Повечето българи смятат здравето за най-значим фактор за финансов успех, сочи проучване
За 51% от българите парите са извънредно значими през 2022 година, въпреки че това е детайлът от пълноценния живот, с който се оправят най-зле. За съпоставяне, през 2020 година това са показали 45%. На първо място в класацията на най-важните фактори, с цел да се реализира финансов триумф, множеството българи слагат здравето, следвано от влаганите старания и интелектът.
Това демонстрират данни от изследването на " Прогрес консулт " по поръчка на " Лидл " (Lidl), което мери показателя на пълноценния живот. Прави се от 2017 година насам и това за 2022 година е четвъртото му издание. То е национално представително, извършено е измежду 1000 респонденти през ноември 2022 година Целта е да мери и даде информация за това какво съставлява пълноценният живот, кои са факторите, които го дефинират и каква е тяхната тежест. Включва 82 индикатора, групирани в 7 категории: здраве, отдих (свободно време, занимания, ползи, почивка), връзки (социална среда и връзки с хората), пари, специалност, обучение, цели (неща, към които се стремим, убеденост, удовлетвореност).
На базата на резултатите методологията на изследването включва изчислението на Индекс на пълноценния живот, който демонстрира до каква степен качеството на живот на българина дава отговор на неговите упования. " Резултатите от изследването за 2022 година сочат, че показателят на пълноценния живот, който демонстрира до каква степен действителността се покрива с нашите упования, се е върнал към равнищата си от преди пандемията. Това значи, че макар рецесията, в която живеем в последната една година, българинът е постоянен, има реалистични упования и е крепко стъпил на земята ", сподели Росен Кутелов, шеф на " Прогрес консулт ".
Според огромна част от резултатите от изследването сочат, че българите са адаптивни към обстановката и в тежки времена не си слагат реалистични цели, добавя той.
Данните демонстрират още, че за българите доста значими са приятелите и връзките с другите като значимостта на тази полезност се усилва мощно спрямо времето преди пандемията. Според Кутелов това демонстрира, че за разлика от други общества, които в тежки времена се затварят, това не важи за българите, които са извънредно обществени. Това изяснява фрапиращия еднократен растеж на фактора връзки с другите хора.
Повече от съпоставяне с предходни години хора ценят здравето като съгласно създателите на изследването това не се дължи на пандемията, а на това, че хората правят оценка, че е значима превантивната грижа. В съпоставяне с предишни изследвания пораства и делът на тези, които издигат на все по-високо място в класацията на полезностите желанието за отдих. В същото време множеството от тях за отмора одобряват пасивната - 44.5%, само че въпреки всичко делът им спада от 2017 година, когато това са показали 55.5%.
Според данните 48.2% от българите споделят, че не печелят задоволително, само че са задоволени от работата си. В същото време 21.6% печелят задоволително и са задоволени. " Това е близо половината от българите, в случай че от сметката се извадят пенсионерите ", разяснява Кутелов. За съпоставяне през 2017 година делът на тази група е 19.4%. Според данните на последното броене стопански дейни са 45.3% от българите.
Това демонстрират данни от изследването на " Прогрес консулт " по поръчка на " Лидл " (Lidl), което мери показателя на пълноценния живот. Прави се от 2017 година насам и това за 2022 година е четвъртото му издание. То е национално представително, извършено е измежду 1000 респонденти през ноември 2022 година Целта е да мери и даде информация за това какво съставлява пълноценният живот, кои са факторите, които го дефинират и каква е тяхната тежест. Включва 82 индикатора, групирани в 7 категории: здраве, отдих (свободно време, занимания, ползи, почивка), връзки (социална среда и връзки с хората), пари, специалност, обучение, цели (неща, към които се стремим, убеденост, удовлетвореност).
На базата на резултатите методологията на изследването включва изчислението на Индекс на пълноценния живот, който демонстрира до каква степен качеството на живот на българина дава отговор на неговите упования. " Резултатите от изследването за 2022 година сочат, че показателят на пълноценния живот, който демонстрира до каква степен действителността се покрива с нашите упования, се е върнал към равнищата си от преди пандемията. Това значи, че макар рецесията, в която живеем в последната една година, българинът е постоянен, има реалистични упования и е крепко стъпил на земята ", сподели Росен Кутелов, шеф на " Прогрес консулт ".
Според огромна част от резултатите от изследването сочат, че българите са адаптивни към обстановката и в тежки времена не си слагат реалистични цели, добавя той.
Данните демонстрират още, че за българите доста значими са приятелите и връзките с другите като значимостта на тази полезност се усилва мощно спрямо времето преди пандемията. Според Кутелов това демонстрира, че за разлика от други общества, които в тежки времена се затварят, това не важи за българите, които са извънредно обществени. Това изяснява фрапиращия еднократен растеж на фактора връзки с другите хора.
Повече от съпоставяне с предходни години хора ценят здравето като съгласно създателите на изследването това не се дължи на пандемията, а на това, че хората правят оценка, че е значима превантивната грижа. В съпоставяне с предишни изследвания пораства и делът на тези, които издигат на все по-високо място в класацията на полезностите желанието за отдих. В същото време множеството от тях за отмора одобряват пасивната - 44.5%, само че въпреки всичко делът им спада от 2017 година, когато това са показали 55.5%.
Според данните 48.2% от българите споделят, че не печелят задоволително, само че са задоволени от работата си. В същото време 21.6% печелят задоволително и са задоволени. " Това е близо половината от българите, в случай че от сметката се извадят пенсионерите ", разяснява Кутелов. За съпоставяне през 2017 година делът на тази група е 19.4%. Според данните на последното броене стопански дейни са 45.3% от българите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ