Юпитер е станал най-голямата планета в Слънчевата система, поглъщайки огромна

Юпитер е станал най-голямата планета в Слънчевата система, поглъщайки голяма своя посестрима, скалиста планета, десетина пъти по-голяма от Земята, написа obekti.bg.
Последни разбори разкриват трагична битка за превъзходство сред планетите от ранната Слънчева система, почтена за древногръцките легенди, дали имена на небесните тела.

Двете най-големи планети в нашия ъгъл на Вселената са се образували като скалисти кълба, десетина пъти по-масивни от нашата Земя – класифицирани от астрономите като Свръхземи. Размерите им разрешили да задържат към себе си във тип на атмосфера част от планетарната мъгливост, главния „ строителен материал” на Слънчевата система.

Тази догадка допуска двата колоса да имат почти идентични твърди ядра, само че измерванията демонстрират, че в недрата на Сатурн има два до три пъти повече маса, в сравнение с навътре в Юпитер.

Остава единствено едно допустимо пояснение – и то е за апокалиптичен конфликт сред две Свръхземи. В резултат се е появил днешният Юпитер.

При пагубния удар по-малката планета се е сплескала в атмосферата на по-голямата, след което твърдите й остатъци са се „ утаили” към ядрото. Сблъсъкът сред двете ядра е изпарил огромна част от тях и доста тежки детайли са се трансформирали в газообразни атмосферни съставки.

Този модел към този момент е кадърен да изясни доста от странностите на най-голямата планета в системата ни – за какво е толкоз по-тежък от другите планети-гиганти, за какво в атмосферата му има необикновена примес от тежки детайли, изключително в съпоставяне със Слънцето, както и за какво ядрото му е толкоз малко.

Сатурн (който и по митология изяжда децата си) се е нагълтал по-спокойно, само че по-обилно с дребни обекти, по-дребни от Земята. Те не са предизвиквали злокобни детонации, а с по-малко звук са увеличавали масата на сатурновото ядро.