За 49 години живот и 24 години кинокариера Петър Попйорданов,

За 49 години живот и 24 години кинокариера Петър Попйорданов, или Чочо, както го назоваха всички, се снима в 38 кино лентата и тв сериали. Той сложи в българското кино два върха, които надали в миналото ще бъдат надминати.
Първият. „ Уволнява “ се от НАТФИЗ със 7 (седем!) кино лентата зад тила си и незабавно е разгласен за новия секссимвол в киното ни.
Вторият. На кинофестивала във Варна през 1994 година получава „ Златна роза “ за най-хубава мъжка роля за присъединяване си в цели 6 (шест!) кино лентата: „ Граница “, „ Онова нещо “, „ Кладенецът “, „ Козият рог “ (римейка на Николай Волев), „ Вампири, таласъми “ и „ Сезонът на канарчетата “. Геновева Димитрова написа за него като за „ събитие в българското кино “.
А той е единствено на 30 години.

Петър Попйорданов е роден на 11 юни 1964 година в София. Майка му е доктор, татко му – известният Иван Попйорданов – киноинженер, шеф в „ Бояна “, Българска национална телевизия, Сатиричния театър…
Родителското тяло спори за бъдещето на детето – майката желае Чочо да учи пиано, бащата отсича – плуване! Започва в „ Славия “ и аха да го вкарат в спортното учебно заведение „ Спортни очаквания “.
Чочо е решил да става артист, обаче първият опит е мощно обезкуражаващ.

Когато е в девети клас, се явява на проби за постановката на Панчо Панчев „ Покана от Париж “. От целия клас единствено на него споделят, че е отритнат, тъй като приказва бързо и съвсем нищо не му се схваща. Накрая въпреки всичко го взимат. По благосклонност, признава той.
Иван Попйорданов освен че е срещу Чочо да учи за артист, само че и прави всичко допустимо да го откаже от тази му упоритост. Дори моли преподавателката в института Елена Баева да го прослуша и до го убеди, че не става за актьор.
Отива Чочо с научена легенда и стихотворение и прибързано ги декламира пред Баева. От напрежение, наподобява, до момента в който върви из стаята, куца. Жената го изслушва много скептично и най-после промърморва: „ Охо, но ти и куцаш?! “

Не е обаче в природата на Попйорданов-младши да се предава. Продължава да върви на прослушвания и да се готви настойчиво. На първия кръг комисията го пита по какъв начин се споделя. Той дава отговор Петър Иванов, обаче то звучи нещо като Перно Пернов.
Комисията е подготвена да го задраска от описите, само че Катя Зехирева го моли да излезе на открито и да се поуспокои. Изглежда, се успокоява на половина, тъй като съумява да произнесе ясно Петър, само че Иванов още веднъж звучи като Пернов.
Комисията въпреки всичко преценя, че у това момче „ има нещо “, и го пуска във втория кръг, а той минава като комета през всичките последващи. В листата на признатите е първи по триумф. Учи една година в Прага, след това приключва в класа на Крикор Азарян.

„ Най-щастлив съм се чувствал няколко пъти. Първия, когато ме одобриха да изучавам в академията. Беше като една дребна къса пътечка, след която се надявах да има автомагистрали, по които да ходя. Много къс момент!… “ Това ми призна Чочо в един диалог през септември 2010 година
Дебютът на Чочо в киното е в трисерийния тв филм „ Цветовете на изгрева “ на режисьора Александър Обрешков, излъчен през 1987 година Героят му се споделя Емо и е нахален и провокативен юноша от тайфа, която търгува незаконнно с долари и автомобилни елементи. И, естествено, се сбива с основния воин Гибона, изигран от също многообещаващия тогава артист Николай Цанков, който след 1989 година зачезна някъде в чужбина.

През същата 1987 година се снима филмът „ Вчера “, само че още никой не знае, че ще се трансформира в шлагер. За основните момчешки функции са утвърдени Христо Шопов и Георги Стайков. За избора на възпитаниците в британската гимназия екипът прави дълъг кастинг с възпитаници от софийските учебни заведения и студенти от НАТФИЗ.
Одобрен е и Петър Попйорданов, само че отново поради този пусти диалект е пратен в масовките.
После получава ролята на ученика Костов. Малка, само че Чочо от ден на ден се набива в очите и съзнанието на режисьора Иван Андонов.
„ Изведнъж разбрах, че това момче има по-силно наличие от статист в класа, усетих дарбата му и взех решение да му дам опция да я покаже “, описа ми преди години Андонов. Още едно удостоверение за вярното решение на онази комисия в НАТФИЗ.

Андонов дава късмет на момчето и то с доста хъс, хрумвания и актьорски хрумвания дообогатява облика. Толкова е борбено по време на фотосите, че съвсем изравнява героя си с двата основни облика.
Така в киното ни безусловно с летящ старт влетя един необикновен гений. Няма различен български артист, завладял толкоз безапелационно седмото изкуство и сниман в съвсем всички филми сред 1988 и 1995 година А и по-късно в спорадичните опити за кинопроизводство.
На филмовия фестивал във Варна през 1988 година „ Вчера “ е тотално подминат от журито и рецензията. Но печели изрично премията на публиката. Христо Шопов и Георги Стайков стават звезди, само че режисьорите виждат и „ ученика Костов “.

Следва филмът на Рангел Вълчанов „ А в този момент накъде “ (1988). В него Чочо е един от 26-те студенти в НАТФИЗ, които играят себе си, само че като кандидат-студенти. Млади и амбициозни, подготвени на всичко и на всевъзможни компромоси, с цел да завоюват благоволението на изпитната комисия.
От този филм в никакъв случай няма да не помни етюда, изигран от Чочо: в спор с един от съперниците си той се разрида неутешимо и последователно трансформира рева си в смях, който пък от сърдечен мина в злокобен. Пред такова извънредно органично преобразяване, мисля си, мъчно би издържало и жури, водено от самия Лий Страсбърг.
При снимането на този филм Чочо за първи път влиза в Народния спектакъл. След дипломирането си играе в спектакъл „ София “ и в Малък градски спектакъл „ Зад канала “. Приживе той ми описа, че по време на фотосите на „ А в този момент накъде “ прави някакъв номер и пада от към 2 метра. Получава контузия в гърба и болката от нея постоянно му напомняла, че да играеш в Народния спектакъл е орис.

В „ Екзитус “ (1988) Чочо е в ролята на художника Лаки, който подава ръка на приятеля си, шеф на кино, в доста тежък за него миг на преоценка на живота си.
Този филм е сниман по претекстове от новелата на Златомир Златанов „ Екзитус “. Тя пък е по автентичен случай, претекстове от който са употребявани от Георги Мишев за кино лентата му „ Вилна зона “.
Как може от еднакъв случай да се направи екзистенциална драма като „ Екзитус “ и сатирична комедия като „ Вила зона “? Двата кино лентата са радикално разнообразни, само че Георги Мишев отлично изяснява тази разлика с една мисъл на Кант:

„ За мислещите
светът е комедия,
за чувстващите –
трагедия “.
Чочо Попйорданов беше и мислещ, и мощно сензитивен артист и по тази причина можеше да влезе с лекост във всеки облик.

Комедийните си качества сподели още в идващия си филм – „ Адио, Рио! “ (1989). Главният воин в него е един… мъртвец, който е метафора на човешката съвест, и се появява при всеки, когато по разнообразни аргументи той я потъпква. Най-често в багажника на персоналния му автомобил.
В този филм Чочо Попйорданов играе млад, хубав и напорист стажант-следовател, който е другар на дъщерята на семейство Стоеви, само че стига до прелюбодейство и с нейната мащеха. В ролята на мащехата е Ваня Цветкова. И го вършат не къде да е, а в багажника на колата. И трупът – хоп, цъфва и там.
Тук неговата естествена бързорекост му оказва помощ да характеризира отлично облика си.

По време на фотосите сценаристът Марко Стойчев нагажда репликите на героя му към натюрела и метода му на говорене. И Чочо без никакви проблеми изрича като в скоропоговорка: „ Като приказвам, аз мънкам, пелтеча и забаквам… “
Бързата кино популярност не главозамайва младия артист. Той не отхвърля и второстепенни и даже по-малки функции. Такива са героите му Бойко в „ Аз, графинята “ (1989), филм, спечелил доста наши и интернационалните награди, и Пантата в „ Без драскотина (1989), където след „ Вчера “ още веднъж е с Георги Стайков.
През 1990 година на екран излиза един от най-хубавите любовни филми в нашето кино – „ Любовното лято на един безделник “, на режисьора Людмил Тодоров.

В него Чочо е Свежи, един от четиримата неразделни другари, които прекарват отлично лято на морето, бягайки от сивотата и скуката на всекидневието.
Актьорът си партнира с непрофесионалната актриса Нона Милева, доста красива възпитаничка на Националната гимназия за антични езици и култури.
Любовните подиуми сред двамата във кино лентата са извънредно красиво снимани. Техни другари от това време дефинират любовта им и в живота като „ изгаряща “, само че в последна сметка Нона се омъжва за някогашния началник на рекламата в Българска национална телевизия Огнян Димов и двамата отпътуват за Съединени американски щати.
След 1989 година доста млади български артисти напущат България. Главно поради безработицата – снимат се все по-малко български филми, а народът е по площадите и театрите са празни.

Чочо Попйорданов обаче остава. Снима се (почти) във всеки нов филм. Режисьорите желаят да употребяват оптимално гения му и той не отхвърля на никого. Играе и основни, и второстепенни функции.
В „ Бързо, акуратно, дефинитивно “ (1990) е един най-обикновен епизодик – човек с дини.
В „ Онова нещо “ (1991) е финален в изписването на шестимата основни герои – Шейно.
В „ Тишина “ (1991) е във втората основна роля – на инвалида Павката. Филмът печели огромната премия „ Златната роза “ във Варна, както и доста интернационалните оценки.
През 1994 година Чочо Попйорданов се снима във кино лентата „ Граница “, към който има много кавги. Включително и искане на някогашни гранични офицери филмът да бъде спрян от лъчение по Българска национална телевизия. Слава Богу, това не стана, само че усилва интереса към лентата.

Героят на Чочо – Попа, е граничар, подготвен на всичко, с цел да оцелее. Умишлено стреля по извършители на границата, тъй като за всеки погубен ще получи по 10 дни отпуск. В този филм дебютира едвам 15-годишната Елена Петрова. Любовните фрагменти сред тях са се измежду 10-те най-еротични подиуми в българското кино. Тя е глухонямо цигане, нещо като секс играчка на граничарите от заставата, които го хранят и се грижат за него, и съвсем от самото начало е гола.
Елена, естествено, се тормози от голотата си и това постанова любовните подиуми да се вършат в наличието на малко хора. Най-тежка за актрисата е сцената, в която героят на Чочо разтваря краката й с автомата си. След края на сцената той благо й споделя:

„ Извинявай!
Това е единствено кино! “
„ Елена нямаше опит, само че инстинктът й на родена актриса й помагаше и в най-трудните обстановки и подиуми. А то май нямаше леки. Още тогава бях сигурен, че това момиче го чака огромно бъдеще… “, сподели ми преди години Чочо Попйорданов.
Няма по какъв начин да мине без универсалния артист и първият римейк в киното ни – „ Козият рог “. Чочо е в ролята на овчаря, който от българин при Хайтов режисьорът Николай Волев трансформира в ахрянина Халил. Мария (Елена Петрова) се влюбва него, тъй като е отраснала надалеч от други хора и за нея думи като „ религия “, „ етнос “ и „ традиции “ са изцяло непознати.

Петър Попйорданов е с основна роля и в първия след измененията от 1989 година роден ефирен сериал – „ Дунав мост “. Кани го режисьорът Иван Андонов, който в действителност го откри същински за киното. Играе в компанията на новоизгряващи звезди – Йоана Буковска, Стефка Янорова, Христо Мутафчиев, Анастасия Ингилизова, Иван Ласкин, Деян Донков и други
Сериалът отнесе доста рецензии, само че в едно изявление артистът го отбрани по ослепителен метод: „ Далеч съм от мисълта да съпоставям, само че ще напомня какво стана с Копола и „ Апокалипсис в този момент “ – този най-скъп за времето си филм е бил цялостен крах просто тъй като Америка не желала да види истината за себе си и войната във Виетнам. “
Този филм прекатурва освен креативния, а и персоналния живот на Чочо. Развежда се с Хилда Казасян и се дами за Йоана Буковска, откакто любовта им от сериала минава и в живота. После се разделя и с нея.

Заживява с ученическата си обич Даниела.
„ Неведнъж и два пъти ми е било мъчно – обясняваше ми Чочо. – Правил съм доста нелепости и никой не ми е отговорен за това. Много е мъчно човек да открие самичък себе си. Имал съм три интервала на търсене, на боричкане, на загуби, на неточности персонално мои. На търсене на вярната посока, на намиране на точните хора, на съответния човек. Но не съжалявам… “
През 1999 година излиза брой на сп. „ Егоист “, на корицата на което е фотография на Чочо Попйорданов. Той е с аркада под окото като след боксов мач. Заглавието е „ Победител “, това е и тематиката на броя.

В списанието има фотоси от боксовия мач сред 35-годишния Чочо и 18-годишния Кубрат Пулев, категория до 81 кг, още тогава именуван Кобрата. Макар и толкоз млад, той с изключение на младежки и юношески е първенец и при мъжете.
Мачът, несъмнено, е с ангажимента Кобрата да не смени физиономията на артиста. Пулев удържа на думата си, въпреки че адреналинът няколко пъти кара Чочо да се хвърли същински в мача. В книгата на Иван Попйорданов „ Чочо. Писма до сина ми “ финалът е разказан по този начин: „ Дасиебемайкатадасиебе “, прострян на въжетата, съумява да изстреля задъхано Чочо. Треньорът Петков в закачлив проблясък подвига ръката му. Победител. “

Последната огромна роля на Попйорданов е в „ Хъшове “. В постановката на Народния спектакъл и в тв сериала игра славния хъш Македонски.
Първоначално Александър Морфов не го планува в актьорския състав. Защо, пита Чочо. Защото си неустойчив, дава отговор Морфов. Не мислиш ли, че в случай че аз не вляза, представлението няма да загуби? Абе, може и по този начин да е, само че ти си неустойчив. Кой е постоянен в днешно време, пита отново Чочо. Морфов мълчи.
След три месеца го пуска в състава. Пробно.
И Чочо направи ролята на живота си.

Достойна за завършек на една кариера, само че не и когато още не си навършил 50.
На поклонението в Народния спектакъл пред ковчега на Чочо през 2014 година Христо Мутафчиев, един от най-хубавите негови другари, написа в книгата за съболезнования: „ Сбогом, Македонски! “ А вътре, прегърнати, останалите хъшове пееха песента от кино лентата:
Всеки от нас има своя звезда,
що го води, дорде е жив.
Кога свети блестящо –
човек има живот,
кога гасне – судбина.

От мига, в който научих, че звездата на Чочо Попйорданов е угаснала вечно, се мъча да си отговоря на въпроса за какво Бог на първо време му даде подобен непомерен гений и по-късно го прибра при себе си толкоз рано и по подобен безразсъден и нечовечен метод?
Защо?
„ Петър не беше землянин, а ни е пратен от Космоса и в този момент си е тръгнал. Но той е някъде над нас, с цел да ни гледа сеира. Много се надявам да сме взели най-малко малко от този необикновен човек – интелигентен, ненагледен, надарен, образован “, сподели по време на поклонението огромната Татяна Лолова.
Инфо: spomen