Юристът Любомир Талев направи подробен анализ и разкрива в свой

Юристът Любомир Талев направи обстоен разбор и разкрива в собствен пост във Facebook странни назначения в правосъдното министерство. В края на мандата на второто служебното държавно управление на Румен Радев се оказва, че за зам.-министър на Янаки Стоилов е назначена арбитър Юлия Ковачева, която се прочу откакто в първото служебно държавно управление на Румен Радев се опита да ограничи вота на българите от чужбина. Ето какво още написа Талев за странните назначения: ЧИЕ НАЗНАЧЕНИЕ Е ЮЛИЯ КОВАЧЕВА? От медиите през вчерашния ден научихме, че дългогодишната арбитър (понастоящем във Върховния административен съд) и някогашен член на Висшия правосъден съвет Юлия Ковачева е била назначена за заместник-министър на правораздаването. Любопитното към това предопределение е, че то се случва по-малко от месец и половина преди датата на предварителните парламентарни избори, ще рече в края на мандата на втория длъжностен кабинет на светлочервен радев. Какво тъкмо е предиздвикало служебният министър проф. Янаки Стоилов да осъзнае потребността от подобен неоспорим експерт в политическия си кабинет след приключването на мандат и половина? За да си отговорим на този въпрос, дано съпоставим профила на арбитър Ковачева с тези на другите двама заместник-министри на правораздаването, които явно не са избирани от проф. Стоилов, а са му натрапени от президентството като доближени и доверени лица на радев. Мария Павлова беше длъжностен министър на правораздаването в най-първото служебно държавно управление на радев през 2017 година (защо човек, който е бил министър, по-късно би приел заместник-министерски пост в същото ведомство, което както и да го погледнем, е намаляване, е въпрос, чийто отговор би ни навел на доста забавни заключения - от широчината на банката фрагменти на президента, до самооценката на някои хора). Първият ѝ престой в Министерството на правораздаването се запомни с връчения ѝ Златен скункс, задето изпрати от името на министерството букет на Монумента на Окупационната Червена Армия и за присъединяване ѝ в сагата с направения по напътствие на президента законопроект, отнемащ правото на глас на българите в чужбина (чиято сгласувателна кореспонденция „ мистериозно “ изчезна, след края на мандата ѝ). Второто ѝ престояване в Министерство на правосъдието стартира с експлицитната задача да открие доказателтства за изказванието на един от кошаревските очевидци на Мая Манолова, че бил плашен със записи на обезчестяване в пандизите. От това, несъмнено, не произлезе нищо, а и цялостният ѝ принос към активността на министерството към днешна дата клони към нула. Злите езици настояват, че понастоящем проф. Стоилов е в положение на студена война с нея, като можем единствено да гадаем какви са аргументите за това. Фигурата на втория длъжностен заместник-министър - пловдивския юрист Иван Демерджиев - е по-неизвестна за необятната аудитория, само че не по-малко забавна. Слуховете настояват, че е непосредствен до президента по пловдивска линия и по-конкретно посредством падащия си по нацистките униформи президентски помощник Пламен Узунов, прочул се в последно време с това, че получава правосъдни решения преди да са постановени, и ги изпраща на заинтригуваните страни (убедени сме, изцяло безвъзмездно), както и че беше сниман да получава плик с „ пури и уиски “ от скандалния някогашен митнически шеф Петко Петков като знак на признателност (причините за благодарнотта са противоречиви: съгласно самия Петков оказана помощ при лекуването на негов родственик, съгласно не толкоз доброжелателни коментатори - роднинско предопределение в системата на митниците). Факт е, че приносът на Иван Демерджиев към активността на министерството също е много противоречив. В неговия сектор е може би най-важната активност на Министерство на правосъдието - нормотвормческата, само че в последно време точно ту куца, като за последните три месеца на интернет страницата на министерството са оповестени за публични съвещания едвам три плана на нормативни актове общо, от които първият  - Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2015 година за вписването, квалификацията и възнагражденията на движимостите лица, е направен по време на постоянното държавно управление на ГЕРБ и „ Обединените патриоти “, а вторият - Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ, предусещащ увеличение на заплащането за правната помощ, е направен не от министерството, а от Националното бюро за правна помощ, като забавното е, че няма данни Иван Демерджиев, който, както казахме, е юрист, да е заявил спор на ползи по отношение на плана, и да се е отстранил от процеса по съгласуването му. За съпоставяне, до момента в който министър на правораздаването беше Десислава Ахладова, постоянно всеки месец за публични съвещания бяха оповестени сред два и четири плана на нормативни актове, а в същия интервал беше осъществена и сложна оценка на въздействието на Закона да кадастъра и имотния указател и на подзаконовите нормативни актове по използването му във връзка със основаването на имотния указател. На процедура последният месец с огромен брой оповестени планове на нормативни актове за публични съвещания в ерата „ Демерджиев “  е юни, като става въпрос за планове, направени по времете на министър Ахладова (същото се отнася и до листата със законопроекти, изпратен в 46 Народно събрание от служебното управление на Министерство на правосъдието и включен в доклада му). Дебело държа да подчертая, че повода за това закъснение в нормотворческата активност на Министерство на правосъдието не е в професионализма на специалистите там, които, с дребни изключения, са същите, а в метода на управление и целите на директния началник на тази активност - служебният заместник-министър Иван Демерджиев. От хипотетичната му непосредственост с претендента за президент светлочервен радев (засвидетелствана прочее от камерите и обективите) произтича и забележимото му предпочитание непременно да спомага за постигането на задачите на последния, даже и когато те не влизат в областта на подготвеност на Министерство на правосъдието. Нагледен образец за това е водещата рола на министерството при изработването на законопроект за използване на глобите по Закона „ Магнитски “, където предвид на обстоятелството, че става въпрос за наказания, наложена от непозната страна, водеща роля би трябвало да има не Министерство на правосъдието, а Министерство на външните работи. Крайният резултат от тази интензивност към момента не е изложен пред зажаднялата аудитория, само че в случай че медийните изявления, говорещи за носене на отговорност освен от директно глобените лица, само че и за техните родственици по права линия и по сватовство (нещо, което даже националсоциалистическа Германия и интернационалсоциалистическа Русия не си разрешиха официално) са варни, това би било сериозен отзив за правосъзнанието на заместник-министър Демерджиев. Друг образец за неособено свързаната със служебното му състояние предприемчивост на господина е усърдието му да съветва Министерство на регионалното развитие и АПИ по какъв начин да не извършват (т.е. да нарушават) подписаните сделки за ремонт на пътната инфраструктура. Тук заместник-министърът стигна до гениалното просветление, че годно подписан контракт може да се счита за преустановен, тъй като възложителят по него твърди, че е останал без пари - теза, която може да бъде оборена от всеки приключил облигационно право третокурсник по право, който знае, че събитието, че длъжникът не разполага с парични средства за осъществяване на задължението, не го освобождава от отговорност (чл. 81, алинея 2 ЗЗД), защото парите са родово избрани движимости, а „ родът не погива “. Дали мотивацията за цялата тази извънслужебна интензивност на заместник-министър Демерджиев е безкористното му удивление от личността на президента, или (както настояват злите езици), би трябвало да я търсим в това, че му е дадено в случай че проф. Стоилов въпреки всичко получи прословутото предопределение в Конституционния съд, той да бъде идващият длъжностен министър на правораздаването, можем единствено да гадаем. Факт е, че цялата тези предприемчивост употребява ресурсите от качествени специалисти в Министерство на правосъдието и ги отклонява от същинската активност на министерството, вследствие на което тя страда. Факт е и, че от непремерените и реваншистки изявления на Иван Демерджиев в жанр Радев-Рашков (като обществената му закана отпреди известно време да обезпечи изповед, причестяване и бръснене на чиновниците от Бюрото по отбрана на свидетелите) страда репутацията на министерството. Този къс преглед на професионалните качества и достолепията на досегашните служебни заместник-министри от „ президентската квота “ прави още по-ярък контрастът между  тях от една страна и арбитър Юлия Ковачева от друга и прави въпросът за какво потвърден експерт и престиж в магистратската общественост като нея трябваше да бъде притеглен в управителния екип на Министерство на правосъдието едвам в края на втория мандат на служебното държавно управление? Дали не следим първото предопределение за длъжностен заместник-министър на правораздаването, изхождащо не от президентството, а персонално от проф. Стоилов? И не съставлява ли то просрочен опит за равноправност от страна на последния, откакто (както бях писал и по-рано) се е убедил, че след неохотното и неособено сполучливо осъществяване на поръчката на тандема Радев-Рашков против неуместния основен прокурор Иван Гешев няма да получи обещаното предопределение в Конституционен съд и желае най-малко да се опита да остане в историята като относително сполучлив длъжностен министър, а не просто като заслон за осъществяването на поръчките на президентството? Или даже светлочервен радев се е убедил в потенциала на протежетата си и е решил предизборно да опитва да усъвършенства активността на министерството? Предстои да разберем.