Юлиан Попов: Поне докато работи Козлодуй, не е необходима друга ядрена мощност |
Юлиан Попов е ръководител на Европейския институт за успеваемост на постройките (Брюксел), старши политически консултант на Европейската климатична фондация, член на консултативните бордове на румънския тинк танк Energy Policy Group, REKK (Будапеща) и на Climate KIC и член на Настоятелството на Нов български университет. Бил е длъжностен министър на околната среда и водите и консултант по енергийната сигурност на президента. Автор и съавтор на няколко книги, измежду които и “Супер електропреносните мрежи на Европа ”. Два пъти е класиран от EURACTIV като един от най-влиятелните гласове в енергийната политика в Европа.
- Г-н Попов, повишаването на тока в България бе обвързвано и със Зелената договорка. Какви в действителност са повода и мотивът за това?
- Поскъпването на тока няма връзка със Зелената договорка. Зелената договорка е стратегически документ, който действително ще влезе в действие, когато бъде признат законодателният пакет " Готови за 55 " (Fit for 55). Реален резултат на Зелената договорка ще забележим след 3-4 години. Покачването на цените на въглеродните излъчвания, които се търгуват от 2005 година насам, има прочут принос към общото качване на цените на електричеството тази година, само че той е дребен - някъде към 5-10% от общото повишаване, според какво тъкмо съпоставяме.
Цените на електрическата енергия скочиха поради острия отскок на световната стопанска система. Тъй като пазарите на газ и въглища са свързани, високи цени и търсене в Азия, дружно с висок стопански напредък в Европа и съвсем из целия свят докара до дефицит и доста високи цени на газ и въглища и надлежно на електричество. Ние излизаме от една изкуствена икономическа рецесия, провокирана от Коронавирус рестриктивните мерки. Те забавиха стопански действия, които се изстреляха нагоре в един миг като от опъната прашка.
- Повишава ли се поради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния консуматор?
- В множеството случаи ВЕИ смъква цената за крайния консуматор, само че тук би трябвало да направя няколко ангажименти. Фотоволтаици, слънчеви колектори и климатици смъкват цената. Климатикът спада към особена категория уреди. Той е термопомпа и (просто казано) работи с успеваемост над 300%. ВЕИ на свободния пазар смъкват общата цена на пазара. Стари ВЕИ контракти с преференциални цени покачват с няколко % цената, само че това покачване се връща назад във фонд, с който страната разполага.
- От най-малко десетилетие е ясно, че през 2025 година въглищните централи към този момент няма да могат да получават дотации от държавния бюджет. Това значи, че те ще бъдат стопански несъстоятелни. А в този момент ръководещите настояват, че ще ги развиват най-малко до 2040 година Няма ли различен излаз?
- Според мен датата е 2038 година, като 1400 мегавата мощности в страната ще би трябвало да бъдат изведени до 2026. Зависи доста какви заместващи мощности ще се изградят, къде ще бъдат те, по какъв начин ще се балансират, по какъв начин ще развием самия пазар, какви ограничения за енергийна успеваемост ще използван и ред други фактори.
Извеждането на въглищата е сложна смяна, не е просто затваряне на мощности или замяната им едно към едно с нещо друго. Затова изходът е необятни ограничения за енергийна успеваемост, индустриални и местни слънчеви мощности, развиване на вятърната енергетика, акумулатори, водород, цифрови системи за ръководство на потреблението, развиване на пазара, развиване на инфраструктурата и ред други стъпки в композиция. България има превъзходен запас за сходен преход.
- Има ли произвеждане на задоволително ток сега, с цел да задоволи потреблението на България?
- Има доста повече, само че България е в отворен пазар. Когато има повече - изнася, в случай че не ѝ стига - внася. И множеството енергийни сдружения в този момент работят с оптимален потенциал и печелят доста пари.
- А в бъдеще?
- Това е бъдещето. То е съвременно, цифрово, високоефективно и нисковъглеродно. Колкото по-бързо го схванем, толкоз по-добре. Но бъдещето е също комплицирано. Не може просто да забием на всички места перки и слънчеви панели и да си мислим, че всичко е наред.
- Има ли потребност от нови нуклеарни мощности? Има два плана - за нови дребни реактори в Козлодуй и за потребление на купените. Ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?
- Не, няма. Поне до момента в който работи АЕЦ " Козлодуй ", не ни е нужна друга нуклеарна мощ. А това е съвсем до 2050 година Системата няма потребност от нея, пазарът ще я отхвърли и ще ни тежи на врата. А и няма да бъде издигната - опитът с Белене е индикативен. Строим го 35 години и нищо. " Белене " е добре да се обособи в независима компания за разпродажба. Отделно, че нова нуклеарна мощ ще създава най-скъпото електричество. Това в Козлодуй не са планове, а меморандуми, които единствено заблуждават нуклеарния възторг на хората. Добре е да следим развиването на нуклеарната енергетика и новите генерации реактори, само че до момента в който те не се потвърдят в естествена икономическа среда, е несъстоятелно да мислим, че пробивът в нуклеарните технологии по света ще тръгне от Козлодуй.
- Къде е салдото сред ниски цени на тока и зелената сила? Възможен ли е?
- Възобновяемата сила е най-евтината сила, тъй че вкарването ѝ в системата води до събаряне на разхода. До едно несъмнено ниво сметката е ясна - повече ВЕИ, по-евтин ток. От едно ниво нагоре нещата се усложняват. Трябва ни съответна инфраструктура, интелигентно ръководство, композиция на технологии и всичко друго, за което към този момент стана дума. Важно е да мислим сложно и цифрово. Компютърни инженери и програмисти могат да ви дадат доста по-добри решения, в сравнение с производители на турбини или оператори на АЕЦ.
- Възможна ли е единствено ВЕИ сила, в случай че няма към момента налична технология за съхранението ѝ?
- Да, допустима е, всички технологии са налице, доста от тях са комерсиално потвърдени, други навлизат в комерсиалния свят. Но е въпрос на цена. Рязко минаване към ВЕИ ще е доста скъпо. Добре ръководен и стопански сензитивен преход ще е преференциален и може да се осъществя в границите на идващите 20 години в страна с капацитета на България. Що се отнася до съхранението, сградният фонд е най-голямата систематична батерия, която може да е безвъзмездна, тъй като енергийното възобновяване се прави по други аргументи, не с цел да се извеждат въглища. България има висок построен капацитет за хидросъхранение на сила. Трябва да се гради още. Трябва да се развиват и други технологии за предпазване. Литиево-йонните акумулатори и водородът, в които всички са вперили взор, са единствено две от десетки технологии, които вземат решение казуса предпазване.
- Г-н Попов, повишаването на тока в България бе обвързвано и със Зелената договорка. Какви в действителност са повода и мотивът за това?
- Поскъпването на тока няма връзка със Зелената договорка. Зелената договорка е стратегически документ, който действително ще влезе в действие, когато бъде признат законодателният пакет " Готови за 55 " (Fit for 55). Реален резултат на Зелената договорка ще забележим след 3-4 години. Покачването на цените на въглеродните излъчвания, които се търгуват от 2005 година насам, има прочут принос към общото качване на цените на електричеството тази година, само че той е дребен - някъде към 5-10% от общото повишаване, според какво тъкмо съпоставяме.
Цените на електрическата енергия скочиха поради острия отскок на световната стопанска система. Тъй като пазарите на газ и въглища са свързани, високи цени и търсене в Азия, дружно с висок стопански напредък в Европа и съвсем из целия свят докара до дефицит и доста високи цени на газ и въглища и надлежно на електричество. Ние излизаме от една изкуствена икономическа рецесия, провокирана от Коронавирус рестриктивните мерки. Те забавиха стопански действия, които се изстреляха нагоре в един миг като от опъната прашка.
- Повишава ли се поради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния консуматор?
- В множеството случаи ВЕИ смъква цената за крайния консуматор, само че тук би трябвало да направя няколко ангажименти. Фотоволтаици, слънчеви колектори и климатици смъкват цената. Климатикът спада към особена категория уреди. Той е термопомпа и (просто казано) работи с успеваемост над 300%. ВЕИ на свободния пазар смъкват общата цена на пазара. Стари ВЕИ контракти с преференциални цени покачват с няколко % цената, само че това покачване се връща назад във фонд, с който страната разполага.
- От най-малко десетилетие е ясно, че през 2025 година въглищните централи към този момент няма да могат да получават дотации от държавния бюджет. Това значи, че те ще бъдат стопански несъстоятелни. А в този момент ръководещите настояват, че ще ги развиват най-малко до 2040 година Няма ли различен излаз?
- Според мен датата е 2038 година, като 1400 мегавата мощности в страната ще би трябвало да бъдат изведени до 2026. Зависи доста какви заместващи мощности ще се изградят, къде ще бъдат те, по какъв начин ще се балансират, по какъв начин ще развием самия пазар, какви ограничения за енергийна успеваемост ще използван и ред други фактори.
Извеждането на въглищата е сложна смяна, не е просто затваряне на мощности или замяната им едно към едно с нещо друго. Затова изходът е необятни ограничения за енергийна успеваемост, индустриални и местни слънчеви мощности, развиване на вятърната енергетика, акумулатори, водород, цифрови системи за ръководство на потреблението, развиване на пазара, развиване на инфраструктурата и ред други стъпки в композиция. България има превъзходен запас за сходен преход.
- Има ли произвеждане на задоволително ток сега, с цел да задоволи потреблението на България?
- Има доста повече, само че България е в отворен пазар. Когато има повече - изнася, в случай че не ѝ стига - внася. И множеството енергийни сдружения в този момент работят с оптимален потенциал и печелят доста пари.
- А в бъдеще?
- Това е бъдещето. То е съвременно, цифрово, високоефективно и нисковъглеродно. Колкото по-бързо го схванем, толкоз по-добре. Но бъдещето е също комплицирано. Не може просто да забием на всички места перки и слънчеви панели и да си мислим, че всичко е наред.
- Има ли потребност от нови нуклеарни мощности? Има два плана - за нови дребни реактори в Козлодуй и за потребление на купените. Ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?
- Не, няма. Поне до момента в който работи АЕЦ " Козлодуй ", не ни е нужна друга нуклеарна мощ. А това е съвсем до 2050 година Системата няма потребност от нея, пазарът ще я отхвърли и ще ни тежи на врата. А и няма да бъде издигната - опитът с Белене е индикативен. Строим го 35 години и нищо. " Белене " е добре да се обособи в независима компания за разпродажба. Отделно, че нова нуклеарна мощ ще създава най-скъпото електричество. Това в Козлодуй не са планове, а меморандуми, които единствено заблуждават нуклеарния възторг на хората. Добре е да следим развиването на нуклеарната енергетика и новите генерации реактори, само че до момента в който те не се потвърдят в естествена икономическа среда, е несъстоятелно да мислим, че пробивът в нуклеарните технологии по света ще тръгне от Козлодуй.
- Къде е салдото сред ниски цени на тока и зелената сила? Възможен ли е?
- Възобновяемата сила е най-евтината сила, тъй че вкарването ѝ в системата води до събаряне на разхода. До едно несъмнено ниво сметката е ясна - повече ВЕИ, по-евтин ток. От едно ниво нагоре нещата се усложняват. Трябва ни съответна инфраструктура, интелигентно ръководство, композиция на технологии и всичко друго, за което към този момент стана дума. Важно е да мислим сложно и цифрово. Компютърни инженери и програмисти могат да ви дадат доста по-добри решения, в сравнение с производители на турбини или оператори на АЕЦ.
- Възможна ли е единствено ВЕИ сила, в случай че няма към момента налична технология за съхранението ѝ?
- Да, допустима е, всички технологии са налице, доста от тях са комерсиално потвърдени, други навлизат в комерсиалния свят. Но е въпрос на цена. Рязко минаване към ВЕИ ще е доста скъпо. Добре ръководен и стопански сензитивен преход ще е преференциален и може да се осъществя в границите на идващите 20 години в страна с капацитета на България. Що се отнася до съхранението, сградният фонд е най-голямата систематична батерия, която може да е безвъзмездна, тъй като енергийното възобновяване се прави по други аргументи, не с цел да се извеждат въглища. България има висок построен капацитет за хидросъхранение на сила. Трябва да се гради още. Трябва да се развиват и други технологии за предпазване. Литиево-йонните акумулатори и водородът, в които всички са вперили взор, са единствено две от десетки технологии, които вземат решение казуса предпазване.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ