злополука.
Има положителни и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ избират да вървят по кривите, тъй като са по-утъпкани.
Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.
Столицата има публични здания и улици, като улиците са цялостни с уличници, а публичните здания - с общественици. Случва се обаче и противоположното – уличниците се настаняват в публичните здания, а обществениците се пращат на улицата.
Страната има държавен строй, само че самият строй не върви под строй.
Държавата се ръководи от хора, съгласно случая. Случаите пък се ръководят от инцидентни хора.
България търгува с всички. Но случва се и противоположното – всички да търгуват с България.
Националният лозунг на страната е „ Съединението прави силата “, подложен върху разединеното Народно заседание, на което му е нужно да откри една мощ, която да му направи съединението.
Държавният лозунг на нацията пък е „ Боже пази България “. В случая Бог е претрупан да пази България евентуално тъй като другите са заети да си пазят частните ползи. "

в. " Щурец ", 1933 г.