Натиск, неосведоменост или просто манипулация?
За анахронизъм, за отживялост е безпричинно да се мисли и приказва
В последните дни още веднъж се заприказва за унищожаване на спомагателното заплащане по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), наричано, неизвестно за какво, „ клас “. Работодателският напън или некомпетентност още веднъж са в основата на публичността на тематиката.
Този път тя е официализирана не през ангажираност на вицепремиер, посипал си главата с пепел след това при явно неверния ход (което му прави чест), а през публични писма от представителните работодателски организации до президента на Република България, до народните представители, до Върховните съдилища, до Висшия адвокатски съвет, Омбудсмана на Републиката, изобщо до който можете дза се сетите с някакви пълномощия по законодателството или вероятно с право да сезира Конституционния съд с искане за оповестяване на противоконститоционността на текст от Кодекса на труда (чл. 244,т. 2 КТ) върху който се основава посочената НСОРЗ.
Да не забравим и импортираното в НСТС съответно предложение за изменение и допълнение на член 244 КТ. Тоест офанзивата е повсеместна. По всички фронтове – Конституционен съд, законодателна смяна и медиен вик.
Да забележим настояванията.
І. Основно е изказванието че, чл.244 т. 2 КТ бил в несъгласие с чл.48, алинея 5 от Конституцията.
Твърди се също по този начин (в претекстовете към законопроекта импортиран в НСТС), че настоящият чл.244 КТ се съдържал и в анулирания през 1992 година текст на чл.244 КТ, от което се вършат заключения, че е следвало да бъде анулиран още тогава, че е „ заварен “ и следва да се приложи §3 от Преходните и заключителните разпореждания на Конституцията от 1991 година, съгласно който наредбите на заварените закони се ползват, единствено в случай че не й опонират.
Тези изказвания са неоснователни.
Чл.244 КТ е напълно променен през 1992 година (ДВ, бр.100/1992 г.) т.е. по време на настоящата Конституция. Тоест, в този момент настоящият текст не е „ заварен “ по смисъла на §3 от Конституция на Република България. Нещо повече, близо година след приемането й, Народното събрание го е изменило, като от член с три алинеи, първата от която с 5 точки, го е „ свил “ до един член с две точки. По наше мнение няма несъгласие сред член 48, алинея 5 Конституция на Република България и чл.244, т.2 КТ!
Конституционният текст споделя, че „ …минимално трудово заплащане “ и заплащането, което би трябвало да подхожда на осъществената работа, се реализират „ …при условия и по ред, избрани със закон. “
Е добре, а какво „ споделя “ член 244 КТ?
В т.1 и съгласно делегацията от чл.48, ал.5 Конституция на Република България той дава право на Министерския съвет да дефинира минималната работна заплата за страната.
В т. 2 КТ и съгласно насоките от Конституция на Република България, че заплащането би трябвало да подхожда на осъществената работа „ … при условия и по ред избрани със закон… “, той „ споделя “, че „ …видовете и минималните размери на спомагателните трудови хонорари и на компенсациите по трудовото правно отношение, доколкото не са избрани с този кодекс се дефинират от Министерския съвет. Тоест и в тази посока на конституционната наредба, посредством законова делегация се стига до НСОРЗ и нейният чл.12 издадена от Министерския съвет.
За каква противокоонституционност става дума?
ІІ. Изглежда водени от същите подозрения работодателите не чакат субектите с право на искане пред Конституционния съд да одобряват предложенията им, а вършат различен ход – внасят в НСТС предложение за изменение на член 244 КТ. Така де, в случай че няма излаз от единия път, да потърсим и авариен подобен по различен път.
Какви са претекстовете в законопроекта? Част от тях се съдържат и в писмата до другите институции, за които стана дума нагоре. Освен аргумента за притивоконституционност, са употребявани още причини за дискриминация, за „ анахроничност “ и несъмнено дежурния „ това го нема по Европата “.
1. 12 НСОРЗ бил „ Анахронизъм “ или „ както е посочено в претекстовете към законопроекта за изменение на член 244 КТ „ остаряло трудово законодателство “ – т.е. нещо, което е отживялост, което не подхожда на времето си.
НСОРЗ, респ. спомагателното заплащане по чл.12, са признати през 2007 година, директно след приемането на България в Европейски Съюз, след близо 3-годишни договаряния в системата на НСТС.
Философията на възнаграждението се построява върху две взаимно свързани опори, съставни елементи:
– добит трудов стаж и
– съществуване на професионален опит,
като водещо е мястото на професионалния опит.
Това заплащане е друго по наличие и философия от съществувалото дотогава заплащане, известно като „ клас “, което се дължеше единствено и само за насъбран трудов стаж. В тази връзка непозволено, безпричинно възнаграждението по чл.12 НСОРЗ, се посочва „ клас “.
Тоест за анахронизъм, за отживялост е безпричинно да се мисли и приказва.
2. Възнаграждението нямало аналог в европейски мащаб!
Ние построяваме и променяме правната си система, респ. съответните регулации, не в сходство с това дали някакъв нейн детайл съществува или не в дадена страна. Подобен мотив не може да бъде обсъждан, като водещ, или с решаваща мощ и тежест.
Още повече, няма и правни учредения, произлизащи от Европейски Съюз, които да ни не разрешават да го въведем в деяние.
Само по себе си изказванието, че нямало „ аналог “ на това заплащане в европейски мащаб е погрешно. Напротив в редица страни, включително и в Европейски Съюз, сходни, аналогични, спомагателни хонорари има. Отделен въпрос е по какъв начин те се вкарват в практиката – през групово или самостоятелно договаряне и до каква степен то е допустимо в нашата процедура, или посредством минимални гаранции от страната, посредством правото.
За развиването на нашите индустриални връзки няма смисъл да приказваме. Няма да сочим и откритите, безпардонни прояви на антисиндикализъм, които попречват договарянето – откритата опозиция по отношение на КТД, включително минималните осиг. прагове са задоволителен образец в това отношение.
3. Третият мотив е обвързван с равнопоставеността сред работещи, т.е. той е в полето на дискриминирането. Опира на две основи:
А/ равнопоставеност сред служащи и чиновници, чиито връзки се уреждат от Кодекса на труда, и чиновници, чиито връзки се уреждат от закона за държавния чиновник (ЗДСл) и се финансират от държавния и локалните бюджети. Аргументът е да премахнем възнаграждението, с цел да премахнем неравнопоставеността сред държавните служитили и работниците/служителите.
За унищожаване на сходните (на възнаграждението по чл.12 НСОРЗ) заплащане по Закона за правосъдната власт – чл.219 Закон за съдебната власт и по член 213 Закона за защитата и въоръжените сили на РБългария обаче и дума не се загатва. А те по своята същина са същите. Само дето парите за тях идват от бюджета.
Всъщност този мотив прави неприемливо приравняване на две разнообразни по своята същина правни отношения – гражданско-правно и административно.
Б/ равнопоставеност сред „ млади “ и „ остарели “ служащи и чиновници в трудови правни отношения. В тази посока се премълчава обстоятелството, че разграничението, а не неравнопоставянето, следва от самата правна норма, а не от метода на използването й, което има значително значение с оглед квалификацията за дискриминация.
Очевидно се манипулира концепцията и наличието на дискриминирането, включително определението й. Дискриминацията произтича от нееднакво използване на правна норма, а не от самата правна норма.
Тоест дискриминирането е неправилна процедура по използването на правна норма, а не самата норма.
Все в тази посока не може да се приказва и за извършване на идентична активност, защото в природата на възнаграждението е заложена концепцията и философията за по-високо качество и количество на осъществената работа с оглед насъбрания през по-продължителния трудов стаж по специалността професионален опит. Нещо което по натурален метод, както споменахме нагоре, се отразява на количеството и качеството, което е плод на осъществената работа.
Заблуждаващо, потвеждащо, манипулативно е и изказванието, че премахването на възнаграждението по член 12 НСОРЗ, което неизвестно за какво назовават „ клас “, щяло да сътвори „ …възможност за връщане на трудовия пазар на служащи и служигтели, чието наемане е препятствано понастоящем “?!
4. И най-после, НСОРЗ е призната въз основа на член 244,т.2 КТ и още на един текст от Кодекса на труда, който работодателите премълчават. Според §2 от НСОРЗ:
„ Наредбата се издава на съображение член 244, т. 2 и член 261 от Кодекса на труда и § 121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.).
Тоест има две законови учредения за издаването й.
Надяваме се, че следващата манипулативна офанзива на работодателските организации против правата на хората на труда ще отмине.
По една или друга причина политиците ще я загърбят.
Но това не значи, че не са податливи на нея и, че след време тя няма да бъде възприета от тях с „ нови “ и „ безапелационни “ причини.
А това значи че би трябвало да се дава отпор на сходни офанзиви, включително и посредством митинги.
В последните дни още веднъж се заприказва за унищожаване на спомагателното заплащане по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), наричано, неизвестно за какво, „ клас “. Работодателският напън или некомпетентност още веднъж са в основата на публичността на тематиката.
Този път тя е официализирана не през ангажираност на вицепремиер, посипал си главата с пепел след това при явно неверния ход (което му прави чест), а през публични писма от представителните работодателски организации до президента на Република България, до народните представители, до Върховните съдилища, до Висшия адвокатски съвет, Омбудсмана на Републиката, изобщо до който можете дза се сетите с някакви пълномощия по законодателството или вероятно с право да сезира Конституционния съд с искане за оповестяване на противоконститоционността на текст от Кодекса на труда (чл. 244,т. 2 КТ) върху който се основава посочената НСОРЗ.
Да не забравим и импортираното в НСТС съответно предложение за изменение и допълнение на член 244 КТ. Тоест офанзивата е повсеместна. По всички фронтове – Конституционен съд, законодателна смяна и медиен вик.
Да забележим настояванията.
І. Основно е изказванието че, чл.244 т. 2 КТ бил в несъгласие с чл.48, алинея 5 от Конституцията.
Твърди се също по този начин (в претекстовете към законопроекта импортиран в НСТС), че настоящият чл.244 КТ се съдържал и в анулирания през 1992 година текст на чл.244 КТ, от което се вършат заключения, че е следвало да бъде анулиран още тогава, че е „ заварен “ и следва да се приложи §3 от Преходните и заключителните разпореждания на Конституцията от 1991 година, съгласно който наредбите на заварените закони се ползват, единствено в случай че не й опонират.
Тези изказвания са неоснователни.
Чл.244 КТ е напълно променен през 1992 година (ДВ, бр.100/1992 г.) т.е. по време на настоящата Конституция. Тоест, в този момент настоящият текст не е „ заварен “ по смисъла на §3 от Конституция на Република България. Нещо повече, близо година след приемането й, Народното събрание го е изменило, като от член с три алинеи, първата от която с 5 точки, го е „ свил “ до един член с две точки. По наше мнение няма несъгласие сред член 48, алинея 5 Конституция на Република България и чл.244, т.2 КТ!
Конституционният текст споделя, че „ …минимално трудово заплащане “ и заплащането, което би трябвало да подхожда на осъществената работа, се реализират „ …при условия и по ред, избрани със закон. “
Е добре, а какво „ споделя “ член 244 КТ?
В т.1 и съгласно делегацията от чл.48, ал.5 Конституция на Република България той дава право на Министерския съвет да дефинира минималната работна заплата за страната.
В т. 2 КТ и съгласно насоките от Конституция на Република България, че заплащането би трябвало да подхожда на осъществената работа „ … при условия и по ред избрани със закон… “, той „ споделя “, че „ …видовете и минималните размери на спомагателните трудови хонорари и на компенсациите по трудовото правно отношение, доколкото не са избрани с този кодекс се дефинират от Министерския съвет. Тоест и в тази посока на конституционната наредба, посредством законова делегация се стига до НСОРЗ и нейният чл.12 издадена от Министерския съвет.
За каква противокоонституционност става дума?
ІІ. Изглежда водени от същите подозрения работодателите не чакат субектите с право на искане пред Конституционния съд да одобряват предложенията им, а вършат различен ход – внасят в НСТС предложение за изменение на член 244 КТ. Така де, в случай че няма излаз от единия път, да потърсим и авариен подобен по различен път.
Какви са претекстовете в законопроекта? Част от тях се съдържат и в писмата до другите институции, за които стана дума нагоре. Освен аргумента за притивоконституционност, са употребявани още причини за дискриминация, за „ анахроничност “ и несъмнено дежурния „ това го нема по Европата “.
1. 12 НСОРЗ бил „ Анахронизъм “ или „ както е посочено в претекстовете към законопроекта за изменение на член 244 КТ „ остаряло трудово законодателство “ – т.е. нещо, което е отживялост, което не подхожда на времето си.
НСОРЗ, респ. спомагателното заплащане по чл.12, са признати през 2007 година, директно след приемането на България в Европейски Съюз, след близо 3-годишни договаряния в системата на НСТС.
Философията на възнаграждението се построява върху две взаимно свързани опори, съставни елементи:
– добит трудов стаж и
– съществуване на професионален опит,
като водещо е мястото на професионалния опит.
Това заплащане е друго по наличие и философия от съществувалото дотогава заплащане, известно като „ клас “, което се дължеше единствено и само за насъбран трудов стаж. В тази връзка непозволено, безпричинно възнаграждението по чл.12 НСОРЗ, се посочва „ клас “.
Тоест за анахронизъм, за отживялост е безпричинно да се мисли и приказва.
2. Възнаграждението нямало аналог в европейски мащаб!
Ние построяваме и променяме правната си система, респ. съответните регулации, не в сходство с това дали някакъв нейн детайл съществува или не в дадена страна. Подобен мотив не може да бъде обсъждан, като водещ, или с решаваща мощ и тежест.
Още повече, няма и правни учредения, произлизащи от Европейски Съюз, които да ни не разрешават да го въведем в деяние.
Само по себе си изказванието, че нямало „ аналог “ на това заплащане в европейски мащаб е погрешно. Напротив в редица страни, включително и в Европейски Съюз, сходни, аналогични, спомагателни хонорари има. Отделен въпрос е по какъв начин те се вкарват в практиката – през групово или самостоятелно договаряне и до каква степен то е допустимо в нашата процедура, или посредством минимални гаранции от страната, посредством правото.
За развиването на нашите индустриални връзки няма смисъл да приказваме. Няма да сочим и откритите, безпардонни прояви на антисиндикализъм, които попречват договарянето – откритата опозиция по отношение на КТД, включително минималните осиг. прагове са задоволителен образец в това отношение.
3. Третият мотив е обвързван с равнопоставеността сред работещи, т.е. той е в полето на дискриминирането. Опира на две основи:
А/ равнопоставеност сред служащи и чиновници, чиито връзки се уреждат от Кодекса на труда, и чиновници, чиито връзки се уреждат от закона за държавния чиновник (ЗДСл) и се финансират от държавния и локалните бюджети. Аргументът е да премахнем възнаграждението, с цел да премахнем неравнопоставеността сред държавните служитили и работниците/служителите.
За унищожаване на сходните (на възнаграждението по чл.12 НСОРЗ) заплащане по Закона за правосъдната власт – чл.219 Закон за съдебната власт и по член 213 Закона за защитата и въоръжените сили на РБългария обаче и дума не се загатва. А те по своята същина са същите. Само дето парите за тях идват от бюджета.
Всъщност този мотив прави неприемливо приравняване на две разнообразни по своята същина правни отношения – гражданско-правно и административно.
Б/ равнопоставеност сред „ млади “ и „ остарели “ служащи и чиновници в трудови правни отношения. В тази посока се премълчава обстоятелството, че разграничението, а не неравнопоставянето, следва от самата правна норма, а не от метода на използването й, което има значително значение с оглед квалификацията за дискриминация.
Очевидно се манипулира концепцията и наличието на дискриминирането, включително определението й. Дискриминацията произтича от нееднакво използване на правна норма, а не от самата правна норма.
Тоест дискриминирането е неправилна процедура по използването на правна норма, а не самата норма.
Все в тази посока не може да се приказва и за извършване на идентична активност, защото в природата на възнаграждението е заложена концепцията и философията за по-високо качество и количество на осъществената работа с оглед насъбрания през по-продължителния трудов стаж по специалността професионален опит. Нещо което по натурален метод, както споменахме нагоре, се отразява на количеството и качеството, което е плод на осъществената работа.
Заблуждаващо, потвеждащо, манипулативно е и изказванието, че премахването на възнаграждението по член 12 НСОРЗ, което неизвестно за какво назовават „ клас “, щяло да сътвори „ …възможност за връщане на трудовия пазар на служащи и служигтели, чието наемане е препятствано понастоящем “?!
4. И най-после, НСОРЗ е призната въз основа на член 244,т.2 КТ и още на един текст от Кодекса на труда, който работодателите премълчават. Според §2 от НСОРЗ:
„ Наредбата се издава на съображение член 244, т. 2 и член 261 от Кодекса на труда и § 121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.).
Тоест има две законови учредения за издаването й.
Надяваме се, че следващата манипулативна офанзива на работодателските организации против правата на хората на труда ще отмине.
По една или друга причина политиците ще я загърбят.
Но това не значи, че не са податливи на нея и, че след време тя няма да бъде възприета от тях с „ нови “ и „ безапелационни “ причини.
А това значи че би трябвало да се дава отпор на сходни офанзиви, включително и посредством митинги.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ