До 2030 г. земеделските стопанства могат да се стопят петкратно спрямо 2005 г.
За 15 години – от 2005 до 2020-та, голяма част от земеделските стопанства в България – цели 75 на 100 от тях, са изчезнали от правния мир. От 500 хиляди през 2005-та към 2020-та те са намалели до 132 хиляди. Статистическите данни бяха показани в разбор на професор лекар Божидар Иванов, шеф на Института по земеделска стопанска система, отдаден на трендовете в структурата и развиването на българските ферми. Проблемът е, че този спад ще се задържи и до 2030 година, защото процесът на уедряване на фермите остава дълготраен. Обяснението е в поглъщането на дребните стопанства от огромните, което се трансформира в един от главните способи земеделците и животновъдите в България да устояват на външната и вътрешна конкуренция, уточни проф. Иванов.
В разбора си за структурата на стопанствата до 2030 година икономистът планува три сюжета за числеността на фермите в страната – базов, скептичен и оптимистичен. И в трите случая стопанствата ще не престават да понижават, както това се случва и през последното десетилетие – от 2010 до 2020 г.
Икономическите сметки дефинират три сюжета - базовото равнище, оптимистичен и скептичен сюжета. При базовото равнище броят на стопанствата до 2030 година ще бъде с към 32% под равнищата от интервала сред 2010 и 2020 година, или би могъл да се задържи на 110 хиляди. Оптимистичният сюжет е фермите да доближат до 123 хиляди през 2030 година Най-лошата прогноза, или песимистичният сюжет е българските ферми да се стопят до 101 хиляди. Или, в случай че съпоставим с 2005 година, когато са били 500 хиляди, за 25 години те ще са намалели цели пет пъти!!!
Още по-притеснителни са икономическите калкулации за „ здравословното положение “ на дребния бизнес. Показателят за „ икономическа рационалност “ на дребните ферми съпоставя чистите приходи, които фермерите получават единствено от земеделска активност, с приходите, които биха били получили от всеки различен тип бизнес отвън земеделския. Ако показателят на тази икономическа рационалност падне под 1 пункт, това значи, че дребните ферми не могат да живеят само от земеделския труд и наложително би трябвало да развиват различен бизнес, с цел да оцелеят. Анализът на проф. Иванов демонстрира, че за дребните ферми показателят за „ икономическа рационалност “ е 0,7 пункта – или той е под 1 пункт.
На въпрос на Синор.бг на какво се дължи тази неефективност, проф. Иванов уточни, че казусът е в себестойността на производството на дребните стопанства. Данните от този разбор явно би трябвало да станат настолно четиво на бъдещите ръководещи, тъй като занапред Европейската комисия ще работи по нов модел за европейско подкрепяне. Само че за разлика от преди, този път браншовите организации ще вземат главно присъединяване при неговото утвърждение.
В разбора си за структурата на стопанствата до 2030 година икономистът планува три сюжета за числеността на фермите в страната – базов, скептичен и оптимистичен. И в трите случая стопанствата ще не престават да понижават, както това се случва и през последното десетилетие – от 2010 до 2020 г.
Икономическите сметки дефинират три сюжета - базовото равнище, оптимистичен и скептичен сюжета. При базовото равнище броят на стопанствата до 2030 година ще бъде с към 32% под равнищата от интервала сред 2010 и 2020 година, или би могъл да се задържи на 110 хиляди. Оптимистичният сюжет е фермите да доближат до 123 хиляди през 2030 година Най-лошата прогноза, или песимистичният сюжет е българските ферми да се стопят до 101 хиляди. Или, в случай че съпоставим с 2005 година, когато са били 500 хиляди, за 25 години те ще са намалели цели пет пъти!!!
Още по-притеснителни са икономическите калкулации за „ здравословното положение “ на дребния бизнес. Показателят за „ икономическа рационалност “ на дребните ферми съпоставя чистите приходи, които фермерите получават единствено от земеделска активност, с приходите, които биха били получили от всеки различен тип бизнес отвън земеделския. Ако показателят на тази икономическа рационалност падне под 1 пункт, това значи, че дребните ферми не могат да живеят само от земеделския труд и наложително би трябвало да развиват различен бизнес, с цел да оцелеят. Анализът на проф. Иванов демонстрира, че за дребните ферми показателят за „ икономическа рационалност “ е 0,7 пункта – или той е под 1 пункт.
На въпрос на Синор.бг на какво се дължи тази неефективност, проф. Иванов уточни, че казусът е в себестойността на производството на дребните стопанства. Данните от този разбор явно би трябвало да станат настолно четиво на бъдещите ръководещи, тъй като занапред Европейската комисия ще работи по нов модел за европейско подкрепяне. Само че за разлика от преди, този път браншовите организации ще вземат главно присъединяване при неговото утвърждение.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ