През 2013 г. Юсейн Болт държеше света в краката си.
Ямаецът доминираше в леката атлетика, откакто се обяви пред света на Олимпиадата през 2008 г. в Пекин. По времето, когато Световното първенство се завъртя в Москва през 2013 г., Болт беше постигнал почти митичен статус на пистата.
В една бурна вечер в руската столица, с гръмотевици и светкавици, които се разбиваха в небето, той се втурна към още една впечатляваща победа и снимките от тази нощ – на Болт, който спринтира към злато със светкавици на фона – станаха толкова емблематични, колкото и самият човек , благодарение отчасти на френския фотограф Оливие Морин.
Светкавица
Морин, работещ за Agence France Presse (AFP), отразяваше Болт на няколко големи събития и отдавна се опитваше да улови един конкретен образ на суперзвездата спортист.
„Целта ми беше да поставя дистанционната камера като най-отдалечената в кривата, за да го накарам да празнува с отворени ръце и целия стадион на заден план с халките и всичко останало – знаете, класическата снимка – което никой не е правил, от начин“, обясни Морин пред CNN Sport.
Морин говори за огромната рамка на Болт от 6 фута и 5 инча и сравнява празнуването на запазената му марка с това на албатрос – ръцете му се разпростират като птица в пълен полет.
58-годишният играч каза, че смята, че е пропуснал възможността да заснеме мечтаната си снимка – но това, което чакаше Морин, когато погледна назад към това, което беше направил, беше още по-добро.
„Когато го видях директно на моя лаптоп, само няколко секунди преди да го изпратя на бюрото си, знаех, че ще бъде добра снимка. Само добра снимка“, казва той.
Морин продължи: „Болт, болт – направих връзката веднага, разбира се. И знаех, че ще стане добра снимка за мен. Не беше страхотна снимка, защото все още бях в съзнанието си да държа ръцете му отворени.
Безопасно е да се каже, че Морен е подценил приема, който ще получи картината му.
Одобрението на Болт
Дни по-късно Болт започна стремежа си да спечели златото на 200 метра, а след квалификацията световният рекордьор на 100 и 200 метра получи отпечатък от известната снимка на Морин.
„„Тази снимка струва хиляда думи“. Това каза той [Болт]“, казва Морин, усмихвайки се.
Двойката се събра отново две години по-късно по време на Световното първенство в Пекин и обсъдиха имиджа.
Морин си спомня с нежност тяхното събиране и се смее, добавяйки, че Болт е казал: „Знаеш ли, все още имам твоята снимка в дома си.“ И аз казах, „Надявам се, че все още я имаш. Няма да мога да го направя втори път.
Болт пресича финалната линия във финала на 100 метра на Световното първенство през 2013 г. Оливие Морин/AFP/Getty Images Двойно удовлетворение
Наследството на Болт на пистата ще остане завинаги в книгата на рекордите. Но той е запомнен и като върховен шоумен, спортист, който надхвърля своя спорт със своя талант и личност.
„За мен той е точно това, което трябва да бъде един спортист“, обяснява Морин. „Спокоен, сериозен [но] не се взема на сериозно, много спокоен, забавляващ се с всички, прекарващ повече време след състезанието на стадиона, отколкото преди състезанието и усмихнат.
„Двойно удовлетворение ми даде, че успях да направя тази снимка на вида спортист, когото обичам и на който много се възхищавам“, казва той.
Болт празнува на подиума със златния си медал на 100 метра на Световното първенство през 2013 г. Пол Гилъм/Гети изображения Създаване на собствен късмет
Ясно е, че спортната фотография е комбинация от много различни елементи: умения, инстинкти, опит и често най-важната черта – късмет.
„Когато имаме късмета да сме талантливи, това е хубаво нещо. Но ако си талантлив да имаш късмет, това е още по-добре“, каза той, припомняйки мъдри думи, предадени от негов колега.
Фотографът ветеран вярва, че част от късмета, който е имал през цялата си кариера, е награда за времето и усилията, които е вложил в усъвършенстването на занаята си.
„В спортната фотография това е като самите спортисти, те опитват много неща понякога, за да отбележат гол или да направят нещо. Мисля, че съм такъв. Опитвам нещата, докато не го получа,” казва Морин.
Фотографът твърдо вярва, че „опитите винаги се възнаграждават“ и е безопасно да се каже, че годините упорита работа на Морин, за да заснеме Болт, са възнаградени. Десет години по-късно все още се помни.
