За 15-а поредна година ветераните на Девня се събраха на

За 15-а поредна година ветераните на Девня се събраха на празничен обяд, с цел да си спомнят за отминалите дни, когато са построили актуалния град и Девненския промишлено-транспортен комплекс. На юбилейната среща, която се организира всяка последна събота на месец септември, участваха някогашният заместник-министър и кмет на Девня инж. Велико Десов, секретари на партийни организации и профсъюзи, шефове и чиновници на химически фабрики, служители на реда, фрагменти на общинската администрация, измежду които и неотдавна удостоеният със званието " Почетен жител на Девня “ Михаил Георгиев.

Специалното събитие се състоя в ресторанта на Община Варна. То бе намерено от Антон Тончев – последния девненски кмет преди демократичните промени, по чиято самодейност се организират тези към този момент обичайни срещи. След като приветства ветераните и сервира приветствен адрес от името на кандидат-кмета на Община Девня Свилен Шитов, който не можа да участва поради задължения в столицата, Антон Тончев прикани множеството да резервира едноминутно безмълвие в памет на тези почтени хора, които не дочакаха тази среща.

Думата взе и другарят Енчо Стоянов – някогашен първи секретар на Общинския комитет на Партията в Девня. Той изрази съболезнования за тези, които към този момент ги няма, само че означи, че вижда доста хора, които до момента не са участвали на срещите, за което сърдечно им благодари.

Стоянов бе безапелационен, че повода за огромния гърмеж в Завода за хлор и поливинилхлорид-2 преди 33 години ще си остане мистерия, макар че съгласно формалната версия за нещастието тя се дължи на човешка небрежност. Според партийния секретар не е било потвърдено обективно за какво се е разхерметизирал люкът на химическия реактор – дали поради недобре увит болт, както сочи следствието, или под високото налягане на газовете. Така или другояче доста кадърни хора са били разжалвани, а други вкарани в пандиза макар опитите на други Стоянов да ги избави. " При толкоз доста починали просто нямаше по какъв начин да няма отговорни ", заключи той.

Любопитни истории описаха и някогашни началници на Районното ръководство на Министерство на вътрешните работи в Девня, което е било със статут на окръжно и с 460 души на щат. То е било на отвесно и хоризонтално послушание – на Министерство на вътрешните работи и Общината, и първо в България е въвело модела за денонощни наряди на дознатели и следователи, които са работили в съвършен синхрон. Един от полицейските началници по това време – други Цанко Цанев, е избавил от заличаване неповторимите подови мозайки в кв. " Река Девня “, където е трябвало да се строи банка. В сериозната минута полицейският шеф разпоредил на инатливия багерист неотложно да спре да копае. Ако не беше бързата и съответна реакция на други Цанев, през днешния ден Музея на мозайките нямаше да го има.

Роденият в Повеляново инж. Велико Десов – някогашен кмет на Девня, шеф на държавното дружество " Софстрой “, издигнал се до заместник-министър на строителството, описа не една и две колоритни истории от това време. Като да вземем за пример за бай Дойчо, който насмалко да бъде разжалван от партията след донос, че се е залюбил с една краварка. Инж. Десов обясни и че спорове сред Девня и Повеляново е нямало, само че такива е имало сред селата Девня и Река Девня, чиито поданици траяли да се " драчат “ и след преобразуването на обитаемоте места в квартали на града. Дори на едно съвещание на Изпълкома, на което се обсъждали демографски въпроси, изцяло съществено било препоръчано всички умряли поданици от единия квартал да бъдат погребвани в другия, което съгласно вносителя щяло да даде гаранция, че смъртност в Девня и Река Девня няма да има най-малко за 2 години напред.

На собствен ред някогашният девненски кмет Антон Тончев си спомни за видния строител на Девненския промишлено-транспортен комплекс Иван Рачев, с който са работили дружно в заводите, и го дефинира като еманация на времето – освен като качества, само че и като дух и харизма. Пред " Девня - антична и съвременна “ Тончев акцентира, че най-голямото достолепие на Девненския промишлено-транспортен комплекс, в който преди време са работили 25 хиляди души, са били софтуерните връзки сред заводите и заводите с пристанището, националната ж.п. мрежа и източниците на първични материали и сила в региона. След приватизацията обаче те са се раздрали съвсем изцяло и през днешния ден към този момент не може да се приказва за " комплекс “, разяснява със страдание Тончев.

Юбилейната среща продължи часове наред в задушевни диалози за отминалото време и тостове с виното на Кольо Панайотов. На изпроводяк над 80-те ветерани си пожелаха живот и здраве, с цел да се видят още веднъж в последната събота на септември 2020 година.