Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с

Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска скрито с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, тъй че християните, въпреки и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни. Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предизвести християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени навреме, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан схванал, че замисълът му е оголен, останал доста опозорен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара. Почитането на християнския светия Тодор от българите, исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към свети великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон.

В иконографията светецът е показан като ездач на бял кон и змееборец. Празнува се най-много за здравето на конете, от там и името му - Конски Великден. Рано сутринта дамите омесват и изпичат обредни хлябове във форма на конче и подкова. Бързат да раздадат от тях, защото се има вяра, че който остане финален, неговите коне ще окраставеят. Най-интересният миг от празника е надбягването с коне - кушия. Мъже и ергени извеждат накичените си коне за надпреварване, написа Блиц. Победителите получават: конят - юзда, а стопанинът - риза или забрадка. След надбягването ездачът-победител обикаля селото, с цел да честити Тодорица.

Навсякъде мома запоява коня с ненапита вода или вино. Именници: Тодор, Тодорка, Тодора, Теодора, Тошо, Божанка, Божидар, Божидара, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.