България е свързана в ЕС повече със структури и фондове, отколкото с хора
За 10 години участие в Европейския съюз България се е сближила с останалите страни доста повече със структурите и еврофондовете на съюза, в сравнение с са връзките сред елементарните хора. Най-вече поради притока на милиарди евро за стопанската система от стрктурни и кохезионни фондове страната се е изкачила от 16-о на 8-о място измежду 28-те страни, до момента в който по самостоятелна съгласуваност се е преместила единствено с една позиция - от 21-о на 20-о място.
В този смисъл персоналният опит на българите за връзки с другите европейци е измежду най-ниските в Европейски Съюз и е сходен на този, който имат румънци и унгарци.
Това е заключението на обстойно изследване на Йозеф Янинг, Директор на офиса на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) в Берлин.
В него той открива, че връзките сред европейските общества са към момента мощни и макар финансовата и бежанската рецесии проучванията демонстрират, че Европейският съюз става по-силен, а не по-слаб. Но Янинг насочва и предизвестие, че би трябвало да се подготвим за евентуално намаляващи равнища на структурна съгласуваност на страните от Централна и Източна Европа частично, тъй като те просперират стопански, само че и тъй като в новия бюджетен интервал на Европейски Съюз фондовете ще са по-малко или с по-малка роля, от което може да последва и смяна в настройката на хората в тези страни, че евросредствата са им обезпечени.
Под структурна съгласуваност създателят схваща най-вече стопански и географски фактори: наличен приход, равнище на задлъжнялост на стопанската система, дял на еврофондовете в стопанската система, баланс сред това какъв брой внася и какъв брой получава от бюджета на Европейски Съюз страната, има ли за съседи други страни членки и какъв брой хора живеят в тези гранични региони. Индивидуалната съгласуваност той мери посредством това какъв % от популацията е посещавало друга страна от Европейски Съюз, владеят ли езици, поддържат връзка ли с други европейци, явяват ли се на избори за Европейски парламент, какъв брой са популистите, кандидатирали са на такива избори, имат ли доверие в Европейски Съюз и други
Като цяло последните резултати демонстрират, че през последните 10 години обособени страни са станали по-изолирани, само че общото ниво на доближаване (желанието на страните и жителите на Европейски Съюз да си сътрудничат) - " лепилото ", което държи Европейски Съюз дружно - се е нараснало.
Лекото нарастване на цялостното доближаване сред 2007 и 2017 година е частично артикул на бързата икономическа интеграция на по-новите страни-членки в Централна и Източна Европа. Седем от деветте страни, които са нараснали структурното и самостоятелното си доближаване, се намират на изток. Полша и Унгария са отвън водещата наклонност с понижено самостоятелно доближаване, което е изключително наранено от намаляващия индикатор за ангажираност. Този индикатор отразява успеваемостта на евроскептичните и анти-европейските партии, както и изборната интензивност на националните и европейските избори.
Повечето държави-членки на Европейски Съюз печелят от повишението на самостоятелното сближаване; тяхното население се усеща все по-европейско във връзка с споделените езици, прекарвания и настройки.Изключенията от това предписание са Гърция, Италия, Франция, Полша, Унгария и Испания.
На пояса от някогашни комунистически страни от Балтийско до Черно море се дължи преобладаващият резултат на консолидираното им в стопанската система на Европейски Съюз, само че множеството от тези страни също по този начин постепенно свързват популацията си с това от останалите членки на съюза.
Най-голямо безпокойствие е Италия, чийто смесен спад в структурното и самостоятелното доближаване (-1,7 пункта) е максимален измежду страните Европейски Съюз. Тя се е трансформирала от една от най-проевропейските страни в една от най-недоволните в Европа. С приближаването на изборите и популистките партии борещи се против Брюксел и Берлин, профилът на кохезията на Италия се доближава все по-близо до този на Обединеното кралство, което неотдавна гласоподава да напусне Съюза.
Изглежда има ясна връзка сред рецесията с бежанците и бурята в поддръжка на популистките партии в цяла Европа, които играят със страховете към миграцията и нейното влияние върху европейските общества. Ефектът от това е ясно забележим в индикатора за ангажираност в цяла Европа, само че до момента той имаше доста малко влияние върху цялостното доближаване на Европейски Съюз, измерено по показателя на ЕСВП.
Авторът на изследването Йозеф Янинг сподели: " Европейски Съюз е доста по-устойчив, в сравнение с таблоидните заглавия биха желали вие да мислите, а рецесията с бежанците няма да докара до рухването на Европейския съюз в скоро време. От резултатите обаче можем да забележим, че рецесиите оказват въздействие върху ангажираността на жителите. Ако желаеме да защитим и укрепим Европейския съюз, това е мястото, където би трябвало да се съсредоточим. Ако желаеме хората да бъдат ангажирани и да поддържат Европейския съюз, би трябвало да се акцентира не върху институционалната интеграция и финансовите прехвърляния сред страните, а върху това жителите да могат да се свързват по-пряко, да вземем за пример посредством стратегии за продан или премахването на таксите за роуминг. "
В този смисъл персоналният опит на българите за връзки с другите европейци е измежду най-ниските в Европейски Съюз и е сходен на този, който имат румънци и унгарци.
Това е заключението на обстойно изследване на Йозеф Янинг, Директор на офиса на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) в Берлин.
В него той открива, че връзките сред европейските общества са към момента мощни и макар финансовата и бежанската рецесии проучванията демонстрират, че Европейският съюз става по-силен, а не по-слаб. Но Янинг насочва и предизвестие, че би трябвало да се подготвим за евентуално намаляващи равнища на структурна съгласуваност на страните от Централна и Източна Европа частично, тъй като те просперират стопански, само че и тъй като в новия бюджетен интервал на Европейски Съюз фондовете ще са по-малко или с по-малка роля, от което може да последва и смяна в настройката на хората в тези страни, че евросредствата са им обезпечени.
Под структурна съгласуваност създателят схваща най-вече стопански и географски фактори: наличен приход, равнище на задлъжнялост на стопанската система, дял на еврофондовете в стопанската система, баланс сред това какъв брой внася и какъв брой получава от бюджета на Европейски Съюз страната, има ли за съседи други страни членки и какъв брой хора живеят в тези гранични региони. Индивидуалната съгласуваност той мери посредством това какъв % от популацията е посещавало друга страна от Европейски Съюз, владеят ли езици, поддържат връзка ли с други европейци, явяват ли се на избори за Европейски парламент, какъв брой са популистите, кандидатирали са на такива избори, имат ли доверие в Европейски Съюз и други
Като цяло последните резултати демонстрират, че през последните 10 години обособени страни са станали по-изолирани, само че общото ниво на доближаване (желанието на страните и жителите на Европейски Съюз да си сътрудничат) - " лепилото ", което държи Европейски Съюз дружно - се е нараснало.
Лекото нарастване на цялостното доближаване сред 2007 и 2017 година е частично артикул на бързата икономическа интеграция на по-новите страни-членки в Централна и Източна Европа. Седем от деветте страни, които са нараснали структурното и самостоятелното си доближаване, се намират на изток. Полша и Унгария са отвън водещата наклонност с понижено самостоятелно доближаване, което е изключително наранено от намаляващия индикатор за ангажираност. Този индикатор отразява успеваемостта на евроскептичните и анти-европейските партии, както и изборната интензивност на националните и европейските избори.
Повечето държави-членки на Европейски Съюз печелят от повишението на самостоятелното сближаване; тяхното население се усеща все по-европейско във връзка с споделените езици, прекарвания и настройки.Изключенията от това предписание са Гърция, Италия, Франция, Полша, Унгария и Испания.
На пояса от някогашни комунистически страни от Балтийско до Черно море се дължи преобладаващият резултат на консолидираното им в стопанската система на Европейски Съюз, само че множеството от тези страни също по този начин постепенно свързват популацията си с това от останалите членки на съюза.
Най-голямо безпокойствие е Италия, чийто смесен спад в структурното и самостоятелното доближаване (-1,7 пункта) е максимален измежду страните Европейски Съюз. Тя се е трансформирала от една от най-проевропейските страни в една от най-недоволните в Европа. С приближаването на изборите и популистките партии борещи се против Брюксел и Берлин, профилът на кохезията на Италия се доближава все по-близо до този на Обединеното кралство, което неотдавна гласоподава да напусне Съюза.
Изглежда има ясна връзка сред рецесията с бежанците и бурята в поддръжка на популистките партии в цяла Европа, които играят със страховете към миграцията и нейното влияние върху европейските общества. Ефектът от това е ясно забележим в индикатора за ангажираност в цяла Европа, само че до момента той имаше доста малко влияние върху цялостното доближаване на Европейски Съюз, измерено по показателя на ЕСВП.
Авторът на изследването Йозеф Янинг сподели: " Европейски Съюз е доста по-устойчив, в сравнение с таблоидните заглавия биха желали вие да мислите, а рецесията с бежанците няма да докара до рухването на Европейския съюз в скоро време. От резултатите обаче можем да забележим, че рецесиите оказват въздействие върху ангажираността на жителите. Ако желаеме да защитим и укрепим Европейския съюз, това е мястото, където би трябвало да се съсредоточим. Ако желаеме хората да бъдат ангажирани и да поддържат Европейския съюз, би трябвало да се акцентира не върху институционалната интеграция и финансовите прехвърляния сред страните, а върху това жителите да могат да се свързват по-пряко, да вземем за пример посредством стратегии за продан или премахването на таксите за роуминг. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ