Докладът за климатичните промени: Сложно е
Юлиан Попов е някогашен длъжностен министър на екологията. Текстът е от профила му във " Facebook ".
Тази седмица беше оповестен отчетът на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) за климатичните промени и земната повърхнина (земеползването). Това е един от най-важните стопански отчети за тази година. Докладът е 1400 страници без анекси и допълнения, писали са го 107 учени от 52 страни, които са анализирали 7000 изявления и 28 000 мнения. За наша наслада създателите са написали и политическо обобщение, което е единствено 43 страници и което, съгласно мен, би трябвало да бъде прочетено от всеки икономист, политик или политически анализатор и
би трябвало да бъде предмет на деен медиен и политически спор у нас. Но не е.
Докладът незабавно породи странни заглавия за това по какъв начин всички би трябвало да престанем да ядем месо, кюфтетата да са с купони, по какъв начин единствено биоземеделието ще избави света или по какъв начин нищо не може да ни избави. В отчета няма сходни неща. Като всеки сериозен теоретичен отчет той разказва разнообразни сюжети и вероятности и се базира на голямо количество характерни проучвания. За всяка прогноза отчетът отбелязва каква е вероятността тя да се сбъдне. Това е обикновено, тъй като никой сериозен академик не се занимава с това, което ще стане. Сериозните учени от време на време споделят каква е съгласно тях вероятността нещо да се случи.
С други думи отчетът дава скъпа информация за това по какъв начин да управляваме рисковете, свързани с възходящото благосъстояние и консумация на популацията, повишаването на самото население и взаимосвързаността сред климатичните промени и потреблението на земната повърхнина (land). Всичко това не прави отчета по-малко сериозен и заключенията от него по-малко тревожни.
Основното умозаключение е: It’s complicated. Сложно е. Всеки, който реши да го заключи в едно заглавие, рискува да каже нещо, което не е по този начин, да опрости несъответстващо нещата и да навреди.
Няколко по-прости, извънредно неизчерпателни, не строго научни, само че, уповавам се, потребни изводи:
1. Учете. Развивайте екологичната просветеност, тук и по-света. С учене ще се усили добивът от декар. Основната цел в последна сметка е да извадим повече калории от декар, стабилно, без да съсипваме земята.
2. Не преяждайте (800 милиона са недохранени, 2 милиарда - затлъстели).
3. Управлявайте мъдро храните (няма потребност да хвърляме 1/3 от храната, която произвеждаме). Все отново по-добре е да хвърлиш храната, в сравнение с да преядеш. Най-добре е да мислиш авансово.
4. Пазете горите. Грижете се за тях. Гасете пожарите. Не като Путин.
5. По добре да строим с дърво , в сравнение с да се отопляваме с него.
6. Все отново популяризирайте високоефективните печки за горене на дърва. По целия свят. Те ще оказват помощ да се горят по-малко и надлежно да се секат по-малко дървета.
7. Развивайте градското и крайградското дребно земеделие . Идват локални избори, питайте кандидат-кметовете: " А каква е позицията ви за отчета за земята на IPCC? " Ако не друго, най-малко ще ги объркате.
8. Развивайте и отвесното земеделие. Не забравяйте, че Холандия, с повърхност 1/3 от тази на България, е вторият максимален експортьор на селскостопанска продукция след Съединени американски щати.
9. Дигитализирайте земеползването. Във всички вероятни насоки. Технологиите ще оказват помощ доста.
10. Докладът подсказва необятен набор от стопански благоприятни условия (и рискове) за България. Между редовете може да откриете пътища за значимо и стабилно нарастване на Брутният вътрешен продукт на България.
Последната точка е изключително значима за икономическата ни политика. За страдание Българска академия на науките не съществува, университетите ни си имат друга работа, министерствата нямат потенциал да проучват отчета и неговата икономическа значителност, медиите и те са заети с нещо друго (можеха най-малко да преведат и разпространят прес известието на доклада). Лято е.
Тази седмица беше оповестен отчетът на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) за климатичните промени и земната повърхнина (земеползването). Това е един от най-важните стопански отчети за тази година. Докладът е 1400 страници без анекси и допълнения, писали са го 107 учени от 52 страни, които са анализирали 7000 изявления и 28 000 мнения. За наша наслада създателите са написали и политическо обобщение, което е единствено 43 страници и което, съгласно мен, би трябвало да бъде прочетено от всеки икономист, политик или политически анализатор и
би трябвало да бъде предмет на деен медиен и политически спор у нас. Но не е.
Докладът незабавно породи странни заглавия за това по какъв начин всички би трябвало да престанем да ядем месо, кюфтетата да са с купони, по какъв начин единствено биоземеделието ще избави света или по какъв начин нищо не може да ни избави. В отчета няма сходни неща. Като всеки сериозен теоретичен отчет той разказва разнообразни сюжети и вероятности и се базира на голямо количество характерни проучвания. За всяка прогноза отчетът отбелязва каква е вероятността тя да се сбъдне. Това е обикновено, тъй като никой сериозен академик не се занимава с това, което ще стане. Сериозните учени от време на време споделят каква е съгласно тях вероятността нещо да се случи.
С други думи отчетът дава скъпа информация за това по какъв начин да управляваме рисковете, свързани с възходящото благосъстояние и консумация на популацията, повишаването на самото население и взаимосвързаността сред климатичните промени и потреблението на земната повърхнина (land). Всичко това не прави отчета по-малко сериозен и заключенията от него по-малко тревожни.
Основното умозаключение е: It’s complicated. Сложно е. Всеки, който реши да го заключи в едно заглавие, рискува да каже нещо, което не е по този начин, да опрости несъответстващо нещата и да навреди.
Няколко по-прости, извънредно неизчерпателни, не строго научни, само че, уповавам се, потребни изводи:
1. Учете. Развивайте екологичната просветеност, тук и по-света. С учене ще се усили добивът от декар. Основната цел в последна сметка е да извадим повече калории от декар, стабилно, без да съсипваме земята.
2. Не преяждайте (800 милиона са недохранени, 2 милиарда - затлъстели).
3. Управлявайте мъдро храните (няма потребност да хвърляме 1/3 от храната, която произвеждаме). Все отново по-добре е да хвърлиш храната, в сравнение с да преядеш. Най-добре е да мислиш авансово.
4. Пазете горите. Грижете се за тях. Гасете пожарите. Не като Путин.
5. По добре да строим с дърво , в сравнение с да се отопляваме с него.
6. Все отново популяризирайте високоефективните печки за горене на дърва. По целия свят. Те ще оказват помощ да се горят по-малко и надлежно да се секат по-малко дървета.
7. Развивайте градското и крайградското дребно земеделие . Идват локални избори, питайте кандидат-кметовете: " А каква е позицията ви за отчета за земята на IPCC? " Ако не друго, най-малко ще ги объркате.
8. Развивайте и отвесното земеделие. Не забравяйте, че Холандия, с повърхност 1/3 от тази на България, е вторият максимален експортьор на селскостопанска продукция след Съединени американски щати.
9. Дигитализирайте земеползването. Във всички вероятни насоки. Технологиите ще оказват помощ доста.
10. Докладът подсказва необятен набор от стопански благоприятни условия (и рискове) за България. Между редовете може да откриете пътища за значимо и стабилно нарастване на Брутният вътрешен продукт на България.
Последната точка е изключително значима за икономическата ни политика. За страдание Българска академия на науките не съществува, университетите ни си имат друга работа, министерствата нямат потенциал да проучват отчета и неговата икономическа значителност, медиите и те са заети с нещо друго (можеха най-малко да преведат и разпространят прес известието на доклада). Лято е.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ