Юни 2025 г. се превръща в преломен момент за Близкия

Юни 2025 година се трансформира в повратен миг за Близкия изток. Израел нанесе огромни удари по Иран, потвърждавайки, че предотвратява придобиването на нуклеарно оръжие от режима в Техеран. В същото време Съединени американски щати, посредством президента Доналд Тръмп, показват съмнение сред военна готовност и дипломатически сигнали. Но какъв брой действителна е нуклеарната опасност и коства ли си високата цена за жителите от двете страни?

По последни данни на Международната организация за атомна сила (МААЕ), Иран разполага с над 400 кг уран, обогатен до 60% - равнище доста над гражданските потребности. Ако страната реши да го обогати до 90%, това количество би било задоволително за към 10 нуклеарни оръжия .

Въпреки че към момента няма обществени доказателства за прекосяване на този предел, специалисти предизвестяват, че Иран механически е кадърен да го реализира за малко време. Съобщенията за нова апаратура за обогатяване на уран, открита тъкмо преди израелските офанзиви, подхранват опасенията, че Техеран към този момент е напът да затвори цикъла до нуклеарен пробив.

История на иранската нуклеарна стратегия

Иранската нуклеарна стратегия датира още от 50-те години на ХХ век, когато страната получава поддръжка от Съединени американски щати в границите на самодейността " Атом за мир ". След Ислямската гражданска война през 1979 година обаче, доверието на интернационалната общественост се разпада.

През 2003 година, след нахлуването на Съединени американски щати в Ирак, висшият водач на Иран, аятолах Али Хаменей, издава фетва, с която афишира нуклеарното оръжие за " харaм " - религиозна възбрана. Оттогава Техеран публично поддържа позиция, че нуклеарната му стратегия има напълно кротичък темперамент. Русия построи атомната централа в Бушер и не е ясно до какъв брой тя и Китай са помогнали на Техеран да развие своите лични нуклеарни благоприятни условия. 

Западните държавни управления и Израел обаче слагат под подозрение тази позиция, наблягайки несъгласието сред религиозната декларация и обективните механически достижения на Иран в областта на обогатяването и ракетните технологии. 
Обновена
Израел и Иран разменят удари за пети ден

Тръмп напусна по-рано срещата на Г-7 поради ситуацията в Близкия изток

През 2015 година Иран подписа историческо съглашение с петте непрекъснати членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и Германия (т.нар. Група 5+1) , което наложи съществени ограничавания върху нуклеарната му стратегия в подмяна на анулация на икономическите наказания.

Споразумението ограничи обогатяването на уран до най-много 3,67%, понижи запасите му до 300 кг и разреши непрекъснат достъп за инспекторите на МААЕ. Това обезпечи на Иран икономическа " глътка въздух " и най-малко официално доста забави опциите му за основаване на нуклеарно оръжие.

Но през 2018 година президентът Доналд Тръмп едностранно изтегли Съединени американски щати от договорката , обвинявайки Иран в поддръжка на тероризма и в нарушение на духа, в случай че не на буквата, на контракта.

В отговор Техеран последователно стартира да нарушава основни клаузи: усили обогатяването, натрупа ресурси над разрешеното и ограничи достъпа на МААЕ. Именно тези дейности сложиха основата на актуалната ескалация, довеждайки Иран до прага на нуклеарен потенциал.

Иран се готви да напусне Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия

Техеран обаче остава срещу създаването на оръжия за всеобщо заличаване

Израелската военна кампания - стратегическа нужда или капан?

Още в първия ден от офанзивата Израел удари двата основни обекта на нуклеарната стратегия - Натанц и подземното оборудване във Фордo. Поразени бяха и центрове за обогатяване на уран и за научно-изследователска активност. Съобщава се, че най-малко 10 ирански нуклеарни експерти са били убити, в това число хора с дългогодишна роля в програмата.

Целта е ясна - да се прекъсне освен физическата инфраструктура, само че и човешкият запас, насъбран в продължение на десетилетия.

Въпросът обаче остава до каква степен вредите в действителност са забавили хода на програмата, и дали няма да тласнат режима в Техеран към още по-решителни дейности в посока на нуклеарно оръжие - в това число и посредством преосмисляне на религиозната възбрана. Властите взеха решение страната официално да напусне Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия. 

Израел вижда като завършек на войната с Иран ликвидирането на Али Хаменей

Тръмп е отхвърлил израелския проект, с цел да не ескалира спорът

Цената за Израел: Обществото под напън

Докато Израел показва въздушно предимство и стратегическа решителност, цената за елементарните жители е висока. Полетите от и до летище " Бен Гурион " бяха краткотрайно прекратени, а в градове като Тел Авив, Хайфа и Беер Шева животът протича в изискванията на непрекъснати въздушни сирени и престой в укрития.

Икономиката стартира да усеща натиска - доста бизнеси останаха затворени, а туристическият бранш е в действителност неподвижен. Наред с това, страхът от масирани ракетни удари от страна на Хизбула и други ирански проксита на север и юг в допълнение нагнетява тревогата измежду популацията.

Макар болшинството израелци да поддържат дейностите на армията, умората от непрекъснатото напрежение, несигурността и чувството за живот на прага на война се натрупват с всеки минал ден.

Сянката на нуклеарния боеприпас на Израел

Израел публично в никакъв случай не е потвърждавал, само че и не е отричал, че разполага с нуклеарно оръжие - политика, известна като " нуклеарна двоякост ". Според интернационалните оценки обаче, страната има сред 80 и 200 бойни глави, в това число такива, способни да бъдат изстреляни от подводници и балистични ракети.

В актуалната ескалация няма обществени индикации, че Израел обмисля потреблението на нуклеарно оръжие, само че тревожни сигнали не липсват. Призивът на президента Тръмп за " незабавна евакуация на Техеран ", както и мнения от израелски политици за нуждата от " несъразмерен отговор ", подсказват, че нуклеарната карта съществува като последна алтернатива, изключително в случай че Иран извърши офанзива по израелска територия с всеобщи жертви.

Мнозина специалисти обаче предизвестяват: използването даже на стеснен нуклеарен удар би довела до необратима ескалация, в това число световна изолираност на Израел, внезапно разтягане на връзките със Съединени американски щати и непредвидими последствия за целия район. Реално обаче последствията от сходно развиване остават неразбираеми и надалеч не е несъмнено, че ръководещите в Израел не са подготвени на подобен риск.

Ролята на Съединени американски щати: Твърд курс с прикрита ръка

Президентът Тръмп показва неотстъпчивост - напусна срещата на Г-7 в Канада и свика Съвета за национална сигурност. Публично съобщи, че заминаването му няма нищо общо с помирение и даже прикани в Truth Social за незабавна евакуация на Техеран - изявление, което се възприе като предвестител на нови удари.

Въпреки това, в коридорите на администрацията се разисква допустимо възобновяване на договарянията с Техеран в Оман, в случай че напрежението спадне. Тръмп залага на тактиката " напън до ръба " - основаване на военна действителност, която да подтикне Иран към отстъпки, в това число по нуклеарното съглашение.

Според някои анализатори Израел помага на Тръмп, притискайки Иран, само че съгласно други Тръмп се мъчи да се качи на " тръгналия трен " и догонва дейностите на Израел със своите изказвания, а решенията въпреки всичко се взимат в Йерусалим.

Тръмп напусна срещата на Г-7, прикани за незабавна евакуация на Техеран

Той привиква Съвета за национална сигурност по отношение на рецесията в Близкия изток