- Юристи твърдят, проф. Киров, че след като в Конституцията

- Юристи настояват, проф. Киров, че откакто в Конституцията няма написан период, то следвало президентът да подпише указа за отстраняването на основния прокурор незабавно, каквото и да значи това. Така ли е съгласно Вас?

- Така мислеха юристите и когато президентът трябваше да връчи първия изследователски мандат. Там също няма период. Обаче същите тези адвокати, които в този момент желаят незабавно да бъде подписан указът за освобождението на Гешев преди време споделяха, че мандатът не би трябвало да се връчва незабавно, трябвало повече време, с цел да може " ние тук да се разберем "...

По времето на президента (2012-2017) Росен Плевнелиев, когато той като държавен глава трябваше да назначи служебно държавно управление, въпреки че Конституцията го задължаваше, по какъв начин разсъждаваха юристите тогава? (б. а. - през декември 2016 година Плевнелиев отхвърли да сформира служебно държавно управление след оставката на Борисов с аргумента, че е редно новоизбраният президент Румен Радев да направи това след встъпването си в длъжност).

Може да отидем и още по-назад във времето, когато след оставката на Жан Виденов президентът доктор Желю Желев въобще не стартира съвещания за кабинет и остави процедурата на встъпващия през януари 1997 година президент Петър Стоянов.

Казано в резюме: всеки пояснява съгласно ползите си. Няма период за издаването на указа. Президентът Радев може да го подпише незабавно, може и да го върне, тъй като процедурата за отстраняването е същата, каквато е при назначението. А може и да го забави, тъй като смята, че има съображение за това. Но зависи от преценката на президента.

- Докога следва да чака президентът в актуалната обстановка? В нея са намесени двете претенции на основния прокурор до Конституционен съд за пояснение на мандата на Висш съдебен съвет и на измененията в Закона за съдената власт, където гласовете, нужни за освобождението му бяха понижени от 17 на 13. Трябва ли президентът да чака първо решението на Конституционен съд дали ще образува дело, а по-късно и самото изговаряне?

- Въпрос на преценка. Юридическият екип на президента също ще направи собствен разбор и ще го посъветва в едната или другата посока.

Три са опциите, които президентът може да осъществя.
Първата е да издаде указа незабавно.

Втората е - да го върне, в случай че счита, че в хода на процедурата, извършена във Висш съдебен съвет, е нарушено правото на отбрана, да вземем за пример. Това е конституционно право и би следвало и основният прокурор да се употребява от това право.

Третата опция е издаването на указа да бъде забавено предвид на обстоятелството, че има висящи каузи, свързани с мандата на органа, който изготвя подготвителния акт, въз основа на който би трябвало да се произнесе президентът.

- Ще ви попитам и по този начин: може ли основният прокурор да бъде определен със 17 гласа, а да бъде освободен с 13, както гласят новите текстове в закона? Реално пък освобождението стана с 16 гласа „ за “.  

- Така гласят признатите закони. Очевидно е, че защото парламентарното болшинство не можа да ги докара до 17 в този състав на Висш съдебен съвет, ги понижи и ние имаме един личен закон и едно болшинство, за което може да бъде употребявано името на Иван Гешев – законът „ Гешев “ и болшинството „ Гешев “.
Остава усетът за измама, за „ уйдурма “, както му споделят по възрожденски.
Но такава е волята на законодателя.
Друг е въпросът, че болшинството се смъква при към този момент стартирала процедура. Това води до съмнения за политическа интервенция и за политически ползи в процедура, която се разиграва в самостоятелен орган на правосъдната власт.

- Прави усещане изказванието, че органът с изминал мандат не трябвало да избира нов основен прокурор. А да освобождава може, по този начин ли?

- След като може едното, може и другото. Няма по какъв начин да може да го освободи, а да не може да предложи нов основен прокурор.
Мисля, че няма правист, който държи на репутацията си и да не е на това мнение.

- Една догадка – указът е подписан, а Конституционен съд се произнесе в интерес на Иван Гешев. Тогава?

- Ако инцидентно Конституционният съд одобри, че имаме незапознат орган в лицето на Висшия правосъден съвет с изминал мандат, тогава указът на президента ще се окаже без съображение. Тоест, ще се окаже едно правно нищо и ще бъде противоконституционен.  

- Идеята да се отстрани фигурата на основния прокурор може ли да се осъществя от нормално Народно заседание?

- От времето на българското Княжество, т.е. от 1879 година до през днешния ден, постоянно е имало основен прокурор в България.Но, както се споделя, постоянно можем да създадем пакост.
Интересен е въпросът до каква степен нормално Народно заседание може да отстрани институция, която е съществена и е в салдото на управляващите.
Трябва да се чете решение №3 от 2003 година и да се реши. Другото значи, че в случай че се работи, при сезиране на Конституционния съд законът за изменение на Конституцията може да се окаже противоконституционен.

- Същото би трябвало да важи и за концепцията да се отстрани фигурата на служебния кабинет?

- Точно по този начин. Назначаването на длъжностен кабинет е едно от пълномощията на президента като балансьор и политически съдия сред управляващите. Това е детайл от структурата на формата на държавно ръководство. Може да се допише Конституцията, да се плануват, да вземем за пример, някои правила във връзка със състава, с пълномощията на служебното държавно управление. Но премахването му навлиза във формата на държавно ръководство съгласно мен.
Компетентният орган за тази преценка е единствено Конституционният съд.

- Може ли да се ангажирате с прогноза кой ще извършва функционалностите на основен прокурор до избора на нов?

- Не мога да се наемам. Докато не е публикуван указът, основният прокурор може да излезе в отпуск и да уточни собствен заместител. Ако той не го направи, това може да бъде направено от Висш съдебен съвет откакто му бъде преустановен мандатът.

- Какво очаквахте през днешния ден от чуването на Иван Гешев в Страсбург? То продължи към 15 минути, а мощна вест не пристигна.

- Нищо не съм очаквал, тъй като това чуване на практика няма да има резултат. Европейските институции в никакъв случай не заемат позиция във връзка с проблеми, които пораждат най-много със правосъдната власт на обособените държави-членки на Европейския съюз. Не се е случвало евроинституциите да бъдат инстанция, която да се намеси в правните ни разногласия тук.
Реакцията им ще бъде политическа и чакам да изпрати посланието „ оправяйте се сами “.