След руски плен: Мразя руснаците с цялото си сърце
Юрий Гулчук е на 23 години. Израснал е в Киев, а в университета е изучавал непознати езици. Владее китайски, британски и полски, бил е на продан в Унгария и Германия.
През декември 2021 година непринудено постъпва в армията - най-много поради парите. Впоследствие попада в 36-а бригада на морската пехота на украинската войска. Участва в защитата на Мариупол, където го пленяват. Юрий прекарва 2,5 години в съветски плен. " Концлагер " - по този начин наричали колонията, в която бил.
Юрий се връща в Украйна през септември 2024 година след замяна на пленници. В резултат от мъченията, на които е бил подложен, губи гласа си. Едва след това споделя за претърпяното.
Влад Задорин е на 26 години. След като станал пълновръстен, почнал работа в Полша, а през 2019 година подписал контракт за постъпване в армията. И той служил в морската пехота. Бил на Змийския остров, когато го завладели. Влад останал съвсем две години в съветски плен.
Влад се връща в родината си след замяна на пленници през януари 2024 година. Сега живее в Одеса и работи в организацията Break the Fake, чиято задача е да противодейства на съветската дезинформация. На разнообразни конгреси, в това число в Европа, Влад споделя за претърпяното по време на съветския плен, в това число за систематичните мъчения.
Да отмъстиш или да простиш на мъчителите?
Въпреки сходствата в претърпяното, Юрий и Влад имат друго отношение към тези, които са ги измъчвали в съветски плен. " Биеха с електрошок, с ръце, с крайници, с тръба, с влажен парцал ", споделя Юрий. Имало е и други мъчения - да вземем за пример насъскване на кучета против пленниците и докосване на електрошокова палка до гениталиите им.
" Това, което ми причиняваха, е просто част от цялото зло, породено ми от хора. Ако би трябвало да отплащам на руснаците, които се държаха по този начин с мен по време на плена, би трябвало да отплащам и на украинците, които са се държали зле с мен. Т.е. или би трябвало да отмъстя на всички, или да простя на всички. Не желая да отплащам, тъй като това ще ме извърши със завист. Затова ще би трябвало да простя ", споделя Юрий.
Влад е на напълно друго мнение: " Мразя руснаците с цялото си сърце. Причинили са ни толкоз доста болежка, толкоз доста унижения. Когато ме плениха, бях 120 кг, а излязох от плен 60 кг. Ядях мишки, тоалетна хартия, сапун. Разбиваха бутилки в главата ми. Как да ги обичам? Как да мисля за тях като за братя? Те пристигнаха да ни убиват - мен и моето семейство. Ние не сме докосвали никого ", споделя Влад Задорин. Той е уверен, че всички, които са правили военни закононарушения, рано или късно ще бъдат осъдени.
Помощ за завърналите се от съветски плен
И Гулчук, и Задорин споделят, че са получили обилни суми от страната за времето, прекарано в съветски плен. Юрий си е купил с парите апартамент в Киев.
Що се отнася до нуждата от рехабилитация, Юрий и Влад имат разнообразни отзиви. Влад Задорин е бил на рехабилитация в Литва и споделя, че това доста му е помогнало. Но мнозина отхвърлят такова подпомагане - Юрий е един от тях. Останал е единствено две седмици в центъра, в който бил изпратен.
Юрий и Влад споделят още, че след освобождението им от плен не са ги принуждавали да се върнат в армията - дали са им свободата сами да избират. " Уволних се, тъй като активността ми в този момент е в друга посока. Имам различен фронт - информативен ", изяснява Влад и прибавя, че на фронта няма потребност от нестимулирани хора. " Защото те ще убият и себе си, и другите в близост. Това е рисково. "
Юрий на собствен ред споделя, че след плена изрично не е желал да се върне в армията. " Доколкото знам, множеството разменени пленници напущат армията. Тези, които остават, са единици. "
Какви са проектите им за бъдещето
Юрий няма непрекъсната работа, припечелва като преподавател по британски. " Тази година просто желая да поживея умерено, да се възстановя физически и душевен. След това възнамерявам да отпътува за Германия, да изучавам и да си намеря работа. " В свободното си време учи немски, занимава се със спорт и върви на уроци по пеене.
Влад е ангажиран с активността си в организацията Break the Fake. " Работим за оптималното доближаване на успеха на Украйна. " Той споделя, че съветските управляващи в множеството случаи не признават украинците за военнопленници - по този начин те се оказват безправни, до тях не се позволяват интернационалните наблюдаващи, а от време на време ги разстрелват. Мъжът показва, че за две години в плен не е видял нито една организация, която да следи изискванията, в които се намират военнопленниците. В Русия има над 250 такива места, а самият той е минал през седем. По неговите думи изискванията в тях са разнообразни. " На места е по-нормално - там бият по-малко и даже хранят. От това зависи дали човек ще се върне оттова естествен или не. "
Автор: Никита Ошуев
