Как българите взимат от под 4 до над 7 хиляди лева
За 15 години приходът на българина се усилва с 240 лева, най-богати са столичани, най-бедни във Видин и Кърджали
В интервала 2001-2016 година средногодишният приход на разположение от семейството в страната се усилва приблизително с 240 лева годишно или с 20 лева месечно, достигайки 5 167 лева демонстрира разбор на приходите в България, изработен от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) и българската геоинформационна компания Мапекс.
Неудобната истина за приходите у нас
Колко взима българинът и какъв брой междинният европеец
Големият проблем с ниските приходи у нас
След известно съмнение в годините на рецесията, делът на приходите от работна заплата нараства сензитивно. Това значи, че забележителна част от приходите на българските семейства в някои области се образуват преди всичко от работна заплата и едвам по-късно от други приходоизточници като пенсии и обществени помощи.
През 2016 година най-високи са приходите в столицата - 7349 лева на човек годишно, а най-ниски във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, и Търговище - под 4 хиляди лева на човек годишно.
Разликата сред региона с най-високи средногодишни приходи и тази с най-ниски такива се усилва от 1,8 пъти през 2000 година до 2,1 пъти през 2016 година Най-висока е била тя през 2013 година, когато е 2,5 пъти, най-много вследствие на сериозната рецесия на пазара на труда в доста от областите на страната за сметка на относителна непоклатимост в столицата.
Бързото повишаване на приходите в столицата стартира едвам след 2005 година, като преди този момент (в интервала 2001-2005 г.) те се движат към междинните за страната. Като цяло за интервала 2001-2016 година най-голям напредък на приходите се следи точно в столицата – 4,4 пъти, следвана от Стара Загора - 4 пъти.
Относителен спад на приходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката сред приходите на човек от семейството, локалното население и територията демонстрира, че приносът на тези области към общия приход на популацията става все по-ограничен.
Това се дължи както на тяхното намаляващо население, по този начин и на относително неподходящата конструкция на приходите на семействата и тежкото положение на пазара на труда. Все още е очевидно изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, нарасналата капиталова интензивност и възобновяване на трудовите пазари дават вяра за повишаване на благосъстоянието на семействата в идващите години.
Предвид следеното повишаване на тежестта на приходите от работна заплата в общите приходи през последните години, можем да чакаме разликата сред най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че приходите от пенсии не могат да поддържат същия ритъм на напредък, какъвто виждаме в трудовите приходи. Това важи с особена мощ за области със застаряващо население и незадоволително добре развъртян пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, в които пенсиите образуват най-голям условен дял от общия приход на семействата – надлежно 48% във Видин и 41% в Кюстендил.
В интервала 2001-2016 година средногодишният приход на разположение от семейството в страната се усилва приблизително с 240 лева годишно или с 20 лева месечно, достигайки 5 167 лева демонстрира разбор на приходите в България, изработен от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) и българската геоинформационна компания Мапекс.
Неудобната истина за приходите у нас
Колко взима българинът и какъв брой междинният европеец
Големият проблем с ниските приходи у нас
След известно съмнение в годините на рецесията, делът на приходите от работна заплата нараства сензитивно. Това значи, че забележителна част от приходите на българските семейства в някои области се образуват преди всичко от работна заплата и едвам по-късно от други приходоизточници като пенсии и обществени помощи.
През 2016 година най-високи са приходите в столицата - 7349 лева на човек годишно, а най-ниски във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, и Търговище - под 4 хиляди лева на човек годишно.
Разликата сред региона с най-високи средногодишни приходи и тази с най-ниски такива се усилва от 1,8 пъти през 2000 година до 2,1 пъти през 2016 година Най-висока е била тя през 2013 година, когато е 2,5 пъти, най-много вследствие на сериозната рецесия на пазара на труда в доста от областите на страната за сметка на относителна непоклатимост в столицата.
Бързото повишаване на приходите в столицата стартира едвам след 2005 година, като преди този момент (в интервала 2001-2005 г.) те се движат към междинните за страната. Като цяло за интервала 2001-2016 година най-голям напредък на приходите се следи точно в столицата – 4,4 пъти, следвана от Стара Загора - 4 пъти.
Относителен спад на приходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката сред приходите на човек от семейството, локалното население и територията демонстрира, че приносът на тези области към общия приход на популацията става все по-ограничен.
Това се дължи както на тяхното намаляващо население, по този начин и на относително неподходящата конструкция на приходите на семействата и тежкото положение на пазара на труда. Все още е очевидно изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, нарасналата капиталова интензивност и възобновяване на трудовите пазари дават вяра за повишаване на благосъстоянието на семействата в идващите години.
Предвид следеното повишаване на тежестта на приходите от работна заплата в общите приходи през последните години, можем да чакаме разликата сред най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че приходите от пенсии не могат да поддържат същия ритъм на напредък, какъвто виждаме в трудовите приходи. Това важи с особена мощ за области със застаряващо население и незадоволително добре развъртян пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, в които пенсиите образуват най-голям условен дял от общия приход на семействата – надлежно 48% във Видин и 41% в Кюстендил.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ