Готова ли е здравната система в България за климатичните промени
За създателя Зорница Спасова e част от, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването, има докторска степен по компетентност " Климатология " в СУ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. " Капитал " препечатва публикацията й със съкращения.
През 2015 година Световната здравна организация (СЗО), взаимно със Секретариата на Рамковата спогодба на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) започва плана " Климатични промени и здраве - профил на страните ". Този профил дава резюме на наличните доказателства за климатичните рискове, здравните уязвимости, въздействията върху здравето и досегашния прогрес в напъните на здравния бранш за осъществяване на устойчива към климатичните промени здравна система. През 2022 година за първи път бе оповестен профил за България.
В отчета са обрисувани главните здравни опасности от климатичните промени в страната - това са въздействията върху здравето от рисковите климатични феномени и заболявания, свързани с тях. Посочено е, че незадоволително изучено и/липсват данни върху въздействието на климатичните промени върху здравните заведения и инфраструктура, резултатът върху здравната система и въздействието върху здравето на провокирания от климатичните промени демографски напън.
Екстремни метеорологични феномени, свързани със здравето и резултатите от тях
Специфичните прогнози за България са обрисувани в два сюжета до 2100 година " Обичаен бизнес " с високи излъчвания (RCP8.5) и сюжет " два градуса " с бързо понижаване на световните излъчвания (RCP2.6).
Реклама
Високите температури. Рисковете за здравето от топлинния стрес включват дехидратация, обрив, крампи, топлинно безсилие, топлинен удар и гибел. Излагането на популацията на топлинен стрес евентуално ще нарасне в бъдеще, заради ускорената урбанизация (и обвързвания с това резултат на градския топлинен остров), стареенето на популацията и изменението на климата, което усилва вероятността от продължителни горещи талази.
При сюжет с високи излъчвания смъртността, обвързвана с топлината, при хора над 65 година се чака да нарасне до към 15 смъртни случая на 100 000 до 2080 година спрямо съвсем нула сред 1961 и 1990 година Намаляването на излъчванията може да ограничи тези смъртни случаи до малко под 3 на 100 000 през 2080 година
При сюжет с високи излъчвания се планува спомагателните смъртни случаи, свързани с топлината, да набъбнат до 3463 през 2071 - 2099 година от 1150 годишно понастоящем. Намаляването на излъчванията би могло да понижи тези смъртни случаи до 1742.
Безопасност на храните. Проблемите с сигурността и осигуреността на храните могат да доведат до недохранване, дефицит на микроелементи, развиване на някои хронични незаразни болести (ХНБ), заболявания, пренасяни посредством храна, и гибел. Повишаването на температурите може да докара и до увеличение на болесттите, породени от развалена храна заради нередовност на хладилното съоръжение при транспортиране/ предпазване и по-чести случаи на салмонела.
Реклама
Чиста и безвредна вода. Изменението на климата усилва интензивността и периодичност на рисковите метеорологични феномени, в това число суша и наводнения, които могат да обиден водоснабдителната и канализационната инфраструктура, да замърсят водата с фекалии и бактерии (напр. E. coli, салмонела). Повишаването на температурите и количеството на преваляванията могат да доведат и до замърсяване на водата с Vibrio бактерии или разцвет на водорасли. Има нужда от ремонт на инфраструктурата и използване на интегрирано ръководство на водните запаси и интегрирано ръководство на риска от наводнения и суши.
Векторно излъчени болести. В България локалното задължение на маларията е отстранено повече от 55 година Въпреки това съществува евентуален риск от наново определяне на локално предаване на малария в страната. Понастоящем уязвимостта се разпознава като умерена и би трябвало да бъде непрестанно следена.
Замърсяването на въздуха. Фините прахови частици (ФПЧ), които проникват надълбоко в дихателните пътища, усилват смъртността от респираторни инфекции, белодробен рак и сърдечно-съдови болести. Замърсяването на въздуха е един от най-големите световни опасности за здравето. В България броят на умрелите поради замърсен въздух през 2016 година надвишава 8600. Всички 10 най-големи града в България, за които СЗО разполага с данни за замърсяването на въздуха, са имали годишни равнища на замърсяване с ФПЧ2,5 над рекомендациите за пределно-допустими равнища.
Често се споделя, че " това, което е положително за климата, е положително и за здравето ". Така въвеждането на ограничения, ориентирани към понижаване на парниковите газове и акомодация към климатичните промени, e с капацитет по едно и също време да докара до огромни, незабавни изгоди за публичното здраве. А здравето, сложено на фокус, може да се трансформира в всесилен мотиватор при използването на политики за акомодация и намаляване към изменението на климата, се показва в отчета.
Замърсяването на въздуха е един от най-големите световни опасности за здравето. Всички 10 най-големи града в България имат годишни равнища на замърсяване над нормите,
През 2015 година Световната здравна организация (СЗО), взаимно със Секретариата на Рамковата спогодба на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) започва плана " Климатични промени и здраве - профил на страните ". Този профил дава резюме на наличните доказателства за климатичните рискове, здравните уязвимости, въздействията върху здравето и досегашния прогрес в напъните на здравния бранш за осъществяване на устойчива към климатичните промени здравна система. През 2022 година за първи път бе оповестен профил за България.
В отчета са обрисувани главните здравни опасности от климатичните промени в страната - това са въздействията върху здравето от рисковите климатични феномени и заболявания, свързани с тях. Посочено е, че незадоволително изучено и/липсват данни върху въздействието на климатичните промени върху здравните заведения и инфраструктура, резултатът върху здравната система и въздействието върху здравето на провокирания от климатичните промени демографски напън.
Екстремни метеорологични феномени, свързани със здравето и резултатите от тях
Специфичните прогнози за България са обрисувани в два сюжета до 2100 година " Обичаен бизнес " с високи излъчвания (RCP8.5) и сюжет " два градуса " с бързо понижаване на световните излъчвания (RCP2.6).
Реклама
Високите температури. Рисковете за здравето от топлинния стрес включват дехидратация, обрив, крампи, топлинно безсилие, топлинен удар и гибел. Излагането на популацията на топлинен стрес евентуално ще нарасне в бъдеще, заради ускорената урбанизация (и обвързвания с това резултат на градския топлинен остров), стареенето на популацията и изменението на климата, което усилва вероятността от продължителни горещи талази.
При сюжет с високи излъчвания смъртността, обвързвана с топлината, при хора над 65 година се чака да нарасне до към 15 смъртни случая на 100 000 до 2080 година спрямо съвсем нула сред 1961 и 1990 година Намаляването на излъчванията може да ограничи тези смъртни случаи до малко под 3 на 100 000 през 2080 година
При сюжет с високи излъчвания се планува спомагателните смъртни случаи, свързани с топлината, да набъбнат до 3463 през 2071 - 2099 година от 1150 годишно понастоящем. Намаляването на излъчванията би могло да понижи тези смъртни случаи до 1742.
Безопасност на храните. Проблемите с сигурността и осигуреността на храните могат да доведат до недохранване, дефицит на микроелементи, развиване на някои хронични незаразни болести (ХНБ), заболявания, пренасяни посредством храна, и гибел. Повишаването на температурите може да докара и до увеличение на болесттите, породени от развалена храна заради нередовност на хладилното съоръжение при транспортиране/ предпазване и по-чести случаи на салмонела.
Реклама
Чиста и безвредна вода. Изменението на климата усилва интензивността и периодичност на рисковите метеорологични феномени, в това число суша и наводнения, които могат да обиден водоснабдителната и канализационната инфраструктура, да замърсят водата с фекалии и бактерии (напр. E. coli, салмонела). Повишаването на температурите и количеството на преваляванията могат да доведат и до замърсяване на водата с Vibrio бактерии или разцвет на водорасли. Има нужда от ремонт на инфраструктурата и използване на интегрирано ръководство на водните запаси и интегрирано ръководство на риска от наводнения и суши.
Векторно излъчени болести. В България локалното задължение на маларията е отстранено повече от 55 година Въпреки това съществува евентуален риск от наново определяне на локално предаване на малария в страната. Понастоящем уязвимостта се разпознава като умерена и би трябвало да бъде непрестанно следена.
Замърсяването на въздуха. Фините прахови частици (ФПЧ), които проникват надълбоко в дихателните пътища, усилват смъртността от респираторни инфекции, белодробен рак и сърдечно-съдови болести. Замърсяването на въздуха е един от най-големите световни опасности за здравето. В България броят на умрелите поради замърсен въздух през 2016 година надвишава 8600. Всички 10 най-големи града в България, за които СЗО разполага с данни за замърсяването на въздуха, са имали годишни равнища на замърсяване с ФПЧ2,5 над рекомендациите за пределно-допустими равнища.
Често се споделя, че " това, което е положително за климата, е положително и за здравето ". Така въвеждането на ограничения, ориентирани към понижаване на парниковите газове и акомодация към климатичните промени, e с капацитет по едно и също време да докара до огромни, незабавни изгоди за публичното здраве. А здравето, сложено на фокус, може да се трансформира в всесилен мотиватор при използването на политики за акомодация и намаляване към изменението на климата, се показва в отчета.
Замърсяването на въздуха е един от най-големите световни опасности за здравето. Всички 10 най-големи града в България имат годишни равнища на замърсяване над нормите,
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ