Учителят Юрдан Ненов преподава геометрия на Иван Вазов сред природата над Сопот
Юрдан Ненов е измежду първите учители в „ Даскалоливницата “ на Иван Момчилов в Елена. Той е от тези духовни мъже на Възраждането ни, които минават през страданията на живота и историята ни. Оставил ни е две свои скъпи книги – „ Автобиографията “ и „ Спомени “, в които споделя житието и битието си. Всички негови събирани книги, мемоари и преведени от него учебници остават в пепелището на двете му къщи, изгорели при пожари. Вероятно някои от тях изчезват и по време на странстванията му из всякакви учебни заведения в страната.
Той е от остарял духовнически и непокорен жанр. Неговият дядо Юрдан поп Ненчов, бил образован човек, който е пътувал по доста места по света, пишел на турски език, обичал политиката. Загърбил свещенничеството поради отговорностите, които трябвало да носи пред Бога и пред хората. Занимавал се със златарство и тюфекчийство. „ Кому отиде да се счупеше и развалеше пушка, пищов, тичаше при дяда Юрдан в колибите да му ги направи. Пак идеше му отръки всичко да работи: дърводелство ли речеш, бъчварство ли, всичко. Правеше най-изкусни пещи (соби) от печени кирпичи, та го викаха по болярските къщи в Елена да им прави пещи “. От него внукът му Юрдан, на който носи името, наследява и желанието си към знание – до дълбока напреднала възраст дядо му преписва остарели книги с проповеди, които събирал от по-възрастни свещеници, а след това четял написаното. Вярвал, че по този начин се „ развъжда книжнината сред народа – с преписване един от различен “. Много книги бил изписал, само че след гибелта му изчезнали. Старият свещенник даже научил внука си да стреля с пушка по гълъби, а майката на момчето се карала със свекър си за това. „ Ти младоженка, не се бъркай на мъжки работи! “, отсичал свещеникът.
Бащата на Юрдан Ненов е също даскал и майстор, другар на участника във Велчовата завера Хаджи Юрдан Брадата, който след оголен скрит план е хванат и обесен във В. Търново. Било по Великден, когато фамилията научава трагичната новина, а дребният Юрдан, който по детски щастлив държал алено яйце в ръцете си спомня: „ Майка ми взе да се тръшка, тюхка и да подрежда като на труп. Никой не можеше да я утеши. Дядо ми Юрдан я придумваше да не плаче, че той се бил посветил, тъй като починал за религия Христова “. Юрдан Брадата в действителност избавил татко му от бесилото.
Юрдан Ненов е роден през 1825 година, на 14 октомври, в махала Райковци, където минава детството му. Осем години учи в Еленското учебно заведение. Негов преподавател е известният по това време Андрей Робовски, литератор и герой за църковна самостоятелност. Момчето има предпочитание да се занимава с науки в Русия, само че няма средства, с цел да замине.
През 1840 година отива да учи при фамозния Райно Попович в Карлово. По това време даскал Райно е останал единствено с десетина възпитаници, тъй като и самите те не се задоволяват от „ сухата му елинщина “. Юрдан Ненов постоял известно време в южното градче и през Троян се отправил за Свищов при Емануил Васкидович, с цел да учи гръцки език. Иска да завоюва някой лев, с цел да сбъдне фантазията си и да замине за Русия. Хванал се във взаимното учебно заведение при някакъв дякон да преписва правилници за взаимното обучение.
Не намира удача в Свищов и през есента на 1841 година се връща в Елена. Общината там цени качествата му, уверена е в познанията му върху Ланкастерската метода, която до този миг не е въведена в школото. Предлагат му условия за даскал в Долномахленското учебно заведение при черквата „ Рождество Пресвятия Богородица “ с 500 гроша годишна заплата. „ Тук аз за първи път в Елена вкарах взаимното обучение, изфърлих наустницата и псалтира и почнах да предавам на български по учебниците от енциклопедията на Неофит Хилендарски Бозвели, Фотиновата география, принудих учениците да си стрижат главите, тъй като до момента се бръснеха, като си оставяха на върха кика, перчем или чомбас. Това ново, въведено от мене взаимно обучение, подигна огромно неспокойствие. Поповете жалеха за наустницата и псалтира, че не ще има кой да им чете в църква, а по-разумните ме хвалеха и защитаваха “, споделя той за нововъведенията си в школото.
През октомври 1843 година става един от учениците на Иван Момчилов, който е дошъл от Русия. Еленчани му заплащат сериозната сума от 3 000 гроша на година, само че и си шушукат между тях: „ Много пари зима, бе-е! “ Ненов е учил и учителствал като негов асистент във Взаимното учебно заведение. Той владее добре математиката и риториката, ценят го като преподавател в Даскалоливницата. В един миг не съжалява, че не е отишъл в Русия „ да хапвам ръжената каша и да тлея по влажните семинарски стаи, които на доста българчета покосиха овреме живота “. Отдава се напълно на учителската работа.
По гледище на Иван Момчилов и Никифор Попконстантинов Юрдан Ненов отпътува за Татар Пазарджик, учителства там съвсем три години, става и основен преподавател. Негови възпитаници са бъдещият историк, лингвист и общественик Марин Дринов и първият български книжовен критик Нешо Бончев. По това време минава под венчило с единствената щерка на хаджи Стоян Вълюв – Николина.
Работата го води със брачната половинка му в Сопотското учебно заведение. Там е основен преподавател от 1 септември 1855 година до 1861 година „ Когато изначално поех учебното заведение, имаше възпитаници до 120. Аз бях основен преподавател с един взаимноучител. Мене плащаха 7 500 гроша, а на подучителя 1500 гроша. Имаше и частно учебно заведение с наустница и псалтир на даскал Иван Гърбата “. За учебното заведение на Ивана Гърбата написа Иван Вазов в своите Събрани съчинения. Ненов диктува на учениците си, тъй като няма учебници, превежда ги от съветски, сръбски и гръцки език. Преработва ги и ги приготвя даже за щемпел. Но къщата, в която квартирува изгаря, а с нея неотпечатаните учебници и богатата му библиотеката събирана с години, в която имало доста скъпи книги. „ В Сопотския манастир открих зафърлени по таваните 12 ръкописни минея, на книга написани. В тия минеи открих правилото на свети равноапостол Кирил, на 14 февруари, и по него предписание отпразнувахме св. Св. Киррил и Методий на 11 май. Още открих един ръкопис на книга евангелие, извън със сребро обковано и позлатено и с облиците на Св. Кирил, папа Силвестри Римски и още два облика, само че не ги помня чии бяха… “ На евангелието е надписано името на златаря, който е направил обкова. Всичко това той разказва във вестник в Цариград. Щом дошъл в Сопот митрополит Паисий и видял евангелието, целунал го, поставил го над главата си и споделил: „ Какво по-друго доказателство от това желаят гърците за гр. Пловдив? “ Докато Юрдан Ненов учителства в Сопот някакъв ходжа го научил да чете и написа на турски, даже почнал да преподава езика.
В Сопотското учебно заведение Юрдан Ненов прави първия годишен изпит. Щом чули за положителния даскал почнали да прииждат възпитаници от Троян, Севлиево, Тетевен, Етрополе, Ловеч. Училището отваря още стаи за образователна работа, идват двама помощници. Сопотненци са толкоз удовлетворени от работата му, че покачват заплатата му. Не закъсняла и завистта...
В Сопот възпитаник на Юрдан Ненов е писателят Иван Вазов. Ето какво написа патриархът на българската литература за своя преподавател: „ Геометрия преподаваше на Трапето – един гол рът над Сопот, дето учениците му изнасяха колове (жалони), компас и триъгълник и правеха геометрически измервания и „ межевания “ пред погледа на смаяните от тая загадка и дълбока просвета сопотненци “.
Преподава български език и аритметика в девическото учебно заведение, тъй като не се намирали положителни учителки. При брачната половинка му Николина девойките изучавали пък тегел и всевъзможен тип ръкоделие. Родителите им се бръквали надълбоко в кесиите поради занаята, който научавали децата им, а това било скъпо по това време. Чрез ученичките ù нейното ръкоделие оказва се в Сопот, Карлово и Клисура.
След Сопот Ненов учителства две години и в Чирпан, само че има проблеми с локалните чорбаджии, които го комроментират пред турците, че е рисков и недоверчив за ръководството. Той се връща в Татар Пазарджик и две години е преподавател в Хасково. В тези два града води съществени битки „ по черковния въпрос “. По това време в Пазарджик е Махмуд бей Гаваноз, предан на пиене и разврат, който изтезава локалното население. „ На която жена или мома, била селянка, била гражданка, млада красавица, фърлел око, той я изваждаше измежду бял ден, та я задържаше по няколко дни в харема си… От който по-богатичък поискаше пари и не му дадеше, той през нощта изпращаше да окачат два патрона пред дюкяна или къщата му; и така, в случай че искаше да остане жив оня, от който поискваше пари, самичък му ги занасяше. По-виден човек от града и селата, без разлика на религия и националност, не е изостаен да не се санкции, и то с хиляди, от казания Махмуд бей и по еднаж, и по дваж. Всички треперели да не им пристигна присъда или бесило, или изгорване в кюлхана на хамама му, или пък нощем нахлуване от хората му, споследвано с общо изнасилване и доста пъти с ликвидиране. Такъвзи нечут тиранин е бил Махмуд бей за гр. Т. Пазарджик и окръга му “. Гражданите подават тъжба до самия султан да ги избави от това зло. Две години се водила битка до момента в който смъкват от власт Махмуд бей. Преди Априлското въстание, когато се снабдявам с български владици и екзархия, турците ставали все по-зли и Ненов споделя в мемоари за още техни зверства.
Докато е в Пазарджик учителят е обвинен от турците поради клюкарство от страна на гърци и гръкомани чорбаджии. Особено поради една преживелица. Каймаканинът Желалдин бей, който бил рационален човек го поканил с учениците да посрещнат одринския валия Михлюз паша отвън града. Той много просрочен и децата поискали самун. Даскал Юрдан Ненов наредил да им донесат. Но турчетата, които също били извикани за събитието, завидяли и почнали да хвърлят камъни по българските възпитаници. На няколко момчета протекла кръв от главата. Юрдан Ненов се ядосал, събрал децата и потеглил с тях към града, без да чака валията. Макар, че турците го увещавали да не потегля, той не ги послушал. На другия ден написа прошение на турски език, което подава до валията и му споделя за какво не го е дочакал. Скоро той събрал всички ходжи на съвет, на който участвал и Юрдан Ненов. Бил почитан преподавател и даже му дали стол, с цел да седне. Турците стояли прави. Валията се обърнал сериозно към съвета, за дето турчетата не са възпитани и образовани, назовава постъпката им безчовечие. После взел да удря главата си с две ръце и казвал: „ Жалко, доста тъпо да виждам народа си тука толкова ретрограден откъм просвета и обучение “. Каймаканинът заповядал, всяко турче, което направи несгода, да се санкционират родителите му или настойниците. Заръчал на даскал Ненов да го известява с писма за всичките си потребности и потребности. После му разрешил да си отиде. Тази преживелица предиздвикала доста от турците да търсят възмездие против учителя, само че един от тях ги вразумил. Казал, че би трябвало да благодарят на Юрдан Ненов, че е станал причина да схванат в какво подвеждане и незнание живеят. Турците скоро отворили учебно заведение и валията им изпратил двама способни учители.
След потушаване на Априлското въстание Ненов минава през редица мъчения - от затвор в затвор. Заедно с още 15 българи, измежду тях и синът му, са хванати от турците. Връзват мъжете със синджири и ги откарват в Пловдив. Ненов е гол и необут, подложен е на пердах и принуждение. По някое време го качват на кола дружно с двама мъртви, тъй като не можел да върви. В града на тепетата мъжете са оставени за няколко дни в мрачен яхър. В един юлски парещ ден ги откарват в София. „ Удряха ми по гърба, по плещите до 25 сопи дрянови и като паднах, та не можах да вървя, качиха ме сякаш на кола, само че стегнаха дясната ми ръка с въже о ритлите дотолкова, щото ръката ми се поду и съсири ми се кръвта, щото пръстите ми падаха мъртви “. С тази ръка остава недъгав и по-късно мъчно написа.
В софийския затвор още веднъж изтезават българите. Оставят ги без вода и с парче ръжен клисав самун. През това време брачната половинка на Ненов съумява да измоли от пашата мъжът и синът ù да бъдат помилвани. Пашата се смилил и те са пуснати на независимост. След софийския затвор Ненов остава в дома си без работа, не му позволяват да учителства. Тогава отива в Пловдив. „ Там епископът Герваси ми даде едно целесъобразно до година Такела, който ми даде триста гроша и ме задължи да направя едно ревю по пандизите ни, що сме претеглили и видели другите да теглят от турците. Намерих се и с съветския консул Найден Геров, мой остарял другар, който пък ме задължи да му опиша за изгорването на селата от турците, за държанието и отношението на турците по отношение на българите още от по-старо време, какво съм запомнил и съм научил от поверие на остарели хора за в Т. Пазарджик. И всичко това той щял да го изпрати в Петербург “.
Но през лятото на 1877 година в двора на къщата му влизат две заптиета и го откарват още веднъж в пандиза, до вечерта прибират и други българи. През Пловдив са откарани в Цариград. Пренощува в одринския затвор, в който лежи преди този момент дядо му Юрдан от Елена. После българите са хвърлени и в друга тюрма, която служи за сборно място преди заточениците да заминат за Анадола. „ При изкарването от цариградския затвор натруфиха ни с стоманени гривни на шията, с прокарани синджири, по 6 души в синджир. Отправиха ни за скелята, като натовариха движимостите ни на хамали, преминахме безшумно и спокойно, без да ни продума някой нито дума. Отправихме се с парахода и застигнахме в измирското пристанище. Тука, догдето да ни трансферират в различен параход, преседнахме два дни. Дойдоха другари българи от Измир при нас, донесоха ни тютюн и ракия “.
Българите минават с парахода към остров Родос. Сред тях избухва тифус. Ненов също е измежду болните и в тежко положение стига пандиза в Адана. След безчет инциденти зад решетките каймаканинът най-после освобождава българите. Дават им и пътно позволение. Параходът е отпътувал от пристанището предния ден и мъжете би трябвало да останат още 14 дни, с цел да чакат идващия. Срещат и българи освободени от Деарбекир. Нямат пари, нито самун. Намират се положителни хора, които да оказват помощ и скоро те отпътуват за Цариград. Отиват в българския метох на Фенер. „ Тук открих отец поп Теодора, по-после софийски иконом, прочут другар от доста години. Той ми даде директиви по какъв начин да си извадим безвъзмезден билет за железницата до Т. Пазарджик. И така аз вървях до екзархията, до съветското посолство, получих билета, подариха всекиму по една британска лира от леди Странгфорд, преспахме една нощ в Сан Стефано при лагера на русите и пристигнахме наред в Т. Пазарджик “.
След завръщането си на 7 май 1878 година в Т. Пазарджик Юрдан Ненов намира брачната половинка си със седемте им деца настанени в турска къща. Техният богат дом, завещан от тъста му, цялостен с доста мебелировка, книги и ръкописи е запален от турците. Семейството му съумява да се избави, само че остава единствено с облеклата на гърба си. Ненов се хваща да написа прошения и турски документи, с цел да завоюва пари за издръжка.
Семейството се преселило в София, само че за малко. „ Жена ми и някои от децата ни залиняха. Видях, че за нас София не е, върнахме се в Т. Пазарджик, гдето на готовото си място от изгорялата къща, спомогнати с подготвени камъни, с заем от положителни хора, с задатък от румалийското държавно управление 40 лири турски, с нашите припестени пари взехме решение да си създадем къща, която последователно доправяме. Но след всичко туй сполетяха ме нови непредвидени домашни несгоди “. Дъщеря му Дарина остава вдовица с едно дете, синът му Ненчо, който е юрист в Стара Загора се разболява и умира на 25 години. Той също оставя момиченце сираче.
През 1885 година, когато става Съединението, Юрдан Ненов става секретар при татарпазарджишкото окръжно административно съдилище. После взема пенсия, с която едвам прехранва огромното си семейство. С огромни страдания Народното събрание му покачва пенсията на 100 лева Умира в Татар Пазарджик през 1903 година Оставя след себе си няколко генерации възпитаници, които помнят незабравимото му дело.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Той е от остарял духовнически и непокорен жанр. Неговият дядо Юрдан поп Ненчов, бил образован човек, който е пътувал по доста места по света, пишел на турски език, обичал политиката. Загърбил свещенничеството поради отговорностите, които трябвало да носи пред Бога и пред хората. Занимавал се със златарство и тюфекчийство. „ Кому отиде да се счупеше и развалеше пушка, пищов, тичаше при дяда Юрдан в колибите да му ги направи. Пак идеше му отръки всичко да работи: дърводелство ли речеш, бъчварство ли, всичко. Правеше най-изкусни пещи (соби) от печени кирпичи, та го викаха по болярските къщи в Елена да им прави пещи “. От него внукът му Юрдан, на който носи името, наследява и желанието си към знание – до дълбока напреднала възраст дядо му преписва остарели книги с проповеди, които събирал от по-възрастни свещеници, а след това четял написаното. Вярвал, че по този начин се „ развъжда книжнината сред народа – с преписване един от различен “. Много книги бил изписал, само че след гибелта му изчезнали. Старият свещенник даже научил внука си да стреля с пушка по гълъби, а майката на момчето се карала със свекър си за това. „ Ти младоженка, не се бъркай на мъжки работи! “, отсичал свещеникът.
Бащата на Юрдан Ненов е също даскал и майстор, другар на участника във Велчовата завера Хаджи Юрдан Брадата, който след оголен скрит план е хванат и обесен във В. Търново. Било по Великден, когато фамилията научава трагичната новина, а дребният Юрдан, който по детски щастлив държал алено яйце в ръцете си спомня: „ Майка ми взе да се тръшка, тюхка и да подрежда като на труп. Никой не можеше да я утеши. Дядо ми Юрдан я придумваше да не плаче, че той се бил посветил, тъй като починал за религия Христова “. Юрдан Брадата в действителност избавил татко му от бесилото.
Юрдан Ненов е роден през 1825 година, на 14 октомври, в махала Райковци, където минава детството му. Осем години учи в Еленското учебно заведение. Негов преподавател е известният по това време Андрей Робовски, литератор и герой за църковна самостоятелност. Момчето има предпочитание да се занимава с науки в Русия, само че няма средства, с цел да замине.
През 1840 година отива да учи при фамозния Райно Попович в Карлово. По това време даскал Райно е останал единствено с десетина възпитаници, тъй като и самите те не се задоволяват от „ сухата му елинщина “. Юрдан Ненов постоял известно време в южното градче и през Троян се отправил за Свищов при Емануил Васкидович, с цел да учи гръцки език. Иска да завоюва някой лев, с цел да сбъдне фантазията си и да замине за Русия. Хванал се във взаимното учебно заведение при някакъв дякон да преписва правилници за взаимното обучение.
Не намира удача в Свищов и през есента на 1841 година се връща в Елена. Общината там цени качествата му, уверена е в познанията му върху Ланкастерската метода, която до този миг не е въведена в школото. Предлагат му условия за даскал в Долномахленското учебно заведение при черквата „ Рождество Пресвятия Богородица “ с 500 гроша годишна заплата. „ Тук аз за първи път в Елена вкарах взаимното обучение, изфърлих наустницата и псалтира и почнах да предавам на български по учебниците от енциклопедията на Неофит Хилендарски Бозвели, Фотиновата география, принудих учениците да си стрижат главите, тъй като до момента се бръснеха, като си оставяха на върха кика, перчем или чомбас. Това ново, въведено от мене взаимно обучение, подигна огромно неспокойствие. Поповете жалеха за наустницата и псалтира, че не ще има кой да им чете в църква, а по-разумните ме хвалеха и защитаваха “, споделя той за нововъведенията си в школото.
През октомври 1843 година става един от учениците на Иван Момчилов, който е дошъл от Русия. Еленчани му заплащат сериозната сума от 3 000 гроша на година, само че и си шушукат между тях: „ Много пари зима, бе-е! “ Ненов е учил и учителствал като негов асистент във Взаимното учебно заведение. Той владее добре математиката и риториката, ценят го като преподавател в Даскалоливницата. В един миг не съжалява, че не е отишъл в Русия „ да хапвам ръжената каша и да тлея по влажните семинарски стаи, които на доста българчета покосиха овреме живота “. Отдава се напълно на учителската работа.
По гледище на Иван Момчилов и Никифор Попконстантинов Юрдан Ненов отпътува за Татар Пазарджик, учителства там съвсем три години, става и основен преподавател. Негови възпитаници са бъдещият историк, лингвист и общественик Марин Дринов и първият български книжовен критик Нешо Бончев. По това време минава под венчило с единствената щерка на хаджи Стоян Вълюв – Николина.
Работата го води със брачната половинка му в Сопотското учебно заведение. Там е основен преподавател от 1 септември 1855 година до 1861 година „ Когато изначално поех учебното заведение, имаше възпитаници до 120. Аз бях основен преподавател с един взаимноучител. Мене плащаха 7 500 гроша, а на подучителя 1500 гроша. Имаше и частно учебно заведение с наустница и псалтир на даскал Иван Гърбата “. За учебното заведение на Ивана Гърбата написа Иван Вазов в своите Събрани съчинения. Ненов диктува на учениците си, тъй като няма учебници, превежда ги от съветски, сръбски и гръцки език. Преработва ги и ги приготвя даже за щемпел. Но къщата, в която квартирува изгаря, а с нея неотпечатаните учебници и богатата му библиотеката събирана с години, в която имало доста скъпи книги. „ В Сопотския манастир открих зафърлени по таваните 12 ръкописни минея, на книга написани. В тия минеи открих правилото на свети равноапостол Кирил, на 14 февруари, и по него предписание отпразнувахме св. Св. Киррил и Методий на 11 май. Още открих един ръкопис на книга евангелие, извън със сребро обковано и позлатено и с облиците на Св. Кирил, папа Силвестри Римски и още два облика, само че не ги помня чии бяха… “ На евангелието е надписано името на златаря, който е направил обкова. Всичко това той разказва във вестник в Цариград. Щом дошъл в Сопот митрополит Паисий и видял евангелието, целунал го, поставил го над главата си и споделил: „ Какво по-друго доказателство от това желаят гърците за гр. Пловдив? “ Докато Юрдан Ненов учителства в Сопот някакъв ходжа го научил да чете и написа на турски, даже почнал да преподава езика.
В Сопотското учебно заведение Юрдан Ненов прави първия годишен изпит. Щом чули за положителния даскал почнали да прииждат възпитаници от Троян, Севлиево, Тетевен, Етрополе, Ловеч. Училището отваря още стаи за образователна работа, идват двама помощници. Сопотненци са толкоз удовлетворени от работата му, че покачват заплатата му. Не закъсняла и завистта...
В Сопот възпитаник на Юрдан Ненов е писателят Иван Вазов. Ето какво написа патриархът на българската литература за своя преподавател: „ Геометрия преподаваше на Трапето – един гол рът над Сопот, дето учениците му изнасяха колове (жалони), компас и триъгълник и правеха геометрически измервания и „ межевания “ пред погледа на смаяните от тая загадка и дълбока просвета сопотненци “.
Преподава български език и аритметика в девическото учебно заведение, тъй като не се намирали положителни учителки. При брачната половинка му Николина девойките изучавали пък тегел и всевъзможен тип ръкоделие. Родителите им се бръквали надълбоко в кесиите поради занаята, който научавали децата им, а това било скъпо по това време. Чрез ученичките ù нейното ръкоделие оказва се в Сопот, Карлово и Клисура.
След Сопот Ненов учителства две години и в Чирпан, само че има проблеми с локалните чорбаджии, които го комроментират пред турците, че е рисков и недоверчив за ръководството. Той се връща в Татар Пазарджик и две години е преподавател в Хасково. В тези два града води съществени битки „ по черковния въпрос “. По това време в Пазарджик е Махмуд бей Гаваноз, предан на пиене и разврат, който изтезава локалното население. „ На която жена или мома, била селянка, била гражданка, млада красавица, фърлел око, той я изваждаше измежду бял ден, та я задържаше по няколко дни в харема си… От който по-богатичък поискаше пари и не му дадеше, той през нощта изпращаше да окачат два патрона пред дюкяна или къщата му; и така, в случай че искаше да остане жив оня, от който поискваше пари, самичък му ги занасяше. По-виден човек от града и селата, без разлика на религия и националност, не е изостаен да не се санкции, и то с хиляди, от казания Махмуд бей и по еднаж, и по дваж. Всички треперели да не им пристигна присъда или бесило, или изгорване в кюлхана на хамама му, или пък нощем нахлуване от хората му, споследвано с общо изнасилване и доста пъти с ликвидиране. Такъвзи нечут тиранин е бил Махмуд бей за гр. Т. Пазарджик и окръга му “. Гражданите подават тъжба до самия султан да ги избави от това зло. Две години се водила битка до момента в който смъкват от власт Махмуд бей. Преди Априлското въстание, когато се снабдявам с български владици и екзархия, турците ставали все по-зли и Ненов споделя в мемоари за още техни зверства.
Докато е в Пазарджик учителят е обвинен от турците поради клюкарство от страна на гърци и гръкомани чорбаджии. Особено поради една преживелица. Каймаканинът Желалдин бей, който бил рационален човек го поканил с учениците да посрещнат одринския валия Михлюз паша отвън града. Той много просрочен и децата поискали самун. Даскал Юрдан Ненов наредил да им донесат. Но турчетата, които също били извикани за събитието, завидяли и почнали да хвърлят камъни по българските възпитаници. На няколко момчета протекла кръв от главата. Юрдан Ненов се ядосал, събрал децата и потеглил с тях към града, без да чака валията. Макар, че турците го увещавали да не потегля, той не ги послушал. На другия ден написа прошение на турски език, което подава до валията и му споделя за какво не го е дочакал. Скоро той събрал всички ходжи на съвет, на който участвал и Юрдан Ненов. Бил почитан преподавател и даже му дали стол, с цел да седне. Турците стояли прави. Валията се обърнал сериозно към съвета, за дето турчетата не са възпитани и образовани, назовава постъпката им безчовечие. После взел да удря главата си с две ръце и казвал: „ Жалко, доста тъпо да виждам народа си тука толкова ретрограден откъм просвета и обучение “. Каймаканинът заповядал, всяко турче, което направи несгода, да се санкционират родителите му или настойниците. Заръчал на даскал Ненов да го известява с писма за всичките си потребности и потребности. После му разрешил да си отиде. Тази преживелица предиздвикала доста от турците да търсят възмездие против учителя, само че един от тях ги вразумил. Казал, че би трябвало да благодарят на Юрдан Ненов, че е станал причина да схванат в какво подвеждане и незнание живеят. Турците скоро отворили учебно заведение и валията им изпратил двама способни учители.
След потушаване на Априлското въстание Ненов минава през редица мъчения - от затвор в затвор. Заедно с още 15 българи, измежду тях и синът му, са хванати от турците. Връзват мъжете със синджири и ги откарват в Пловдив. Ненов е гол и необут, подложен е на пердах и принуждение. По някое време го качват на кола дружно с двама мъртви, тъй като не можел да върви. В града на тепетата мъжете са оставени за няколко дни в мрачен яхър. В един юлски парещ ден ги откарват в София. „ Удряха ми по гърба, по плещите до 25 сопи дрянови и като паднах, та не можах да вървя, качиха ме сякаш на кола, само че стегнаха дясната ми ръка с въже о ритлите дотолкова, щото ръката ми се поду и съсири ми се кръвта, щото пръстите ми падаха мъртви “. С тази ръка остава недъгав и по-късно мъчно написа.
В софийския затвор още веднъж изтезават българите. Оставят ги без вода и с парче ръжен клисав самун. През това време брачната половинка на Ненов съумява да измоли от пашата мъжът и синът ù да бъдат помилвани. Пашата се смилил и те са пуснати на независимост. След софийския затвор Ненов остава в дома си без работа, не му позволяват да учителства. Тогава отива в Пловдив. „ Там епископът Герваси ми даде едно целесъобразно до година Такела, който ми даде триста гроша и ме задължи да направя едно ревю по пандизите ни, що сме претеглили и видели другите да теглят от турците. Намерих се и с съветския консул Найден Геров, мой остарял другар, който пък ме задължи да му опиша за изгорването на селата от турците, за държанието и отношението на турците по отношение на българите още от по-старо време, какво съм запомнил и съм научил от поверие на остарели хора за в Т. Пазарджик. И всичко това той щял да го изпрати в Петербург “.
Но през лятото на 1877 година в двора на къщата му влизат две заптиета и го откарват още веднъж в пандиза, до вечерта прибират и други българи. През Пловдив са откарани в Цариград. Пренощува в одринския затвор, в който лежи преди този момент дядо му Юрдан от Елена. После българите са хвърлени и в друга тюрма, която служи за сборно място преди заточениците да заминат за Анадола. „ При изкарването от цариградския затвор натруфиха ни с стоманени гривни на шията, с прокарани синджири, по 6 души в синджир. Отправиха ни за скелята, като натовариха движимостите ни на хамали, преминахме безшумно и спокойно, без да ни продума някой нито дума. Отправихме се с парахода и застигнахме в измирското пристанище. Тука, догдето да ни трансферират в различен параход, преседнахме два дни. Дойдоха другари българи от Измир при нас, донесоха ни тютюн и ракия “.
Българите минават с парахода към остров Родос. Сред тях избухва тифус. Ненов също е измежду болните и в тежко положение стига пандиза в Адана. След безчет инциденти зад решетките каймаканинът най-после освобождава българите. Дават им и пътно позволение. Параходът е отпътувал от пристанището предния ден и мъжете би трябвало да останат още 14 дни, с цел да чакат идващия. Срещат и българи освободени от Деарбекир. Нямат пари, нито самун. Намират се положителни хора, които да оказват помощ и скоро те отпътуват за Цариград. Отиват в българския метох на Фенер. „ Тук открих отец поп Теодора, по-после софийски иконом, прочут другар от доста години. Той ми даде директиви по какъв начин да си извадим безвъзмезден билет за железницата до Т. Пазарджик. И така аз вървях до екзархията, до съветското посолство, получих билета, подариха всекиму по една британска лира от леди Странгфорд, преспахме една нощ в Сан Стефано при лагера на русите и пристигнахме наред в Т. Пазарджик “.
След завръщането си на 7 май 1878 година в Т. Пазарджик Юрдан Ненов намира брачната половинка си със седемте им деца настанени в турска къща. Техният богат дом, завещан от тъста му, цялостен с доста мебелировка, книги и ръкописи е запален от турците. Семейството му съумява да се избави, само че остава единствено с облеклата на гърба си. Ненов се хваща да написа прошения и турски документи, с цел да завоюва пари за издръжка.
Семейството се преселило в София, само че за малко. „ Жена ми и някои от децата ни залиняха. Видях, че за нас София не е, върнахме се в Т. Пазарджик, гдето на готовото си място от изгорялата къща, спомогнати с подготвени камъни, с заем от положителни хора, с задатък от румалийското държавно управление 40 лири турски, с нашите припестени пари взехме решение да си създадем къща, която последователно доправяме. Но след всичко туй сполетяха ме нови непредвидени домашни несгоди “. Дъщеря му Дарина остава вдовица с едно дете, синът му Ненчо, който е юрист в Стара Загора се разболява и умира на 25 години. Той също оставя момиченце сираче.
През 1885 година, когато става Съединението, Юрдан Ненов става секретар при татарпазарджишкото окръжно административно съдилище. После взема пенсия, с която едвам прехранва огромното си семейство. С огромни страдания Народното събрание му покачва пенсията на 100 лева Умира в Татар Пазарджик през 1903 година Оставя след себе си няколко генерации възпитаници, които помнят незабравимото му дело.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ