„Евробарометър“: Все повече българи смятат дезинформацията за проблем
За 73% от българите дезинформацията е проблем, както в народен проект, по този начин и за демокрацията по принцип - 81%. Този растеж на негативните настройки към дезинформацията слага България покрай междинното ниво в Европейския съюз (ЕС). Българите и жителите на Европейски Съюз имат доверие на медиите като цяло, само че се следят разлики в отношението им към разнообразни медийни канали.
Българите по-често се доверяват на малкия екран, интернет и обществените мрежи спрямо европейските си съграждани. Делът на жителите, които се усещат уверени, че могат да разпознават " подправени вести ", е подобен сред България и другите страни членки, само че българите по-рядко споделят, че са изложени на недостоверно наличие в медиите.
Запазва се наклонността на ниско доверие на българите към имунизациите против ковид като евентуален инструмент за справяне с пандемията от COVID-19. Докато на средноевропейско ниво едвам 15% от жителите не са получили нито една доза от имунизацията против ковид, в България този дял е няколко пъти по-голям и обгръща болшинството от респонденти - 56%. Така България се подрежда на последно място в Европейски Съюз по равнище на имунизация. Малко повече от половината от българите, поддържащи скептични настройки към имунизацията - 26%, заявяват че в никакъв случай не биха се ваксинирали против ковид. Средно за Европейски Съюз същото декларират едвам 8%.
Българите не престават да имат по-високо доверие в Европейски Съюз, в сравнение с в редица национални институции като държавно управление, парламент и правосъдна власт. Европейската политика, ориентирана към справяне с пандемията, която получава най-широко утвърждение в България, е подпомагането на предприятията и служащите, които пандемията е засегнала в най-висока степен.
Въпреки че множеството българи остават оптимисти за бъдещето на Съюза, отчетливият спад по отношение на пролетта на 2021 година слага България под междинната наклонност в Европейски Съюз - България – 55%; Европейски Съюз – 62%. От друга страна, упованията за бъдещето на европейските жители са по-положителни в България, в сравнение с средноевропейско ниво.
Българите по-често се доверяват на малкия екран, интернет и обществените мрежи спрямо европейските си съграждани. Делът на жителите, които се усещат уверени, че могат да разпознават " подправени вести ", е подобен сред България и другите страни членки, само че българите по-рядко споделят, че са изложени на недостоверно наличие в медиите.
Запазва се наклонността на ниско доверие на българите към имунизациите против ковид като евентуален инструмент за справяне с пандемията от COVID-19. Докато на средноевропейско ниво едвам 15% от жителите не са получили нито една доза от имунизацията против ковид, в България този дял е няколко пъти по-голям и обгръща болшинството от респонденти - 56%. Така България се подрежда на последно място в Европейски Съюз по равнище на имунизация. Малко повече от половината от българите, поддържащи скептични настройки към имунизацията - 26%, заявяват че в никакъв случай не биха се ваксинирали против ковид. Средно за Европейски Съюз същото декларират едвам 8%.
Българите не престават да имат по-високо доверие в Европейски Съюз, в сравнение с в редица национални институции като държавно управление, парламент и правосъдна власт. Европейската политика, ориентирана към справяне с пандемията, която получава най-широко утвърждение в България, е подпомагането на предприятията и служащите, които пандемията е засегнала в най-висока степен.
Въпреки че множеството българи остават оптимисти за бъдещето на Съюза, отчетливият спад по отношение на пролетта на 2021 година слага България под междинната наклонност в Европейски Съюз - България – 55%; Европейски Съюз – 62%. От друга страна, упованията за бъдещето на европейските жители са по-положителни в България, в сравнение с средноевропейско ниво.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ