За 23-те жилищни кооперации, които е построил в столичния квартал

За 23-те жилищни кооперации, които е построил в столичния квартал „ Редута ”, за многото действия, които е развил около тях, потомственият строител Панко Радулов прекарва част от работния си ден в учудващо непретенциозен офис. Голямо бюро и три стола. Толкова, не ми би трябвало повече, сбит е той, когато посрещна екипа на БГНЕС.

По стените – фотоси на обектите, които е построил, в един ъгъл, подредени сабите, които са му подарили, колекционира. Но най-голямата му горделивост, дружно с многочислените му обекти, които е приключил, е семейството, която съвсем цялата заедно работи в строителството – брачната половинка му, двамата му сина Крум и Делчо, щерка му Вера, една от снахите…

А Панко Радулов не е в този отрасъл от през вчерашния ден, въпреки да е попаднал в него инцидентно. Като млад е работил като механически началник на строителството на „ Витоша-Ню Отани ”, Японския хотел, днешния „ Маринела ”, от първата копка до завинтването на последната крушка на осветлението. После още веднъж в строителството 3.5 година във Виетнам, 2 г.- в Нигерия. Потомък е единствено на строители, без татко му, който е бил посланик. Дядо му по бащина линия Илия е строил тунелите и мостовете по жп линията София-Мездра, а един от прадядовците му по майчина линия е бил бизнесмен – лятно време е строил къщи по Мичурин и Странджа, а зиме правил дървени въглища и в гемии ги изнасял за Одеса.

Как става по този начин, че на едни хора им провървява, хора без огромни подкрепи и без да са близки до властта?

Като че ли отговорът се крие в Правилото на 10-те хиляди часа. Обикновено го свързваме с създателя на книги за известна логика на психиката Малкълм Гладуел и този принцип гласи: 10 000 часа целенасочена процедура са нужни, с цел да станете доста положителни, в която и да е област.

Потомственият строител Панко Радулов е правил тъкмо това. Като капката, която капе на едно и също място с години и пробива дупка в камъка.

Стремим се с всяка минала година да строим все по-нови и по-качествени обекти – и като планиране, и като строителство, и като довършителни работи, споделя той. В квартал „ Редута ”, в който сме се позиционирали на пазара, мисля, че се оправяме добре – няма недоволства и се стремим да се отговаряме на новите условия и стандарти.

В началото беше мъчно, учехме се в придвижване, напомня си Радулов. Започнал съм 90-те години на предишния век с ремонт и довършителни работи. А от 2000 година стартирал и като бизнесмен в строителството. Наистина не беше елементарно – с документите, с приучването на служащите да работят качествено и да изпипват нещата. Проблемите бяха и с материалите, и със строителите, които не бяха привикнали на дисциплината, изрежда той. Бетонови възли нямаше, дървен материал липсваше, каскада от трудности… Вече всичко това е зад тила ни, сбит е строителят.

От опита, който имам зад граница през днешния ден считам, че нашите проектанти са, може би, по-добри и от сътрудниците им на Запад, хвали се Радулов.

Иначе сериозният въпрос за София е инфраструктурата. Първо се строи, а много по-късно идва на ред пътищата, тротоарите, магазините, детските градини, училищата… И вместо да се реши този болен въпрос, той се задълбочава. Не знам по какъв начин непознатите вложители, които идват да вършат бизнес в България се оправят, чуди се строителят. Ние имаме опит и към момента ни е мъчно, а за тях просто не ми се мисли…

В нашата компания се стремим да проектираме и строим жилищата, които се търсят и най-много – от младежите, тъй като те са 70-80% от купувачите ни, признава Радулов. Още по-голямо облекчение те имат от рухването на лихвите и по-лесния метод да теглят ипотечен заем от банките. Така се нараснало търсенето, съгласно него. Младите нормално избират жилище сред 50-70 кв.м., постоянно - маломерни тристайни и двустайни, само че по-големи. Стремим се да отговорим на упованията им и да построяваме такива жилища,които елементарно да намерят купувачите си, споделя Радулов. Все още имаме и клиенти, които купуват „ на зелено ”, само че понамаляха, не е това, което беше на времето преди 15-20 година Въпреки че при нас, а ние работим главно в региона на „ Редута ”, ни познават доста хора и остарели клиенти ни водят нови. Поради тази причина съвсем не употребяваме услугите на брокери на недвижими парцели. Голяма част от жилищата ги продаваме още на равнище план, тогава хората стартират с вноските си и към акт 16 вършат последното си заплащане. Мисля, че ни имат доверие, тъй като в общия случай, когато постройката се дигне над земята, 90% от жилищата към този момент са договорирани за покупка, споделя Радулов.

Качеството на строителството в действителност се усъвършенства с всяка минала година. И в случай че някой се пита за какво порастват и цените на новото строителство, аргументите са доста. На малко хора прави усещане, че и цените на материалите се подвигат, компенсациите на личните на имоти също нарастват - от 35% до 40%.

Иначе продават жилищата на мазилка и замазка, а съгласно желанието на хората правят и довършителни работи, вслушвайки се в техните условия. Направили сме си и завод за кухненско обзавеждане и мебели в друг ценови набор - за по-скромно или по-луксозно осъществяване на интериора. Готвим се да създадем и завод за дограма, което ще облекчи значително работата ни, споделя Радулов.

Големият ми наследник към този момент се отдели от компанията и си направи своя, за довършителни работи - в някои случаи е по-добър и от мен, боравейки с нови технологии и нововъведения. Вече не аз ги изучавам, а те – мен, признава строителят.

Панко Радулов е избрал квартал „ Редута ” като поле на активност от години, тук са му офисите, складовете, новите обекти, тук живее и цялата му фамилия. Почти не употребява превоз, върви пешком до офиса и обектите си. Като при другите му сътрудници безпокойствата му в бизнеса са свързани с огромната администрация. „ Много е тромава – за едно позволение за градеж чакаме по 6-7 месеца, а едно малко блокче от порядъка на 1200-1300 кв.м. застроена повърхност го вършим за 8-10 месеца, най-много - за година ”, споделя той.

Според потомствения строител Панко Радулов София може да пораства на изток - Враждебна, кв. Левски… Очертава се там и метрото да има последна спирка, тъй че този регион занапред ще става забавен за искащите да имат ново жилище, счита той. Дори и ние към този момент се оглеждаме за имоти там – въздухът е чист, терените са повече и по-големи, имат по-малко притежатели, а и компенсациите са по-малки, разяснява Панко Радулов.

Любов и задоволство – това ми дава тази работа, споделя строителят. „ Всеки един обект си го обичам като детенце – като мина около това, което съм построил, се веселя ”.

Станах строител без да желая, учил съм в Афганистан в едно умерено време за тази страна, татко ми беше посланик и аз самият желаех да завърша обучение, което ми дава опция да попия от неговия опит, връща се в предишното Радулов. Радвам се, че през днешния ден в фамилията работим дружно, че работим с готовност. Обсъждаме всеки един обект, и заран, и вечер, и в извънработно време – по този начин е в фамилния бизнес.

Защото, който има предпочитание и е борбен – работа има, изключително – в София, споделя той.

Нямам точни наблюдения по какъв начин е в провинцията, само че тук поле за деяние има. Хора не стигат, това е към този момент казусът – положителни експерти няма, установи с мъка Панко Радулов. Но пък приветства решението на просветителното министерство за въвеждане на дуалното образование, при което учениците още в междинното обучение получават търсени специалности. Който е решил да замине в чужбина – ще замине, без значение дали е експерт или не, само че в нашия отрасъл нещата вървят. Парите, които получават за работата си строителите по никакъв начин не са малко, твърди Панко Радулов. При него няма недоволства, няма текучество на фрагменти. Стоят си при мен от години, добави той. А с негови сътрудници - подизпълнители, работи повече от 10 година, което по никакъв начин не е малко. Значи, който желае - може. Потомственият строител избира подобаващ миг да вдигне заплатите, всяка година води хората, които работят при него дружно със съпругите им на тиймбилдинг в прилежащи страни.

Какво Ви липсва от това, което сте постигнал до момента, питаме Панко Радулов и получаваме неочакван отговор: нищо. След къс размисъл, още веднъж: „ Нищо не ми липсва ”. /БГНЕС