За 10 г. населението на България е намаляло с 590 000 души |
За 10 години популацията на България е намаляло с 590 000 души. Броят на бедните пенсионери се е нараснал със 128 000 души, а на бедните деца - с над 17 000, съобщи зам. общественият министър Иван Кръстев на онлайн дискусия за приходите, проведена от фондациите „ Солидарно общество “ и „ Фридрих Еберт “.
Според Кръстев страната няма съответна политика за обществената протекция на най-уязвимите - пенсионерите и децата. За 10 година - от 2010 до 2020 година месечните помощи за развъждане на дете са се нараснали с едвам 5 лв., споделя Кръстев, представен от БНР.
1,6 млн. българи са под прага на беднотия, а близо половин милион души или 29% от наетите са на минимална заплата.
Дискусията бе ориентирана към политиката по приходите, тъй като главните упования на българските жители от участието в Европейски Съюз бяха и са свързани с повишение на виталния стандарт. 14 години по-късно тези упования не се осъществят, установяват участниците в нея. България заема челните места в Съюза по ниво на беднотия, ниски приходи и риск от обществено изключване.
Има ли България политика по приходите
България е измежду 55-те страни с „ по-висок междинен приход “ и се съпоставя на две нива - районно, в границите на Югоизточна Европа, и на макро ниво, в границите на Европейски Съюз. България бележи значително закъснение по отношение на множеството страни, което се дължи и на редица специфики: невисок % на преразпределение, високи неравенства, слаба адекватност на обществените заплащания и други Данните от показаното относително проучване демонстрират, че броят на наетите на минимална работна заплата се нараснал над два пъти, като обгръща 15% от всички заети .
Минималната работна заплата
Минимална заплата съществува във всички страни членки на Европейски Съюз и се преглежда като детайл на политиката за превъзмогване на бедността. Така се цели постигането на обществена отбрана, условия за задържане на фрагментите на пазара на труда, макроикономическа непоклатимост, облекчаване на минималните витални потребности и така нататък
Размерът ѝ в България остава най-ниският за Европейски Съюз и за 2020 година тя е 46,86% от междинната за страната. Значителните несъответствия по отношение на страните в Европейски Съюз се резервират. България е преди всичко във връзка с неравенствата , а нивата на възнаграждение са четири, даже пет пъти по-ниски .
В полемиката взеха присъединяване господин Жак Папаро – шеф на фондация „ Фридрих Еберт “ за България, господин Георги Пирински – ръководител на фондация „ Солидарно общество “, господин Иван Кръстев – зам. министър в Министерство на труда и обществената политика, госпожа Надя Клисурска - зам. министър Министерство на труда и обществената политика, доцент Ирина Данаилова – к-ра „ Човешки запаси и обществена отбрана “ при УНСС, доктор Александър Димитров – к-ра „ Политология “ при УНСС и госпожа Мирена Филипова – политически анализатор и публицист „ Барикада “; модератор на полемиката - доктор Пенчо Хубчев, програмен координатор във Фондация „ Фридрих Еберт “.
Според Кръстев страната няма съответна политика за обществената протекция на най-уязвимите - пенсионерите и децата. За 10 година - от 2010 до 2020 година месечните помощи за развъждане на дете са се нараснали с едвам 5 лв., споделя Кръстев, представен от БНР.
1,6 млн. българи са под прага на беднотия, а близо половин милион души или 29% от наетите са на минимална заплата.
Дискусията бе ориентирана към политиката по приходите, тъй като главните упования на българските жители от участието в Европейски Съюз бяха и са свързани с повишение на виталния стандарт. 14 години по-късно тези упования не се осъществят, установяват участниците в нея. България заема челните места в Съюза по ниво на беднотия, ниски приходи и риск от обществено изключване.
Има ли България политика по приходите
България е измежду 55-те страни с „ по-висок междинен приход “ и се съпоставя на две нива - районно, в границите на Югоизточна Европа, и на макро ниво, в границите на Европейски Съюз. България бележи значително закъснение по отношение на множеството страни, което се дължи и на редица специфики: невисок % на преразпределение, високи неравенства, слаба адекватност на обществените заплащания и други Данните от показаното относително проучване демонстрират, че броят на наетите на минимална работна заплата се нараснал над два пъти, като обгръща 15% от всички заети .
Минималната работна заплата
Минимална заплата съществува във всички страни членки на Европейски Съюз и се преглежда като детайл на политиката за превъзмогване на бедността. Така се цели постигането на обществена отбрана, условия за задържане на фрагментите на пазара на труда, макроикономическа непоклатимост, облекчаване на минималните витални потребности и така нататък
Размерът ѝ в България остава най-ниският за Европейски Съюз и за 2020 година тя е 46,86% от междинната за страната. Значителните несъответствия по отношение на страните в Европейски Съюз се резервират. България е преди всичко във връзка с неравенствата , а нивата на възнаграждение са четири, даже пет пъти по-ниски .
В полемиката взеха присъединяване господин Жак Папаро – шеф на фондация „ Фридрих Еберт “ за България, господин Георги Пирински – ръководител на фондация „ Солидарно общество “, господин Иван Кръстев – зам. министър в Министерство на труда и обществената политика, госпожа Надя Клисурска - зам. министър Министерство на труда и обществената политика, доцент Ирина Данаилова – к-ра „ Човешки запаси и обществена отбрана “ при УНСС, доктор Александър Димитров – к-ра „ Политология “ при УНСС и госпожа Мирена Филипова – политически анализатор и публицист „ Барикада “; модератор на полемиката - доктор Пенчо Хубчев, програмен координатор във Фондация „ Фридрих Еберт “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ